Една седмица на Малдивите – Пътепис част 2

КЪМ ПРЕДНИЯ ПЪТЕПИС ЗА МАЛДИВИПЪТЕПИС ЗА МАЛДИВИ – ЧАСТ 1

ПЪРВИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ МАЛДИВИ

Наближавайки Малдивите гледката от прозореца на самолета се промени. Както в продължение на часове се виждаше безкрайно синьо море изведнъж започнаха да се открояват малките малдивски островчета с техните лагуни, изпълнени със светло синя и тюркоазена вода. Гледката отгоре беше изключително красива! Виждаха се както цели острови, а така и цели атоли (групи от острови в определена форма).

Ризортът, в който щяхме да бъдем настанени, предлагаше 2 вида трансфер от летището до острова на ризорта – с моторна лодка или с хидроплан. Моторната лодка струваше 150 долара/човек двупосочно, а хидропланът – 300 долара/човек двупосочно. Аз реших, че няма смисъл да даваме толкова много пари за хидроплан, колкото интересно да звучи, тъй като полетът ни от Дубай до Мале ще е през деня и реално от самолета видяхме същите гледки, които щехме да видим и от хидропланът.

Оказа се, че летището на Мале е доста малко, имайки предвид размерите на острова, и разполагаше само с една писта за кацане, излитане и маневриране. След като един самолет кацне, той трябваше да завие на 180 градуса и да се върне обратно по същата писта, за да може да стигне до терминала, който се намираше в началото. Тези маневри + изобилието от чартъри до една от малкото държави, отворени за туристи в света, причини малко закъснение на нашия полет и се наложи да направим 4 обиколки в района над остров Маафуши, докато дойде нашият ред за кацане. Направихме необходимите маневри на пистата, напред, назад, спря самолета и само като излязахоме навън ни лъхна толкова гореща вълна, че както бяхме облечени с дълги панталони и ръкави, за малко да ни стане лошо. Нямаше и къде да се охладим, защото на терминала в зоната на пристигащи, нямаше климатици, а само вентилатори. Паспортната проверка мина учудващо бързо. Печатът на Малдивите е със слънце, рибка, костенурка и хидроплан 🙂 Много, много яко!

ТРАНСФЕР ЛЕТИЩЕ – РИЗОРТ

Ризортът, който бяхме резервирали, се казваше Summer island Maldives. Той, както всеки друг ризорт, имаше малко бюро на летището, на което всеки турист трябваше да отиде, за да го трансферират до острова. Ние пътувахме с още две двойки заедно към този прекрасен остров – едните руснаци, а другите – незнам откъде бяха, но после ни станаха съседи по бунгало. Наложи се да изчакаме около половин час, след което дойде моторната лодка. Още при качване ни дадоха спасителни жилетки и малки стъклени бутилки с вода 330 мм в дунапренови калъфи за многократна употреба. Останах много приятно впечатлена от тези малки стъклени бутилчици. Екипажът от моряци се състоеше от трима човека, облечени с чисти, изгладени, синьо-бели униформи и всички носеха маски. Трансферът от летището в Мале до Summer island Maldives, както писах и по-горе, с моторна лодка струваше 150 долара/човек двупосочно, а с хидроплан 300 долара/човек двупосочно. Трансферът с лодка отне 40 минути, а с хидроплан отнема около 10 минути.

Още при самото излизане от лодката не можахме да повярваме къде сме попаднали! Толкова синя вода, толкова много нюанси на синьото… наистина бяхме много впечатлени. Винаги съм си мислела, че снимките от Малдивите са допълнително обработвани и цветовете – сатурирани, но ето че на живо цветовете са точно такива, каквито са на картичките – пясъкът е също толкова бял и синьото е наистина толкова синьо, че дори виждайки го с очите си пред мен, пак ми изглежда твърде сатурирано и нереално красиво…


Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!



 

 

 

 

 


Посрещнаха ни с чаша плодов сок и мокри кърпи, които дойдоха идеално в това горещо време. Последва чек-ин, който продължи около половин-един час, тъй като трябваше да попълним някаква здравна карта и имаше още някакви проверки покрай пандемията. „Рецепцията“ представляваше един огромен навес без стени от трите страни, бюро с два компютъра в единия край и множество масички и кресла в останалата част, където туристите да се настанят. Багажът ни от още от летището беше в ръката на персонала на ризорта и те го прехвърлиха от летището в лодката и след това от лодката до нашето бунгало. След като чекирането приключи беше вече време да ни заведат до нашите бунгала.

Още при излизане от рецепцията се озовахме в един страхотен тунел от кокосови палми и други тропически растения. Беше също много впечатляващо – като в джунгла. Навсякъде из острова имаше пясък. Ходихме боси през цялото време и изцяло по пясък. Нямаше цимент, нямаше плочки. Навсякъде беше бял ситен пясък, дори и в ресторанта и рецепцията. Единствено в стаите бяха плочки.

Ходейки край вилите едно нещо веднага привлече вниманието ни – двата чадъра до всяка врата! От какъв зор са сложили чадъри при всяка една вила, незнам… Докато ние бяхме там за 7 дни валя точно НУЛА пъти. Нито капчица!

ПЛАЖНО БУНГАЛО

Бунгалото, в което бяхме настанени за първите 5 нощувки, също беше УАУ. Оказа се, че аз съм резервирала по-нисък клас стая в двуетажна къща, но те са ни дали едноетажно бунгало точно на плажа със страхотна гледка. Даже си имахме и люлка, закачена на палмата пред бунгалото. (От време на време имаше тайна битка за люлката със съседите ни от двете страни, защото те си нямаха люлка и съответно следяха кога е свободна, за да я използват и те 🙂 Всичко беше повече от това, което си представях, че ще видя на Малдивите. Хигиената в бунгалото беше перфектна. Всекидневно се почистваше, сменяха се кърпи и се изпразваше кошче. Имаше кана за чай, сешoар, сушилник, големи опаковки с шампоан, душ гел, лосион за тяло, балсам за коса, халати, сейф, хладилник и др. А банята… беше точно това, което се надявах да видя като резервирах, а именно – открита баня! За първи път бяхме на място с открита баня и наистина беше у.н.и.к.а.л.н.о!!!

В бунгалото ни посрещнаха от онези яките стъклени бутилки пълни с вода, но този път от 1 литър и без дунапреновия калъф. 🙂 Оказа се, че водата е ризорта е безплатна и когато идват да почистват стаята, сменят старите 2 празни шишета с 2 нови пълни. Ако и те не ни стигнат можехме да си поръчаме по телефона като наберем рецепцията и някой от персонала ни носеше още бутилки. Отделно имаше безплатно шише вода за вечеря и по време на шнорхелирането с лодка.



Май е вече време да изплюя камъчето 🙂 Каква, според вас, бе цената на нощувките в този ризорт, че толкова да повлияят върху решението ни за почивка? Ами, добре. Накратко, резервирахме общо 7 нощувки в ризорт Summer Island Maldives през agoda.com. Първите 5 нощувки бяха в плажно бунгало, а останалите 2 във така популярните водни бунгала (къщички над водата). Цената беше 160 лв. за стая Супериор с включени закуска и вечеря, но както споменах ни настаниха в плажно бунгало вместо в някаква стая, без да се налага да доплащаме. Цената на водното бунгало беше 250 лв с включени закуска и вечеря. Това са цени не за човек, а за цялата стая с HB, WIFI и 1 безплатен шнорхелинг тур на ден 🙂 Обикновено цената за тези стаи е около 500 до 1000 лв на нощувка. Да не говорим, че при повечето ризорти нощувката струва от 1000 лв. нагоре…

Настанихме се, оставихме багажа и веднага отидохме да видим плажа, който беше точно отсреща. Вече беше станало 17:30ч. и скоро щяхме да бъдем свидетели на уникален залез. Настанихме се на удобната люлка на палмата и зачакахме. Първият залез на острова беше най-впечатляващият от всички останали.

След това се изкъпахме, „хигиенизирахме се“ след толкова дълго пътуване и обикаляне по летища и самолети и вече бяхме готови да вечеряме. Насочвайки се към ресторанта не можах да повярвам на очите си – по-голямата част от масите в ресторанта бяха на тъмно със запалени свещи. Толкова романтично! И това не беше само някаква специална вечер, а ВСЯКА вечер.

На следващия ден, както повелява традицията, се успахме! 🙂 Същото ни се случи и по време на нашата Обиколка из Югоизточна Азия. Явно часовата разлика и дългия път си казаха своето. И така, вече бяхме пропуснали закуската, затова следващото нещо, което направихме, е да разгледаме острова.

МАЛКО ПОВЕЧЕ ЗА ЖИВОТЪТ В РИЗОРТА

Summer island Maldives е ризорт, разположен на остров Ziyaaraiyfushi. Островът е с продълговата форма и доста малък – около 500 метра дължина и 100-150 метра широчина. Зелена тропическа растителност навсякъде. Пътеките са с бял пясък. Няма бетон. Няма цимент. Няма плочки. В ризорта има безплатен фитнес, за който беше необходимо предварителна резервация поради противоепидемичните мерки. Аз мислех да се възползвам от фитнеса, но мъжът ми беше твърдо против, а така и не остана време за него. Също така имаше инфинити басейн 20 на 9 метра, на който също отделихме почти никакво време – само колкото да направим няколко снимки. При такова чисто, пълно с всякакви рибки море не мога да разбера хората, които стоят в басейна. В ризорта имаше един-единствен магазин тип All in 1, в който се продаваха сувенири, дрехи, слънцезащитна козметика и малко вредни опаковани вкусотийки. Доста пари отидоха за Sneakers, който струваше 2$. Най-обикновени детски блузки струваха по 25$, магнитите – 5-8$. Точно до магазина се намираше и библиотеката, която обаче беше затворена поради противоемидемичните мерки. Игри, които бяха налични на острова: билярд, джаги, дартс, карти, тенис на маса, плажен волейбол, бадмингтон.

ЕЖЕДНЕВИЕ

Дните на Малдивите минаваха почти еднотипно, но не и скучно. Сутрин закусвахме в ресторанта, след това време за снимки или просто отпочиване на люлката пред бунгалото, после от 10:00ч. групово шнорхелиране с лодка, после снимки с дрон (защото по обед се получаваха най-яките снимки отгоре), после шнорхелиране на някой от плажовете на острова, после снимки по залез, вечеря в ресторанта и след това бе време отново за релакс на люлката пред бунгалото. 🙂 Някои от дните включвахме и други активности като гребане на каяк или вечерен риболов, но затова четете по-надолу.

Островът беше изключително спокоен. Перфектен за релаксираща почивка и отмора. Нямаше шумна музика нито през деня, нито през нощта. През някои от вечерите в бара гостуваха музиканти, но те свиреха тихо релаксираща музика и по никакъв начин не са пречели на туристите.


ХРАНАТА

Нощувките, които бях резервирала включваха закуска и вечеря. На острова имаше 3 ресторанта – Hiya и Samuga, които бяха на бюфет и за хората, които имаха включена храна в нощувката и отделно ресторант Avi – алакарт, където си поръчваш по меню срещу доплащане. Хората които са настанени във водна вила и премиум бунгало можеха да си избират в кой от двата ресторанта (Hiya или Samuga) да се хранят, докато хората в другите (по-бюджетни) вили и стаи можеха да се хранят единствено в ресторант SAMUGA. Ние опитахме и от двата ресторанта, тъй като първите дни бяхме настанени в супериор бунгало (т.е. по-бюджетно), а след това – във водно бунгало. В интерес на истината ресторант Samuga се оказа по-добрият – по-голямо разнообразие на ястия и романтична обстановка със свещи на масата. Храната вечер не беше нещо УАУ за мен, тъй като аз не харесвам азиатска кухня и където и да съм по света търся предимно италиански манджи, а тук само една вечер беше италианска и имаше пица, спагети, макарони. Друга вечер беше мексиканска, а останалите вечери така и не разбрахме какви бяха. Десертите обаче бяха много, много добри. Всяка вечер и сутрин имаше по 2 ястия, които се приготвяха на място пред очите на туристите – спагети, омлети, палачинки, гофрети, риба на скара, месо на скара, пица. Закуските повече ми харесваха от вечерите 🙂 Любимата закуска и на двама ни бяха палачинките и гофретите, както и мюсли с пресни плодове и орехи, сложени с малки симпатични чашки. Мммм 🙂 Плодовете, които имаше на разположение сутрин и вечер, бяха бейби банани, ябълки, диня, пъпеш, маракуя, папая, грейпфрут. Направи ни впечатление колко много персонал имаше в ресторанта – само сервитьорите и хората, които готвеха на място, бяха поне 15 човека. За хората в кухнята незнам, но когато някое ястие свършваше, веднага се носеше друго, така че сигурно и там са били доста народ.

Имаше възможност за IN-VILLA DINING т.е. да си поръчаш по телефона на рецепцията храна срещу доплащане и да ти я донесат в бунгалото. Бай Ганьо, сиреч ние, не се възползвахме от тази екстра, но ни направи впечатление, че доста от настанените във водни вили си поръчваха така храна.

Обядът, който не ни беше включен в цената, можеше да си го доплатим като струваше 25$ на човек на ден на бюфет, но ние така или иначе изкарахме и без този „излишен“разход.

Имаше и бар – Navi Bar, в който от време на време свиреха някакви гостуващи бендове, но не пречеха на почиващите по никакъв начин 🙂 Също така в него бяха разположени билярд, джаги, дартс, а вечер отново имаше свещи върху масите, разположени на самия пясък.

ШНОРХЕЛИРАНЕ

Ризортът предлагаше възможност за наемане на плавници, маска, шнорхел, спасителна жилетка или оборудване за гмуркане. Точно преди това пътуването ни до Малдивите си купихме от Decathlon маски за шнорхелинг, които покриват цялото лице. Бяха много по-удобни отколкото стандартния комплект маска с шнорхел. В ризорта си наехме плавници, а на втория ден аз си наех и спасителна жилетка, тъй като при първото шнорхелиране с лодка за малко да се удавя поради силното течение 🙂

Ризортът предлагаше всеки ден по 2 шнорхелинг тура с лодка вътре в морето, като всеки турист можеше да се възползва безплатно само от единия от двата по негов избор. Туровете се провеждаха в 10:00ч. и в 14:30 ч. и продължаваха 1 час. Шнорхелирането бе на 1 от общо 3 коралови рифа, близо до острова. Ние се постарахме всеки ден да участваме в такъв тур. Както споменах, първия ден отидохме следобед на шнорхелиране с лодка, но морето беше доста бурно, аз не можех да си взема въздух и почти веднага се върнах на лодката. Следващите 2-3 дни бяхме сутринта на шнорхелиране с лодка и забелязахме, че сутрин има много по-малко течение отколкото следобед.

Най-накрая сбъднахме мечтата на Симеон да види костенурки! Не можахме да ги видим на остров Барбадос и остров Гваделупа по време на нашия Трансантлантически круиз от Европа до Карибите. Но сега, на Малдивите, цели три дни ходихме на тази snorkeling spot, където са костенурките. Оказа се, че свсем спокойно може човек да ги отмине, тъй като не се различават особено от заобикалящия ги фон. Обикновено един от моряците, които отговаряха за тура, влизаше заедно с нас в морето и той първи забелязаваше къде са костенурките, гмуркаше се да ги побутне и събуди, след което обаче те, костенурките, просто си стояха на дъното и не искаха да плуват, тъй като ние, групата от 10-15 любопитни туристи, ги бяхме заградили от всичките страни и имаше всякакви камери и стикове, които се протягаха към тях 🙂

Но един път станахме свидетели на нещо уникално. Така се получи, че цялата група туристи се беше доста отдалечила и се оказахме, че сме само ние двамата със Симеон и водачът на групата. Тогава водачът забеляза една костенурка, гмурна се да я събуди и тя започна да плува точно пред нас и ние след нея. Беше буквално на един метър от нас. Изкачи се до повърхността на водата, пое си въздух и след това се гмурна стръмно надолу в дълбочините на океана. Беше уникално преживяване! Един път в живота. Изчистен син фон и костенурка на него.

Освен костенурки, другите две риби, които са популярни за наблюдаване на Малдивите, са сивата рифова акула и мантата. Ние манта не видяхме по време на шнорхелиране. Единствено от пристнищния кей видяхме манта, че дори и мурена (водна змия) долу във водата, но не е същото като да си със тях във водата. Сива рифова акула обаче си обикаляше точно в залива, където ни беше плажното бунгало. Още първия ден тя мина пред очите ми и то когато бях на много плитко. След няколко дни двамата със Симеон целенасочено отидохме на малко по-дълбоко, за да я търсим в нейните покои, които се намираха в едни подводни скали и там успяхме по-добре я заснемем и огледаме. Беше около 2 метра дълга, гледаше доста застрашително и плуваше много бързо.

Освен костенурки и няколко акули успяхме да видим и множество други разнообразни рибки – рибки Немо, рибки Дори, риби-меч, риби-игли и още други непознати за нас златисти, оранжеви, цветни, бели, сребристи, неонови видове риби.

ДРУГИ АКТИВНОСТИ

В два от дните си наехме каяци, с които да обиколим острова. Цената за 1 час беше 20$ за едноместен каяк и 25$ за двуместен. За първи път в живота си се качих на каяк и осъзнах, че въобще не е толкова лесно да се гребе, колкото изглежда отстрани. Първият се мотахме в района на водните вили и люлката във водата, но вторият път обиколихме целия остров за има-няма 25 минути. Също така предлагаха под наем и падъл борд, мини катамаран, уиндсърф, банани, водни ски и др. Истината е обаче, че рядко виждахме някой да използва тези неща. Най-често хората наемаха каяци като нас.

Нощен риболов. Това беше едно от нещата, в които исках със сигурност да вземем участие. Имаше 2 пъти седмично екскурзии тип „нощен риболов“ със същите моряци, които бяха и на шнорхелингите с лодка през деня. Тръгнахме в 17:30 ч., наслаждавайки се на красивия залез и се върнахме в 19:30ч., когато вече беше тъмно като в рог. На корабчето бяхме 3 двойки и моряците. Първи риба улови единия моряк, но малко след него аз бях първата сред туристите 🙂 Юпи! Общо за два часа риболов аз улових 3, а Симеон 2 риби. С нас беше една двойка руснаци, които уловиха толкова много риба, достатъчна да нахрани поне още 20 човека. Определено им вървеше…


Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!


Други активности, които ризортът организираше бяха:

– Романтична вечеря (4-степенно гурме меню) на плажа със запалени фенери покрай масата – от 80 до 170$ за двама. Аз хем много исках да имаме такава вечеря, хем пък не ми се даваха толкова пари. Затова една вечер, както се разхождахме из острова, видяхме такава романтично украсена маса, чиито младоженции вече се бяха навечеряли, но масата и фенерите стояха. И ние, както би направил самият бай Ганьо на Малдивите, седнахме и се снимахме на чуждата маса 🙂

– Пикник на пясъчна ивица – 250$ за двама. Наистина не разбирам защо това нещо струва толква!?

– BBQ вечеря – 60$ на човек. Веднъж седмично на плажа. Отново същия въпрос – защо толкова скъпо?!

– Плаване с традиционна лодка по залез + бутилка шампанско – 100$ за двама

– Екскурзии до местен остров – 95$ на човек, но бяха забранени заради Covid.

– Професионална фотосесия -80-130$ – забранени поради Covid, тъй като фотографите идваха от местен остров

– Курсове по водолазно гмуркане

ВОДНО БУНГАЛО

Последните 2 нощувки бяхме настанени в т.н. водно бунгало (къщички над водата). Бунгалото беше също толкова голямо, колкото плажното бунгало, в което бяхме настанени предните 5 дни. За съжаление банята тук не беше открита и гледаше към съседното бунгало, което беше кофти. Имаше прозорец на пода, през който да гледаме рибките и също така имаше директен достъп до водата чрез стълби. И нещо важно – имаше спасителен пояс 🙂 Мда. Веднага като се настанихме решихме, че ще слезем по стълбите на нашето си водно бунгало (както си му е реда 🙂 и малко ще пошнорхелираме в района. Да, ама не! Хвана ни толкова силно течение, че със страшно много усилия успяхме да се върнем обратно. Едва тогава разбрахме, защо някои от поясите стояха пуснати в морето… Оказа се, че сутрин течението е ок, но следобед се обръща и става опасно.В района на водните бунгала липсва всякаква растителност – нито палми, нито храсти, нито някакви други дървета. Пътеката, която води към тях е дървена и когато се напече от слънцето става невъзможно минаването й на бос крак. А иначе до преди това навсякъде ходехме боси по пясъка, който е навсякъде другаде из острова, но не и в района на турбо-гъзарските водни вилички 🙂 Както и да е. Определено повече ни хареса плажното бунгало, отколкото водното. Водните бунгала са много красиви острани и са фотогенични, но си имат и сериозни недостатъци, които вече споменах.

ХИДРОПЛАН

Хидропланът е малък самолет, който излита и каца във вода. Той се движи само през деня. Няколко пъти видяхме хидроплан, който кацаше на пристанището на ризорта. Първия път беше доста екстремен – тъкмо се бяхме настанили във водното бунгало, за малко щяхме да се удавим заради силното течение и чух силен шум. Предположих, че е хидроплан. Извиках Симеон, който в този момент беше в тоалетната и по най-бързия начин отидохме да видим това чудо на летателната индустрия. Беше доста интересно. Хидропланът дори не изгаси моторите си. Просто туристите слезнаха и той замина. Всичко траеше около 5 минути. Като за 300$ на човек толкоз 🙂 Едва когато бяхме настанени във водна вила видяхме няколко хидроплана да кацат и излитат. Докато преди бяхме настанени в другия край на острова в плажно бунгало, така и не разбирахме кога какво каца и дали въобще каца.

ПЕРСОНАЛ

Персоналът беше изключително усмихнат и 99% от тях ни поздравяваха винаги, докато се разминавахме. Можеше да носят тежки куфари или да извозват боклука, но все пак имаха сили и желание да ни поздравят. Нямаше как да останем незабелязани. Имаше един градинар, който ни направи много силно впечатление. Той, без да сме го молили, ни подари кокосов орех – просто ей така, без да иска пари. Същият този градинар един ден, докато събираше цветя, реши, че някои от тях ще ми ги подари на мен. Изключително мил жест!

Персоналът носеше чиста и изгладена униформа в цвят, който бе според това какво точно работеше човекът. Ако беше моряк – синьо и бяло, ако беше чистач – кафяво и зелено, ако беше в ресторанта – в други цветове и т.н.

Целия персонал беше 100% от времето с маска на лицето, въпреки че навън беше около 30-33 градуса. Персоналът живееше в ризорта в обособена за тях зона, забранена за туристи. Разпитвайки ги, разбрах, че им е осигурена стая с 1 или 2 легла. Последната вечер, разхождайки се из острова, открихме, че има дори и джамия на острова, която е отново скрита от погледите на туристите. Персоналът се състоеше от мъже с изключение на 2 жени на рецепцията. По-никакъв начин не усещахме мюсюлманско влияние. Имаше на разположение всякакво месо в ресторанта (дори това, което е забранено според ислям), алкохол и нито веднъж не чухме звук от джамията, дори в петък на обяд, когато е официалната мюсюлманска служба.

Всекидневно островът биваше измитан от паднали листа и клончета. Хигиената беше на ниво 10 от 10. Островът се поддържаше в отлично състояние. Имаше едно място, на което бяха изпопадали доста лилаво-розови цветчета и там, в продължение на цяла седмица, никой нарочно не го измете, тъй като изглеждаше като цветен килим.

Едно от нещата, които правехме най-често, бе да седим на шезлонга или люлката под палмата и да наблюдаваме красивото море. Така забелязахме приливите и отливите, които се получаха. Сутрин и вечер към 8ч. имаше отлив – около 2 метра навътре в морето. Следобед към 14ч. и вероятно през нощта по същото време имаше прилив.

ВРЪЩАНЕ В БЪЛГАРИЯ

Полетът ни от Мале до Дубай излиташе късно вечерта в 23:30ч. Освободихме стаята в 12ч. и след това имахме 5 часа за последни снимки на острова. Със сълзи на очите в 17ч. казахме Сбогом на това прекрасно местенце и се качихме на моторната лодка, която ни откара директно до летището в Мале. Там се настанихме в бизнес салона на летището, който се казваше Mooniaa Lounge. Там нямаше нищо интересно, дори храната се сервираше от сервитьор и не беше вкусна. Последва търсене на подаръци от „безмитната зона“ на летището. След което всичко започна по обратния ред. Полетът Мале – Дубай продължи над 4 часа. След това 25 минути трансфер от самолета до терминал 3 на Международно летище Дубай. Последва хапване в Lounge@B, където като за втори път вече имахме представа какво може да си поръчаме. След това последва купуване на подаръци на децата – вентилатор и възглавници за път. После полет Дубай – София, който продължи малко над 5 часа.

Кацайки на летище София всички, които бяхме в самолета, ни разделиха на 2 групи – тези, които носят със себе си PSR тест и такива – без. Ние бяхме без. Стигнахме до едни 15-20 масички, на които бяха застанали хора от РЗИ ни поставиха под 10-дневна карантина тези, които нямаха PSR ТЕСТ със себе си. Поставянето под карантина се осъществяваше като си кажеш имената, егн-то, адрес, телефона. Разполагахме с 24 часа, в които ако направим PSR тест, карантината щеше да отпадне. Ние побързахме да си направим тест още в София в Медико-Дентален Център Кристал. Там цената бе 90 лв./човек и резултаът излзезе до 2 часа. Накрая изпратихме резултатите снимани чрез телефона на имейла на РЗИ. Очаквахме да получим отговор от РЗИ, че карантината ни отпада, но УВИ – нищо от никъде. Мъжът ми отиде до неговата лична лекарка около 7-8 дни след връщането ни на Малдивите и се оказа, че в здравната система, все още се водим по карантина, въпреки, че сме си спазили срока и всички изисквания.

РАЗХОДИ

Самолетни билети – София-Дубай-Мале-Дубай-София – 1048 евро – 2050 лв.
7 нощувки в ризорт HB ( 5 нощ. в стая супериор и 2 нощ. във водно бунгало ) – 1800 лв.
Трансфер Летище-Ризорт-Летище – 480 лв.
500 лв. разходи за активности на острова:
     – 70$ за плавници – седмичен наем за двама
     – 55$ за спасителна жилетка – седмичен наем за един
     – 40$ за 2 единични каяци за 1 час
     -25$ за двоен каяк за 1 час,
     – 70$ екскурзия „Нощен риболов“ – за двама
     – 380 лв. – 2 PSR Ттеста на отиване и 2 на връщане
     – Други – картички, сникерси, сладолед и т.н.

ОБЩО: 5200 лв.

Хареса ли ви статията? Моля споделете в: