Атакама – Гейзерите Ел Татио, Мачуца и Лунната долина

Из „До Чили и обратно – едно пътуване до неизразимата природна красота

ПОВЕЧЕ ЗА МАРШРУТА НА ПЪТУВАНЕТО И КОЛКО ПАРИ НИ ИЗЛЕЗЕ ВСИЧКО – ВИЖТЕ ТУК.


Престоят ни в Сан Педро се състоеше точно от един следобед и един цял ден. Затова нямахме време за губене и решихме да се възползваме от услугите на някоя от местните туристически агенции, за да успеем да видим най-известните забележителности за възможно най-кратко време. В този пътепис ще прочетете как успяхме да оптимизираме максимално времето си там.
Затова резервирахме сутрешен тур до Гейзерите Ел Татио като цената е 25 000 CLP на човек И следобеден тур до Долината на Луната като цената e 17 000 CLP на човек. Тези цени не включват входните такси за самите паркове, които в случая са 3 000  CLP за Лунната долина и 10 000 за гейзерите. Поради високата надморска височина турът до гейзерите Eл Tатио не се допускат бременни жени и деца под 10 годишна възраст. Препоръчва се на всеки участник да носи със себе си топли дрехи, бански костюм, вода, слънчеви очила, удобни обувки и хавлия.
Туристическата агенция, която осъществи туровете се казваше Layana, и горещо я препоръчаме, тъй като предлагаше най-добрите цени в града за повечето забележителности, като имайте предвид обаче, че придвижването при нея става с големи автобуси, а не – с мини ванове. Споменавам го, тъй като има значение. Адресът на агенцията е Tocopilla 429-B, в центъра на Сан Педро, а работното време от 10:00 до 21:00 ч. Резервацията направихме онлайн през сайта www.denomades.com с плащане на част от сумата предварително, а останалото трябвааше да доплатим предния ден.

РЕЗЕРВИРАЙ СВОЯ ПРЕСТОЙ ПРЕЗ BOOKING.COM И ВЗЕМИ 10 % ОТСТЪПКА

ПОЛУЧЕТЕ 41 долара ОБРАТНО ПРИ РЕЗЕРВИРАНЕ ПРЕЗ AIRBNB.COM


ГЕЙЗЕРИТЕ EL TATIO ( 4360 м. )

Следващия ден започна рано. В 4:30 ч. автобуса дойде да ни вземе от хотела и последва още близо час обикаляне по всички краища на Сан Педро, за да напълним автобуса с още туристи. Така разбрахме, че в покрайнините на града има много големи и луксозни вилни комплекси.
Разстоянието между Сан Педро и гейзерите El Tatio е около 100 километра и отнема час и половина-два. Идеята на ранното посещение на гейзерите е да се отиде точно по изгрев слънце, когато студената земя посреща първите лъчи на Слънцето и тогава ефектът от гейзерите е най-внушителен и парата е в най-голямо количество. Трябва да се има предвид, че средната минимална температура на гейзерите Ел Татио е – 6 градуса през лятото и – 20 градуса през зимата. Затова е необходимо да се носят топли дрехи, шапка и ръкавици.
Гейзерите определено са много интересни и много внушителни! Парата от тях се разпростира на много голяма височина, а мястото, на което са разположени е геотермалното поле на най-висока надморска височина в света – цели 4360 метра и е едно от най-големите геотермални полета в света след Yellowstone и Исландия. На много места, освен излизащата пара, видяхме и бълбукаща вода. През цялото време гидът превключваше от испански на английски и обратно като ни разказваше все интересни факти за мястото. Например, че по тези места живеят микроорганизми, които са още от създаването на света и че всъщност от тях е тръгнала Еволюцията ( основополагащ факт за всички, подкрепящи теорията на Дарвин ). Също така, учените предполагат, че същите тези организми са живели преди и на Марс.
Гидът ни предупреди да внимаваме много къде стъпваме, макар че мястото е обезопасено и самите гейзери – оградени, тъй като съвсем скоро е имало нещастен случай с турист, който е бил фатално обгорен от водата и отровните пари, които излизат.
Последва кратка закуска, организирана от туристическата компания и след това се придвижихме по обратния път до най-големия гейзер. Той е всъщност малко встрани от останалите гейзери и точно до него има образуван естествен водоем, където всеки, който желае може да се потопи във водата, естествено затопляна от вулканите наоколо. Ние, разбира се, си бяхме забравили банските 🙂 А и времето беше доста хладно, така че дори и да имахме бански, едва ли щяха да влезнат в употреба. Последва кратка „фотосесия“ със заобикалящата ни красота.

Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!

МАЧУЦА

По пътя на връщане видяхме много лами, които спокойно се разхождаха из пустинята. Спряхме да разгледаме Мачуца, което представлява много малко селце в Андите, състоящо се от 10-15 къщи, някои от които са целогодишно обитавани. Най-голямата забележителност на това село е църквата. Много красива сграда, жалко, че беше заключена и не успяхме да я видим отвътре. И тъй като се намирахме на над 4000 метра надморска височина, постепенно започнахме да не се чувстваме много добре. На мен лично ми се виеше свят, чувствах огромна умора и ме болеше главата. Наистина с огромни усилия успях да се кача до църквата, която е разположена на най-високото място над селото. В центъра на селото ( разбирай „там, където спират туристическите автобуси“ ) предлагаха печени месца и бъргъри с месо от лама, НО гидът ни предупреди, че това всъщност не е истинско месо от лама и е просто търговски трик.
На връщане минахме през още много прекрасни места, видяхме лагуни с много фламинго, термалните извори Пуритама, кактуси в естествената им среда и изобщо Природата беше изключително красива. Неописуеми пейзажи навсякъде. Истината е, че снимките от картичките не могат да отразят това, което е наистина – реалността е много, много по-впечатляваща. С това нашия сутрешен тур приключи. Върнаха ни в хотела и имахме няколко часа за отмора, докато стане време за следващия тур.

ЛУННАТА ДОЛИНА ( MOON VALLEY )

Часът бе 15:50ч. Мястото: пред офиса на агенцията. Оттук потеглихме за Лунната долина. Въпреки скептицизма ми относно този тур, който се изразяваше в “ Какво толкова ще видим за тур, предлагащ се на толкова ниска цена и толкова близо до града?, истината е, че видяхме всичко възможно, което може да се види в една пустиня и се изкефихме докрай 🙂
Лунната долина се намира на половин час от Сан Педро. Първо спряхме на скалите, наречени „Трите апостоли“, но обикновено такива камъни, където някой е решил, че приличат на нещо, мен въобще не ме впечатляват и не ги отразих. Разхождайки се из Долината гледките ставаха от внушителни към още по-внушителни.
В един момент пред погледа ни се извиси огромна пясъчна дюна и за мое огромно щастие, в тура бе включено изкачване до нейния връх. Мислех си „Леле, какъв кеф!“, но ако ме видите как само след 10 минути бях оплезила език, щяхте да ми се присмивате 🙂 Оказа се, че ходенето по пясък на нагорнище е едно от най-трудните неща, които човек може доброволно да си причини в името на това да сбъдне някоя детска мечта.
Отгоре на всичко времето беше много горещо и и от време на време подухваше ужасно силен вятър, който носеше със себе си песъчинки от пясък, които се забиваха в кожата, косите и лицата ни. Гледката от върха на дюната бе умопомрачителна – толкова много пясък, изваян в прекрасна форма с идеален връх отгоре. Беше уникално преживяване.
След това отидохме до еднa от пещерите Chulacao Caves. Гидът призна, че не води всички туристи в тази пещера, тъй като се съобразява с възрастта и уменията на участниците. Но тъй като в нашия случай участниците бяха сравнително млади, той реши да ни „измъчи“ с тази пещера.
Самата пещера нямаше някакви сталагмити и сталактити, но въпреки това беше много интересна, тъй като трябваше да се промушваме през някакви супер тесни процепи, трябваше да клякаме, да се навеждаме, да се дупим 🙂 След успешното ни излизане от пещерата гидът ни накара да притихнем и да се заслушаме и чухме как скалите през няколко минути пукат!
За финал отидохме на най-популярното място за гледане на залез в тази част от пустинята Атакама. Представлява прекрасна пясъчна долина със стръмни скали наоколо. Гледката по залез наистина е много красива, догато слънчевата светлина оцветява първо в лилаво, а после в червено върховете на хоризонта. След този толкова тежък, но и вдъхновяващ ден, се запътихме отново към „нашето“ ресторантче, за да опитаме още малко от местната кухня.
Като заключение за нашия ултра кратък престой в Сан Педро бих казала, че съжалявам, че не останахме поне още един ден там, Градчето е наистина много приятно и в района има още много неща, които да се видят. Мястото си заслужава поне три-четири пълни дни престой.

Прочетете и следващия пътепис за Чили: ГРАД ИКИКЕ

Хареса ли ви статията? Моля споделете в: