Банкок – Част 1

Пътепис за Банкок – Част 1

Из „Обиколка в Югоизточна Азия“

МАРШРУТА НА ЦЯЛАТА НИ ОБИКОЛКА В ЮГОИЗТОЧНА АЗИЯ И ВСИЧКИ ПЪТЕПИСИ ЗА
СИНГАПУР, МАЛАЙЗИЯ, О-В ПУКЕТ, БАНКОК И О-В БАЛИ може да видите ТУК.

Към Втората част

Какво е да се разхождаш в град, където хората носят маски заради мръсния въздух, да се храниш в автентичен японски ресторант и да влезнеш в истински будистки храм – това са само част от преживяванията ни в другия край на света, а именно Югоизточна Азия и по-конкретно Банкок.

На следващата сутрин,19.11, станахме посреднощ, защото трябваще да си хванем полета от остров Пукет до Банкок,  който излиташе вт 6:55 ч. с Air Asia.

Бяхме си поръчали предварително такси, защото по това време на денонощието не работят никакви шатъли. Бяхме се уговорили с шофьорът на таксито в 4:00 ч. да бъде пред хотела, за да може навреме да пристигнем на летището. Той обаче закъсняваше, а ние почнахме да се притесняваме, да звъним на компанията, откъдето го бяхме поръчали. В крайна сметка дойде, явно се беше успал, и успя да ни закара малко преди да изпусне чекиранeто.

Пристигнахме на огромното летище в Банкок и се зачудихме как да стигнем до гарата. Уж можело с влак, но трябвало да чакаме един час до следващия влак. Затова хванахме градския автобус до Phaya Thai ( това е спираката, откъдето започва метрото)  и оттам с метрото до спирка Ekkamai, която беше най-близко до хотела ни. Отидохме до хотела, но ни отпратиха като казаха да се върнем след няколко часа, когато стане време за чекиране.

Използвайки свободното време, направихме една обиколка на квартала, който се оказа ужасно мръсен, местните готвеха и продаваха храна на улицата, което е и запазена марка в Тайланд.

Базброй мотопеди, големи задръствания и пешеходците не са на почит. Често можехме да видим в хора с маски, които ги носиха, не заради нещо друго, а поради замърсения въздух.

Чекирахме се в хотела, влязохме в стаята и честно казано това беше най-разочароващата стая в цялото ни пътуване. Нямаше дори нормален гардероб, а гледката през прозореца беше всъщност стена, която беше на разстояние 3 метра. Закуската се стоеше единствено  и само в мюсли, прясно мляко, филийки и няколко плода. Определено не препоръчваме този хотел.

Честно казано не ни се излизаше отново в цялата тази мръсотия навън, но така или иначе бяхме дошли и трябваше да уплътним цели 4 дни в Банкок.

Отидохме на разходка из Стария град, където видяхме статуите на големия Буда и Кралския дворец. Пътя до там беше много изтощителен на фона на жегата, мръсния въздух и големия трафик. Много пъти шофьори на тук-тук ни предлагаха да ни закарат до желаното от нас място, но ние отказвахме.

По пътя видяхме най-различни занаятчийници и ни се наби в очите бедността, в която живеят част от хората. Но много места липсва тротоар или ако има такъв, то той задължително е зает или с малка количка за продаване на храна на улицата, или е паркиран мотопед. Банкок въобще не е за хора с малки деца и бебешки колички.

В един момент се объркахме и почнахме да спираме хората като ги молихме да ни упътят към Големия Буда. Беше много смешно, защото им казваме “ The Big Budda” или “ River”, ( защото основните забележителности бяха близо до реката), също така им показахме на картата реката и те даже не схванаха какво ги питаме. Дори и да не знаят английски, поне би трябвало да може да се ориентират по нарисуваната синя река на картата. Това се повтори с няколко човека. Имаше и някои, които направо си ни подминаваха – изключително грубо отношение.  А онези, които искаха да ни помогнат, за съжаление почти не знаеха английски. И ако се случеше да спрем някой, който не знае бъкел английски, често се случваше той спира някой друг който евентуално да знае английски и двамата почваха да си говорят на тайландски надълго и нашироко и ние само седим гледаме и очакваме някой нанякъде да ни упъти и накрая след около 5 минути изчакване ни упътваха нанякъде си, като за съжаление, в почти всички случаи, се оказваше, че е в грешна посока.

Влязохме в някакъв будистки храм, но не беше кой знае колко интересно, тъй като не си падаме по Будизма нито като религия, нито като идеология.

Това, което много ни хареса, беше пазарът за цветя –Flower Market.

Имаше огромно разнообразие от цветя в най-различни цветове, като също така можехме да открием голямо изобилие от венчета от кокичета или поднисчета, направени от цветя и листа, които тайландците слагат в светилищата си и пред статуетките на Буда..

Минахме покрай училище за будисти, пред което учителите-будисти пушеха. Няколко пъти ми се случи в метрото да трябва да се преместя, тъй като жена будистите не трябва да се допират до жена. Обикновено те пътуват по групички и сами се отделят от останалите хора, например ако пътуват с метрото, то те ще се набутат в единия ъгъл, където няма да има опастност от нечист допир ( сиреч жена :))

Почна да се свечерява, а ние не знаехме къде се намирамe.

Вървяхме, вървяхме и до никъде не стигнахме. Умението ми по работа с карта ми изневери и много се загубихме. По тъмно минахме през някакъв много гаден и предполагам опасен район, за да може да излезем на централната улица в Чайнатаун.

Там беше друга работа – светло, цветно и пълно с хора. Дори имаше и двама младоженци, които си правеха фотосесия. Със сигурност имаше какво да видим, разгледаме и опитаме там, но ние бяхме толкова изморени, че искахме колкото е възможно по-бързо да хванем метрото и да се приберем в хотела, както и направихме.

На следващата сутрин бях планувала да посетим Ancient City, който се намираше на около 20-30 километра южно от Банкок. „Закусихме“ и тръгнахме. Първо трабваше да стигнем до последната спирка на метрото и от там трябваше да хванем безплатен автобус. Доста се полутахме, докато намерим автобуса, но накрая се качихме на време. Eдинствените пътуващи в цял автобус за 50 човека, бяхме ние.

Шофьорът първо спря да разгледаме някакъв Троянския кон, но ние не искахме да си даваме парите за това и просто изчакахме в красивата градина отпред. Другите хора,  които бяха отишли с предния автобус, сега щяха да се качат в нашия автобус. Така всички заедно стигнахме до Ancient City.

Входната беше около 30 лв на човек, като може да си избираш да вземеш безплатно велосипед или да те развеждат с количка. Също така вътре в самия парк видяхме и автобусче, на което се качваха групи от ученици. Ние избрахме да покараме велосипеди.

Паркът се оказа изключително подреден и красив, дори бих казала китно направен, в сравнение с останалата действителност в Тайланд. Представлява комплекс от множество известни сгради и храмове в Тайланд и от историята на Тайланд, само че построени в умален размер. Заслужава си посещението и определено препоръчвам то да се направи с колело. На едно място видяхме и от техните традиционни тайландски лодки.

След като се прибрахме в Банкок, решихме този път да отидем в модерната част на Банкок, където намерихме множество молове и модерни бизнес сгради.

Там осъзнахме колко голяма разлика има между бедни и богати в Тайланд.

Разходихме се из моловете MKB и Sala Daeng. Във последния вечеряхме в истински японски ресторант. Беше много интересно  като в менюто присъстваха доста непознати за нас блюда. Аз, например, си поръчах пица, която обаче много ме стресна като пристигна. Въобще не изглеждаше на пица според моите, а и предполгам, и Вашите разбирания 🙂 – Това на чинията вляво прилича ли ви на пица?

Нещо, което нямаше как да не забележа е, че модерните тенденции в гримирането на тайландките се състоят главно в подчертаването на веждите с молив и избелването на лицето.

Към БАНКОК – Част 2

Още много снимки, за които не остана място в статията, може да видите и коментирате в галерията ТУК или по-долу:

Хареса ли ви статията? Моля споделете в: