ДУБАЙ

ИЗ „ЕДНО ПО-РАЗЛИЧНО ПЪТУВАНЕ: НЕПАЛ“

ПОВЕЧЕ ЗА ЦЕЛИЯ НИ МАРШРУТ И НАПРАВЕНИТЕ ОТ НАС РАЗХОДИ – вижте ТУК.

Какво е чувството все да те прецакват в огрмния космополитен Дубай и как представите за него рухнаха из основи още от самото ни стъпване там, ще разберете в следващия пътепис за Дубай.

Цялото непалско пътешествие започна със закупуването на самолетните билети. Събрахме се група от четирима човека – аз, съпругът ми и още две момичета. В интерес на истината аз бях последната, която си купи билет. Другите трима успяха да се възползват от супер изгодна оферта за самолетни билети от София до Катманду за 270 евро с Flydubai. Аз обаче си купих моя билет три седмици преди пътуването и беше далеч по-скъп. Даже не искам да пиша точно колко 🙂

След изпускането на редица забележителности, между които и Мъртво море в Израел поради липсата на организация и предварително събиране на информация, това пътуване до Непал ще е второто, на което ще се опитам да не организирам всичко до последния детайл. Този аспект от пътуването ще е голямо предизвикателство, лично за мен. Аз съм човек, който обича да планира какво и кога ще се прави, колко ще струва  и как се стига до определените места и забележителности. Дали експериментът с НЕпланирането беше успешен ще разберете по-нататък в пътеписа ми за Дубай и последващата поредица от пътеписи за Непал.


Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!


Подръка имахме само самолетните билети, резервация за първите 3 нощувки и един лист с основните забележителности и какво друго може да правим там. Основната идея на четиримата беше да отидем там и да видим каква е атмосферата, какви са хората и едва тогава да решим точно какво ни се прави. Единствено нощувките бяха организирани и резервирани през booking.com. Всичко останало искахме да го решаваме на момента. Това, което знаех със сигурност е, че искам и няколко дни в столицата Катманду, няколко дни в Покхара и няколко дена трекинг иза Хималаите.

И така, през първия ден имахме полет с Flydubai от София до Дубай, където щяхме да имаме stop over от 17 часа. По разписание полетът ни трябваше да отлети в 14:20 и да кацне в Дубай в 21:30 ч. Предварително бяхме ангажирали апартамент, където да спим ако въобще ни останеше време за спане. Това беше първото ми посещение в Дубай и очаквах с нетърпение да го видя.


–> Разгледай и резервирай с отстъпка бюджетен хотел в Дубай. Виж ТУК!


Полетът ни обаче закъсня с 40 минути при излитането, но за сметка на това пилотът навакса и пристигнахме в Дубай само с 5 минути закъснение.

Flydubai се води нискобюджетнa авиокомпания и не предлага безплатна храна на борда. Също така ми направи впечатление, че е беше много нисък контролът в авиокомпанията – и на летището, и при качване ни в самолета, и вътре в самия самолет.

Ето част от невероятните гледки през илюминатора на самолета:

Самолетът на отиване към Дубай беше полупразен.

В Дубай пристигнахме около 21:30ч. местно време. Излязохме от самолета и о, изненада! Навън беше студ! Нещо напълно неочаквано за нас. Как може в Дубай да е студено?! Минахме парпортна проверка и излязохме от летището. Трябваше да намерим начин как да се придвижим до квартирата.

Голям проблем се оказа, че сме кацнали на терминал 2 на International Dubai airport. Летището се намира в самия град, но проблема идваше от там, че Терминал 1 и Терминал 3 се намираха от единия край, откъдето минаваше метрото, а  имаше и множество автобуси и трамваи за връзка с града, докато Терминал 2 се намираше от другата страна на летището и беше напълно изолиран от останалата част на града.

Транспортната мрежа в Дубай може да се използва посредством предплатени карти, в които вкарваш сумата, за която искаш да пътуваш. Картата (пластиката) струва около 7 дирхама. Отделно се заплащат билетите, които струваха 3 ирхама, ако пътуваш в рамките на една зона, 5 дирхама, ако пътуваш в съседна зона и 7,50 дирхама, ако пътуваш в други зони. Едно от момичетата беше предварително намерила такива карти и сега оставаше само да си ги заредим.

Попитахме на летището откъде можем да си заредим и ни казаха, че няма откъде. В последствие разбрахме, че са ни излъгали. Това беше Лъжа №1. Наложи се да хванем такси от Терминал 2 до Терминал 1 и оттам вече с метрото до квартирата. С шофьорът на такситео се бяхме договорили за 40-50 дирхама, но той, разбира се, мина през по-заобиколния път и накрая ни поиска 61 дирхама. През цялото време шофьорът се възмущаваше защо правим цялата тази обиколка, вместо да ни закара направо до квартирата за 140 дирхама. Пристигнахме на Терминал 1, където си заредихме картите с 30 дирхама вътре и се качихме на метрото. Отидохме в най-последния вагон и оттам можехме да наблюдаваме от къде минава влакът, а той минаваше точно сред най-високите известни сгради в Дубай.

Слязохме на спирката и започнахме да търсим къде ни е квартирата. В продължение на един час питахме рецепционистите на различните кули дали там се намира нашия хост и в продължение на един час се размотавахме от едната кула във втората, в третата, отново в първата, втората и така нататък докато накрая хостът взе, че ни намери.

Спирка с климатик 🙂
Вагон на метрото само за жени и майки с деца.
Бурж ал Араб
Бурж ал Араб, погледнат от Джумейра.

Апартаментът беше тип хостел и разполагаше с 2 спални с по две двуетажни легла. Матраците бяха изключително твърди, на които аз не можах да мигна цяла нощ. Разполагахме и с кухня, хол и 2 бани и тоалетни. Оставихме багажа и попитахме хоста как може да стигнем до Марината в Дубай. Той каза, че този ден метрото работело до 23:00ч.  Това бе Лъжа №2. Весто това можело да се качим на трамвай, който работил до 1:30 през нощта. Лъжа №3. Тъй като бяхме изморени от полета, седнахме първо да хапнем в едно близко заведение, което не изглеждаше много приятно на външен вид, но ни предложи много вкусна храна. Всичко, което поръчахме и ни донесоха беше много вкусно. Разбира се, накрая бяха сложили други цени, а не тези, ня които поръчахме…

И както си вечеряме към 23:30 – 24:00ч. и видяхме метрото да се движи напред-назад по линиите, които се намираха съвсем близо до нас. Решихме, че ще отидем с метрото, което е и най-бързия начин за придвижване в Дубай. Отидохме до метростанцията. Тя, само по себе си, преставляваше някакво огромно помещение и точно пред нас затвориха и не можахме да хванем метрото.

Перипетиите ни в Дубай не свъшиха с това. Вървяхме два километра, за да хванем трамвая, който уж работил до 1:30ч. през нощта. Стигнахме до спирката и ни казаха, че вече е минал последния трамвай за вечерта и да затварят спирката. Единствения вариант, който ни остана бе да хванем такси. Окей. Хванахме такси. Той ни закара до някъде си и каза, че още малко да сме повървели напред и ще стигнем до Марината. Апаратът в показваше че му удължим 14 дирхама, но той каза, че 20 дирхама му е минимума. Като му казахме да ни закара тогава по-близо за 20 дирхама, той отговори, че не можел оттук надясно, не можел наляво, а бе, въобще не му се занимаваше. Дадохме му 20 дирхама и тръгнахме в посоката, където той ни посочи. Е, не беше толкова близо, колкото той ни го представи. Така че бяхме измамени за четвърти път в рамките на 3 часа!

Пристигнахме на Марината. Тя представлява място с много вода, може би е дълбок залив, покрай който има множество небостъргачи и приятни ресторантчета и алеи за разходка.

След всички препятствия и премеждия тази вечер, бяхме твърде изморени да се насладим на Марината. Разходихме се малко, колкото да придобием някаква бегла представа.

Оттам отново с такси до квартирата. Шофьорът този път си пусна навигацията, за да сме сигурни, че няма да мине през някакъв заобиколен път и като цяло изглеждаше много съвестен, в сравнение с всички останали хора, до които имахме достъп тази вечер. За съжаление, без да иска пропусна отбивката към нашия хотел и се наложи да заобикаля, за която обиколка ние, разбира се, трябваше след това да си платим.


След четири часа “ сън“ в хостел обстановка, която не препоръчвам по никакъв начин на семейни с деца… станахме и се приготвихме за още приключения в световноизвестния Дубай.

Дубай е едно от 8-те емирства в ОАЕ – Обединените Арабски Емирства. Тази сутрин започна перфектно от логистична гледна точка 🙂 Без проблем се качихме на автобуса за Джумейра. По пътя минахме през огромен широк булевард с по 6-7 ленти в посока. По изгрев гледката беше внушителна.

Джумейра представлява реплика на античен арабски град или по скоро като Венеция, ама в арабски вариант 🙂 Има водни канали, по които може да се мине с лодка, както и много ресторанти и чаршии. Също така в рамките на Джумейра има много хотели и ограничени зони за достъп. Затова и нашата разходка там беше доста ограничена и кратка.

В съседство се намираше и световно известният хотел – Бурж ал Араб. Той е единственият 7-звезден хотел в света и разполага със собствена хеликоптерна площадка, намираща се на 211 м. височина, както и с 2 инфинити басейна и подводен ресторант. В хотела няма стаи – само апартаменти. Общо са 202 на брой, като най-малкият (макар че тази дума не е никак на място) е с площ от 170 кв. м, а най-големият – 780 кв. м. Всички са на две нива, като колкото по-нависоко се намират, толкова по-луксозни са.

Всеки апартамент разполага с иконом, който се грижи да задоволи и най-малките капризи на гостите. Най-евтината нощувка излиза около 1000 щатски долара, а ако искате да се разполагате в кралския апартамент, то ще трябва да платите умопомрачителните 28 000 щатски долара на вечер.

Интересен факт, който ни е сподели едно от момичетата, беше, че ако човек застане на изкуствената палма в Джумейра, и погледне към Бурж ал Араб, щял да види кръст. Затова шейхът на Дубай изрично е забранил на хората да се снимат от тази гледна точка, тъй като строителите и архитектите, без да искат са допуснали християнски символ при строежа на известния хотел-платно.

Следваща забележителност бе Бурж Халифа – най-високата сграда в света – цели 829 м! Тръгнахме да търсим някаква спирка, която се оказа, че съвсем липсваше в действителност. Наложи се да ходим пеша чак до метрото, за да стигнем до Бурж Халифа. Историята на Бурж Халифа е, че когато са почнали да строят сградата Дубайският шейх останал без пари. Затова шейхът на съседното емирство решил да даде пари, с които да се довърши строежът на Кулата. Затова и кулата носи името Халифа, което е името на шейхът на съседното емирство.

Разстоянията в Дубай са неочаквано огромни. Пример за това е метростанцията до Бурж Халифа. От метростанцията има още около два километра до самия Бурж Халифа. Пътя за Кулата минаваше през Mall of Dubai. Това е най-големият мол, в който съм била и 21-я най-голям мол в света. В него, освен огромното изобилие от магазини за дрехи, обувки и техника, може да откриете водопад, аквариум и златарска уличка. От Mall of Dubai се излиза на фонтаните, които са непосредствено под Бурж Халифа и са една от основните основните забележителности в Дубай с тяхното вечерно музикално-светлинно шоу.

Тази сутрин температурите бяха отново ниски. Направо си беше студено! Но ето, че на обяд си пролича, че до нас има пустинята.

Направихме си снимки с най-високата сграда в света и тръгнахме към Стария град. Ние сме такъв тип пътешественици, че не се впечатляваме толкова от лукса, колкото от по-автентичната атмосфера на дадено място – местните хора, култура, обичаи. Искахме да видим и не толкова звездната и луксозна част на Дубай. Искахме да видим как местните продължават да живеят в немотия. Според думите на едно от момичетата, с които пътувахме заедно и което беше посещавала вече Дубай, било добре да слезем на спирка Deira и там сме щели да видим това, което търсим. За съжаление като излязохме от метростанцията, се оказахме отново заобиколени от много молове и търговски центрове и нямаше и помен от нещо по-автентично. Възможно е и да е било там, но зад първия зад втория и чак зад третия мол, но ние просто не разполагахме с време и сили да обикаляме толкова.

Вече беше станало време да се ориентираме към терминал 2 на летището. Поразпитахме хората и разбрахме, че можело да се качим на зелената линия на метрото и да слезнем на спирка с име Airport free zone и оттам пеша до метрото. Tака и направихме, само че се оказа, че е от метростанцията до Терминал 2 има още около час ходене пеша.


Ако и ти искаш да си върнеш част от заплатената сума за хотели, полети или продукти, регистрирай се на този линк ТУК и всеки нов потребител получава бонус до 10$ в сметката.


Върхът на Бурж Халифа, който се извисява над Дубай.

Двете неща, с които ще запомним Дубай и за които никога не съм и преполагала, са огромните разстояния между различните неща. Не бяхме психически подготвени за такъв огромен космополитен град като Дубай, където живеят хора от всякакви националности –  тайландци, пакистанци, китайци…

Второто нещо, с което ще запомним Дубай, е техният арабски манталитет все да прецакват и лъжат туриста. Може просто ние да сме попаднали на такива хора, но наистина, без да преувеличавам, 100% от информацията, която местните ни дадоха относно логистични въпроси главно, но не и само, се оказа погрешна или непълна. Вярно е, че Дубай се развива със минути и за някои от нещата е възможно да местните да не са осведомени все още, но за повечето неща дубайците си ни лъгаха като за световно. Нямаше едно-едничко нещо, което да се оказа вярно. Почнахме да се съмняваме във всяко дума, която ни казват, и то с право.

Прочетете и пътеписите за НЕПАЛ – ВИЖТЕ ТУК.

Хареса ли ви статията? Моля споделете в: