Милано и качване на кораба

МИЛАНО, САВОНА, МЪКНЕНЕ НА БАГАЖ и КАЧВАНЕ НА БОРДА

Из „Трансантлантически Круиз от Европа до Карибите“

МАРШРУТА НА ЦЕЛИЯ КРУИЗ, КАКТО И ОТДЕЛНИТЕ ПЪТЕПИСИ 
ЗА ВСИЧКИ СПИРКИ ПО МАРШРУТА, може да видите ТУК.

Какво е преживяването да мъкнеш със себе си 1 куфар, 8 раници, бебешка количка и 2 невръстни деца в самолет, автобус, метро и влак в рамките на 24 часа, ще разберете в следващия пътепис, с който поставяме началото на поредицата „Трансантлантическия круиз от Европа до Карибите“.

Ден Първи. Полетът ни от София до Милано беше рано сутринта на 2.12.2016 година. Това бе първия полет на нашия син, Криско, и трети на дъщеря ни, Авигея.

За първи път летяхме с Ryanair и впечатленията ни са, че самолетите са доста износени и амортизирани. Въпреки това полетът ни мина безпроблемно. Oт летище Малпенса се качихме на Shuttle bus до централната гара на Милано. Не е необходимо предварителна резервация или закупуване на билетите онлайн, защото има няколко автобусни компании, които предлагат превоз от летището до Централната гара или от летище Малпенска до другото летище на Милано, което се намира в градчето Бергамо.Тарифите варират между 5 и 10E в зависимост кой маршрут изберете. Трансфера продължава около 45 минути.

И така, озовали се на Централната гара на Милано, започна нашето буквално мъчение по произнасянето на целия ни багаж.

(Отварям скоба, касаеща нашия БАГАЖ. Още 2 седмици преди птуването започнах да приготвям багажа и да се опитвам да го свия само до най-необходимите неща. В крайна сметка резултат бе: един голям и тежък куфар 20 килограма + бебешка количка + цели ОСЕМ раници. Как се пренася толкова много багаж с две малки деца в ръцете, само ние си знаем 🙂

Толкова багаж никога никъде не съм взимала и искрено се надявам никога повече да не ми се повтори същото изживяване. Причината, поради която се наложи да вземем такова количество дисаги бе, че тръгвахме и се връщахме в зимно време и трябваше да помъкнем с нас както топлите пуловери, така и летните рокли за цели четири човека.

Накрая от опит установихме, че вместо да носим раниците на гръб е по-добре да ги сложим в количката, а Криско да си ходи пеша. Нали вече е голямо дете 🙂

В интерес на истината при такова голямо натоварване бебешката количка издържа доста – едва последните два-три дни от нашето пътешествие издаде багажа като му падна едното колело, но въпреки това успяхме да се възползваме от нея пълноценно до последния ден. 😉

Междувременно бях купила количката за 25лв специално за това пътешествие поради изискването на авиокомпаниите количките да се сгъват тип чадър.

И така…Централна гара на Милано беше препълнена с хора и много объркваща на пръв поглед. С метрото стигнахме до хотела, изглеждаше добре, но се оказа, че трябвало да изчакаме да стане 14:00ч. за да се чекираме. Оставихме част от багажа там и отново с метрото отидохме да разглеждаме италианската столица на модата.

Най-голямата забележителност на Милано безспорно е голямата катедрала Дуомо (Duomo di Milano ), която се намира в центъра на града. Посветена е на Рождество Богородично и е седалище на архиепископа на Милано. Строителството ѝ отнема почти шест века, като е втората по големина катедрала в Италия след базиликата Свети Петър в Рим, както и третата в света, с максимална височина от 108,50 м. До преди няколко години е най-високата сграда в Милано.

Катедралата обче не можа да впечатли нашите деца, които намериха за по-интересно да гонят насъбралите се гълъби на площада отпред. Гонеха ги и се опитваха да ги хранят.

Поразходихме се и в района на Катедралата или по точно – в търговския център Галерия Викторио Емануеле II.


Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!



След това тръгнахме да търсим някакъв Замъкът “Сфорца“ за който четох,че бил на пешеходно разстояние. Да, ама се изгубихме и тръгнахме в грешната посока. Като стигнахме замъкът вече бяхме много изморени, за да може да го разгледаме качествено. Може да се влезне безплатно в замъка, който датира от 1368г. и в който са живеели управляващите милански фамилии. В съседство на замъка се намира много приятен парк.

Останахме с много лошото впечатление, че италианците са доста грубовати – наприемр в метрото излизайки от влака вместо да направят път на минаващата бебешка количка очакваха ние да им направим път. Също така имаше един ненормален в метрото, който почна да вика, да псува и да бута, само защото бях докоснала леко колелото на количката до обувките му.

Вече всички бяхме много изморени от ранното ставане за полета, самия полет, трансфера от летището, многото разкатаване по метрото напред-назад, мъкненето на половината къща с нас, сиреч, багажа, че единственото нещо, което искахме е да си вземеш нещо за хапване и да почиваме. Да, ама не! Оказа се, че нито в центъра на Милано, нито в покрай хотела ни, който се намираше в по-краен квартал, няма супермаркети никъде. Или поне не можахме да открием. В продължение на цели два часа търсихме откъде да си взема нещо за ядене. Накрая намерихме супермаркет Карфур на няколко пресечки от хотела.

Покрива на търговски център Галерия Викторио Емануеле II

Припятствията ни в Милано не спряха до тук. Имахме проблем и със стаята в хотела – диванът, като се разтегнеше и пропадаше и беше негоден за употреба в разтегнато положение. Наложи се да сменим стаята и познайте – нали ви споменах колко багаж бяхме домъкнали с нас от БГ… ами да, трябваше отново да пренесем отново целия багаж от едната стая в другата. Хотелът ни се каззваше Residenza Cenisio и беше добре за парите си.

Следващия път обаче никога, ама НИКОГА, не бих резервирала място за настаняване далеч от Централната гара, просто защото цялото това размотаване на багажа по метрото ни скъса нервите. От друга гледна точка района на Централна гара е много приятен, с разнообразни магазини, заведения и пр., и цените са еднакви с останалите района на града, че просто не си струва цялото това упражнение.


–> Разгледай и резервирай с отстъпка бюджетен хотел в Барселона. Виж ТУК!


На следващия ден, 3.12, беше Големия ден за качване на круизния кораб. Затова станахме рано, закусихме кой какво намери, нарамихме багажа и отново с метрото до Central station, откъдето трябваше да хванем влака от Милано до Савона. Влакът тръгваше от гарата в 9:30 ч. Пътуването щеше да продължи около 2 часа. Перипетиите в Милано обаче продължиха и този ден. След като влязохме във вагона и внесохме и подредихме целия багаж, се оказа, че сме объркали номера на вагона и трябваше буквално в последния момент да пренасяме деца, количка, куфар и 8 раници от единия вагон в другия. Беше абсолютен кошмар! Никога повече няма да повтарям тази грешка да взимаме толкова много багаж, независимо къде отиваме и за колко време.

За круизи с начална точка Савона или Генуа, най-добър и евтин, бюджетен, вариант е този, който ние направихме, а именно първо полет до Милано и оттам с влак до съответно Савона или Генуа. Влакът ни излезе около 30 еверо общо за всички. Costa Cruises предлагат и трансфер от Милано до терминала на пристанището, но че цената е далеч по-висока от тази, която ние платихме.

При нас във влака беше седнал един интересен италианец, пенсионер, който също отиваше на круиз. Така правят пенсионерите на Запад – ходят на круизи, на почивки…Та това щяло да бъде неговия втори път на круиз, като този път щял да обикаля Средиземноморието. Беше много мил човек – пускаше на децата разни клипчета, онлайн детска Библия, и се оказа че е адвентист.

За да са спокойни децата и да не вдигнат целия влак във въздуха, бях взела предварително разни книжки и флумастери.

След като слязохме от влака, италианецът ни показа и спирката, на която да чакаме автобуса за пристанището – намираше се точно пред изхода на Централната гара в Савона. Вече имаше опашка, а отделно една голяма група италианци се прередиха и с цената на много нерви нерви успяхме да се качим в автобуса.

Автобусът спря точно пред залата, където трябваше да се чекираме за кораб. Оставихме куфара и по-големите чанти на входа на залата, откъдето щяха да ги вземат и занесат директно до каютата ни и влязохме в залата. Беше огромно помещение, препълнено със заминаващи пътници. Залата беше разделена на две части. В едната част се намираха заминаващите пътници за нашия кораб, а в другата – за другия кораб, където вероятно щеше да бъде и нашия приятел – италианеца. За да става всичко по цивилизован начин и с ред, при влизане в залата ни дадоха листче с номер. Идеята е, не всички на юруж да тръгнем да се чекираме, а едва тогава, когато на мониторите в залата се изпише конкретния номер и тогава всички пътници, които са получили този номер, отиват да се чекират. Бяхме чакали вече около половин час, когато при нас дойде една жена, записа нещо на листчето ни и каза че сме с предимство, тъй като бяхме с бебе ( дете под 2 г.) Чекирането и проверката мина без проблем и се качихме на борда.

Към следващата част


Ако и ти искаш да си върнеш част от заплатената сума за хотели, полети или продукти, регистрирай се на този линк ТУК и всеки нов потребител получава бонус до 10$ в сметката.


Хареса ли ви статията? Моля споделете в: