Пътепис за Париж
ПАРИЖ 8-13 ЮЛИ 2010 г.
Самолетните билети до Paris купихме по време на една от първите промоции на Wizz Air, когато всички билети бяха с 20% отстъпка. Цената на двупосочният билет бе 70 лв./човек или 140 лв. общо за двамата.
В Париж разгледахме всички възможни забележителности в продължение на 5 дни и буквално се скапахме от ходене от едно място на друго. На мен си ми беше добре, но Симеон може много да ви се оплаква за моите издевателства върху него в стил “Хайде да разгледаме това, онова, да влезем тук и там.” 🙂
ПЪРВИ ДЕН
Полети —> Настаняване —-> Сакре Кьор —> Мулен Руж
През този ден пътувахме от София до Paris Буве, после с автобус 100 км. от Буве до центъра на Париж и накрая с метро от центъра на Париж до хотела ни, който се казваше Hipotel. Цената за 5 нощувки за двамата беше 180 евро за двойна стая с обща баня и тоалетна – това бе най-евтината възможност за настаняване в Париж в сайта booking.com Намираше се в 10-ти квартал “Canal St. Martin” и в него живееха предимно негри и араби. Чак се чудехме дали не сме объркали нещо дестинацията. 🙂 Намирахме се буквално в гетото на Париж и не се чувствахме особено в безопасност, особено късно вечер, когато се прибирахме от някоя забележителност.
–> Разгледай и резервирай с отстъпка бюджетен хотел в Париж. Face TUK!
Хотелът беше доста отдалечен от центъра, но имахме метроспирка наблизо и с метрото стигахме навсякъде много бързо. За 5 дни си взех возенето на метро за година напред. 🙂 Като оставим квартала на една страна, хотелът от друга страна беше също много зле. Стаята ни беше твърде малка като размер и нямаше нито един свястен шкаф или гардероб, където да си сложим багажа. Така или иначе по цял ден се скъсахме да обикаляме и в хотела се прибирахме единствено колкото да спим, тъй че го преживяхме 🙂
След като се настанихме се запътихме към бялата базилика Сакре кьор като междувременно минахме край известното кабаре Мулен Руж. Тези две забележителности ни се падаха горе-долу близо до хотела и решихме, че първия ден е най-подходящото време да ги посетим. Базиликата Сакре Кьор е една от най-красивите базилики в света, а нейното име буквално се превежда “Свято сърце”. Оттам се разкрива красива гледка към Париж и Айфеловата кула.
ВТОРИ ДЕН
Опера —> Исторически музей —> Нотр Дам —-> Лувъра —> Шанс-Елизе —> Триумфалната Арка
През втория ден изминахме поне 20 км пеша или това беше Денят на ходенето пеша :). Първо отидохме с метрото до Операта, после влязохме в Историческия музей, където останахме впечатлени от костите и скелетите на истински динозаври. Района около Историческия музей е много приятен, защото там има Ботаническа градина, както и малък зоопарк. След това посетихме катедралата Нотр Дам ( Превежда се Света Богородица ), която е с безплатен вход и естествено много дълга опашка от желаещи туристи пред входа. Вътре атмосферата в катедралата много ми хареса.
Check out our FACEBOOK page to learn about new opportunities and offers!
След това се насочихме към Лувъра. Пред него имаше разни фонтани, където видяхме другите туристи как си бяха топнали краката във водата. За да не останем и ние по-назад, айде и ние във фонтана 🙂 Беше много освежаващо и разхлаждащо в горещия юлски ден.
Интересно, но пред входа на Лувъра нямаше голяма опашка. Тъй като бях под 26 години и гражданка на държава-членка на ЕС, входът на редица забележителности в Париж беше напълно безплатен за мен, включително Лувъра, Версайския Дворец и Музея на Музиката в Парк La Vilette.
Лувърът се оказа много по-голям, отколкото си го представях. Вътре разглеждахме и се мотахме минимум 3 часа и пак сме разгледали сигурно по-малко от половината. Много разочаровани бяхме от факта, че всички надписи на картините бяха на френски и нямаше нищо на английски. Естествено нямаше как да подминем популярната картина с Мона Лиза, но не беше нещо кой знае какво… Специално тази картина се намираше в отделно помещение, беше оградена и никой не можеше да се докосне до нея. Имаше доста посетители и беше голямо блъскане докато си направиш що годе читава снимка с Мона Лиза. Друг е въпросът дали изложената картина с Мона Лиза е била оригиналната или копие…
След като ни омръзнаха да гледаме статуи, бюстове, картини, голи богове и богини, решихме, че е време да излизаме и се насочихме директно към Триумфалната арка. За да стигнем до нея обче трябваше да изминем целия популярен булевард Шанз-Елизе. Половината булевард беше ограден с трибуни по случай наближаващия Национален празник на Франция – 14.07. Накрая страшно каталясали стигнахме до Триумфалната арка и поради умората не й отделихме повече от 10 минути. Дори батерията на фотоапарата ни се беше изтощила.
Ако и ти искаш да си върнеш част от заплатената сума за хотели, полети или продукти, регистрирай се на този линк TUK и всеки нов потребител получава бонус от 10$ в сметката.
ТРЕТИ ДЕН
Катакомби —> Версайския дворец —> Айфеловата кула
Следващият ден беше Денят на чакането :). Още рано сутринта отидохме до Парижките катакомби – мястото, където можеш да видиш останките на над 6 милиона хора, покосени от чумата през 18 век. Поради липса на място на гробищата и опастност от зараза, местните започнали да протестират и в крайна сметка било взето решение телата да се събират в каменна кариера под града. Като човек, който въобще не харесва страшни филми, мога смело да заявя, че катакомбите не бяха толкова страшни.
Още с отиването ни там, заварихме опашка от поне 30-40 човека, като трябва да се има предвид, че вътре се пуска определена бройка хора. Влиза се от един вход, а се излиза от друго място. След входа, започнахме да слизаме по една въртелива стръмна стълбичка 25 метра под земята и после тръгнахме да вървим по разни тъмни, тесни и ниски тунели. Бяхме доста подплашени и се спирахме преди всеки завой да се огледаме да не би да някой скелет да изскочи от някъде :), но всъщност когато стигнахме до самите кости не беше чак толкова страшно. Костите бяха много добре подредени – примерно само черепи, само ръце, само крака и липсваха цели скелети. Вътре беше доста хладно и много влажно. От тавана се стичаше вода.
След катакомбите отидохме до Gare d’Austerlits, където се качихме на влак RER C5 до гарата на град Версай. Там повървяхме малко пеша и стигнахме до едноименния дворец. Такава опашка не бях виждала! Много, много дълга – чакахме поне още 1 час. Най-кофтито беше, че там и за тоалетната имаше поне двайсетина човека опашка, а аз продължавах да си бъда бременна и също толкова ми се ходеше до WC, както при предното ни пътуване до Венеция с малкото уточнение, чена много места в Paris имаше напълно безплатни обществени тоалетни и то доста добре поддържани – при тях след всеки клиент автоматично се миеше пода, тоалетната и се дезинфекцираше.
Версайският дворец не ми направи почти никакво впечатление. Безброй много големи зали и стаи, приемни, спални, трапезарии и пр. Както се очакваше беше голям тъпканак. Има голяма и красива градина към двореца.
–> Разгледай и резервирай с отстъпка бюджетен хотел в Париж. Face TUK!
След него се върнахме в Париж и отидохме до емблемата на града – Айфеловата кула. Eстествено опашка от около 200 човека преди нас нямаше как да ни откаже – все някога щяхме да се качим, колкото и време да ни отнеме 🙂 Имаше също толкова дълги опашки пред всеки от 4-те входа до краката на Кулата.
И така, след незнам колко чакане, с билети в ръка, започнахме ентусиазирано катеренето нагоре по 324-метровата кула. Между първия и втория етаж използвахме стълбите, защото така бе по-евтино, а до третия етаж (върха) се стига така или иначе с асансьор – там няма стълби, само аварийни стълби за спешни случаи. Горкият Симеон! Мого го беше страх от тази кула, тъй като той има проблем с вестибуларния апарат и го е страх от височини. Като започнахме да се качваме с асансьора даже и мен ме хвана шубето. 🙂
На върха беше страшна навалица. Много народ, много фотоапарати. Цял Париж бе в краката ни. Имахме гледка навскяъде. Вижаше се Триумфалната арка, Сакре Кьор, района около Лувъра и т.н. От единия край кулата имаше фонтани, до които се подготвяше сцената за някакъв концерт.
Слязохме от кулата и седнахме на тревата в големия парк точно в подножието на Айфеловата кула. Останахме доста неприятно изненадани от обстановката там – много пушачи, пушещи кой зане какво; носеше се миризмата на марихуана; хора, които си пийваха; негри, които постоянно ти пробутваха я ключодтържатели с Айфеловата кула, я алкохол, я разни светещи гривни или светещи джаджи, които се хвърлят към небето и се връщат обратно при тебе.
Докато се усетим и вече беше станало 24:00ч, полунощ. Забързахме се, за да не изпуснем метрото към хотела ни. Тъкмо си тръгвахме и пуснаха светлинното шоу. Цялата Айфелова кула се оцвети в различни ярки цветове, които танцуваха заедно с музиката. Беше много хубаво и романтично да седим на тревата, гледайки светещата кула и слушайки музиката, идваща от някоя китара наблизо. Жалко, че не можахме да останем повече.
ЧЕТВЪРТИ ДЕН
Hillsong Paris —> Музея на музиката —> Музея на Икономиката и Науката
Този ден отидохме до църква Hillsong Париж. Пристигнахме на посоченият в сайта им адрес, но се оказа, че това е старият им адрес и ни упътиха към новия, който се намираше на съседната улица. Събранията се провеждаха в някакъв театър. Имаха две служби в неделя – от 11 и от 13 часа. Църквата се състоеше от 80% младежи и тинейджъри и 20% по-възрастни. Пееха се песни както на английски, така и на френски. Проповядваше се изцяло на английски, но в същото време имаше преводач на френски. Един човек дойде и се запозна с нас. Като цяло църквата не се различава особено от нашите в България, с изключение на високия процент младежи. Вътре в залата беше изключително тъмно. Единствените включени лампи и прожектори бяха на сцената.
После отидохме до Музея на музиката, където влязох само аз. Беше ми страшно интересно в този музей 🙂 Може би беше най-интересното нещо, което видях в Париж. Имаше всякакви музикални инструменти от 15-ти век до ден днешен. Видях пиана и флейти от 1500-та година. Направих страшно много снимки и бавих поне час и половина. След това заедно отидохме до Музея на Икономиката и Науката, където имаше много интересни неща, експерименти, хеликоптер, подводница и др. Двата музея се намират в парк La Vilette в североизточния край на Париж, където също така са разположени и други музеи, сцена на открито, детски площадки.
Check out our FACEBOOK page to learn about new opportunities and offers!
ПЕТИ ДЕН
Пантеона —> Сорбонския университет —> Парижката обсерватория —> Люксембургската градина
Последния ден в Париж прекарахме по лежерно. Повечето време бяхме в хотела и за малко отидохме до Латинския квартал, за да разгледаме Пантеона, Сорбонския университет, Парижката обсерватория и Люксембургската градина, която междувременно се оказа много красива.
Пантеонът е гробница, в която са погребани много известни личности включително Волтер, Жан-Жак Руси, Виктор Юго, Луи Брайл, Александър Дюма и др. Него разгледахме само отвън, както и Парижката обсверватория, която междувременно е най-старата действаща обсверватория в света.
В Париж, за разлика от Венеция, пазарувахме храна и вода от един много евтин супермаркет до хотела ни. Тъй като нямахме хладилник в иначе “тризвездната” ни хотелска стая трябваше да си купуваме неща с по-дълъг срок на годност – например консерви, хляб, течен шоколад и други.
Впечатлението ми за Париж, е че е наистина много мръсен град. Само около забележителностите е чисто, навсякъде другаде беше много неприятно и мирише на боклук. Като атмосфера също не успя да ме грабне.
РАЗХОДИ ЗА ДВАМА:
Самолетни билети София – Париж – София – 140 лв.
5 нощувки в хотел Hipotel – 180 евро – 360 лв.
Вход за Айфеловата кула – 24 евро
Вход за Версайския дворец – 20 евро ( 1 билет, другия бе безплатен за под 26г. )
Вход за Катакомбите – 12 евро
Вход за Лувъра – 10 евро ( 1 билет, другия бе безплатен под 26 г. )
Забележителности, храна и транспорт – метро, автобус от/до летището, RER – 500 лв.
ОБЩО: 1000 лв.
Ако и ти искаш да си върнеш част от заплатената сума за хотели, полети или продукти, регистрирай се на този линк TUK и всеки нов потребител получава бонус от 10$ в сметката.
