Организиран тур из Трогирския архипелаг и Синята лагуна
Какво е да мръзнеш по време на иначе прекрасната организирана екскурзия, след това да си изгубеш телефона, а после да го намериш, да се изкъпеш със студена вода на пристанището и да пуснеш за първи път дрехи в обществена пералня, четете в следващата част от нашето Пътуване с кемпер до Западни Балкани и Италия.
КЪМ ПРЕДНИЯ ПЪТЕПИС –> ДЕН 4: С кемпер до Мостар в Босна и Херцеговина и водопадите Кравице
Повече информация относно маршрута, разходите и всички пътеписи от пътешествието може да откриете ТУК.
Ден 5: Организиран тур из Трогирския архипелаг и Синята лагуна
За този ден бях резервирала преварително организиран тур през сайта www.viator.com, който ни струваше 100 долара за всички – двама възрастни + две деца. Турът включваше посещение на Синята Лагуна в Трогирския архипелаг, рибарското селище Маслиница на остров Солта и накрая късен обяд и плаж остров Чиово. В цената бяха включени обяд на остров Ciovo, както и напитки: вода, бяло вино и сок в изобилие.
Денят започна с прекрасно слънчево време, но малко след това се заоблачи. В 9:00 ч, трябваше да започне турът, но трудно се ориентирахме коя от всички туристически лодки и корабчета на пристанището в Трогир беше нашата. В крайна сметка след няколко обаждания по телефона до агенцията намерихме корабчето и се качихме на борда. Юху!
Оказа се, че цялата група ще бъдем само около 20-25 човека, което беше супер, тъй като сме били на други подобни турове с по 150-200 човека в същия размер лодка и въобще не беше приятно преживяване. Днес още при самото ни качване на борда ни почерпиха с цяла кана портокалов сок, която сервираха на нашата маса, за да си пийваме, когато пожелаем.
Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!
Корабчето отплава от Трогир в посока Синята лагуна като по пътя спряхме до някакъв луксозен комплекс, за да се качат още туристи. Когато пристигнахме до Синята Лагуна на остров Veliki Drvenik времето вече се беше смрачило и беше станало по-хладно. Решихме, че все пак ще се възползваме от възможността и ще се топнем. Първоначално си мислехме, че Синята лагуна ще представлява някакъв бряг с пясъчен плаж, перфектен за деца, но се оказа, че спряхме някъде вътре в морето и то на не малка дълбочина и дори не се доближихме до брега. Следователно всеки, който искаше можеше да слезне по стълбите или направо да скочи във водата. На децата ни не им допадна идеята и решиха, че просто ще си седят и ще ни гледат.
Водата беше наистина с наситен син цвят и много чиста. Ние бяхме с шнорхел и маска и можехме спокойно да видим дъното, което бе на 25-30 метра под нас. За съжаление след само 10-15 минути времето съвсем се развали, започна да вали и се чуваха гръмотевици. Всички набързо се прибрахме в корабчето.
Ако и ти искаш да си върнеш част от заплатената сума за хотели, полети или продукти, регистрирай се на този линк ТУК и всеки нов потребител получава бонус от 10$ в сметката.
За съжаление се наложи до края на тура да мръзнем с мокри бански, защото не бяхме съобразили да си вземем никакви връхни дрехи или бельо за смяна. Стояхме завити само с една влажна хавлия, времето навън продължаваще да е мрачно и в същото време, докато корабчето се движеше, ставаше отвратително течение. Явно на всички пътници им беше станало също толкова студено, защото накрая с общи усилия дръпнахме всички найлони, които бяха поставени на мястото на прозорците. Да, нямаше прозорци в смисъл дървена дограма или нещо такова, а найлони, които се навиват нагоре и надолу. И въпреки, че спуснахме всички найлони пак имаше места, през които ставаше течение… Общо взето голямо мръзнене падна…
Следваща спирка от тура беше рибарското селище Маслиница на остров Солта. Много приятно градче. За съжаление дъждът все още продължаваше да вали и не можехме да се разходим на спокойствие, но по всичко личеше, че на това място има много приятна атмосфера, магазинчета, ресторантчета…Съжаляваме, че нямаше как да му отделим повече време. Ето 2 снимки от Интернет:
На връщане от кратката ни разходка в кораба заварихме следната гледка: единия гид свиреше на китара, другия тропаше за ритъм, а други двама-трима пееха хърватски песни, но забележете какъв беше стила – ЧАЛГА, разбира се. Да живее хърватската чалга! Все пак се намираме на Балканите! На другите туристи им беше интересно да ги слушат, но ние, тъй като ние не понасяме този стил музика, решихме просто да не им обръщаме внимание. Иначе гидовете на тура бяха купонджии от класа – много емоционални, в смисъл, че си подвикваха от време на време, говореха със силен глас над главите ни, припяваха си разни песни, което честно казано не ни хареса чак толкова в такава степен.
Последната спирка беше Duga Uvala на остров Ciovo. Уникална вода! Тюркоазена, чиста! Времето вече се беше оправило, слънцето печеше над главите ни и най-накрая беше време за един страхотен плаж. Но стомасите ни казваха друго – беше време за обяд. Агенцията беше организирала и включила обяда в цената. Като основно ядене имаше мръвки или риба по избор плюс салата и напитка.
На това място има няколко обществени мини плажчета и един-два частни. Мястото е доста сбито, но морската вода е впечатляваща – плитка и перфектна за деца. След толкова мрачен и дъждовен ден най-накрая си изкарахме страхотно. Всичко е добре, когато завършва добре! 🙂
–> Разгледай и резервирай с отстъпка бюджетен хотел в Сплит или Трогир. Виж ТУК!
ЗАГУБИ – НАМЕРИ!
Тръгвайки наобратно с корабчето към Трогир забелязах, че телефона ми липсва. Проверих на кораба и в багажа – нямаше го. Бяхме го забравили на последния остров, онзи с хубавия плаж и слънчевото време. Слава богу, че до този остров можеше да стигнем с кемпера, тъй като има изграден мост между него и континенталната част на Хърватска. Затова след връщането ни в Трогир, веднага се метнахме на кемпера и тръгнахме към този плаж благодарение на Google Maps. Намерихме плажа и отидохме точно на същото място, където само преди час сме се къпали, но нищо не открихме.
По същото това време на телефона на Симеон се обади някакъв непознат хърватски номер и каза, че моят телефон е у него и че можем се срещнем в някакво градче след половин час. Много трудна беше комуникацията ни по телефона заради английския език, но накрая се разбрахме и уговорихме да се чакаме на определен адрес. Оказа се, че адресът е между плажа, на който търсихме телефона и град Трогир и нямаше да се налага да обикаляме много, беше ни по път. И наистина отидохме там след половин час, човекът дойде, даде ни телефона и дори не ни поиска никакви пари. Нищо. Много благородна постъпка от негова страна.
ВРЕМЕ ЗА ХИГИЕНА
След този екшън по загубването и намирането на телефона се отправихме към пристанището на Трогир, където бях планувала да се изкъпем, тъй като вече бяхме установили, че бойлерът в кемпера ни не работи и не иска да заработи по никакъв начин. Общо взето вариантите ни за къпане бяха два – да си платим в някой скъп къмпинг или да използваме безплатните душове на пристанищата. Избрахме второто. Бях чела в Интернет, че на пристанището в Трогир има безплатен душ с топла вода. За съжаление се оказа невярна информация, безплатен – да, но със студена вода. Едва успяхме да се изкъпем.
Също така се възползвахме от платената пералня и сушилня на пристанището, които обаче нито изпраха добре, нито изсушиха дрехите добре и след това се наложи да закачам дрехи из целия кемпер, за да може да се изсушат.
Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!
ГРАД ТРОГИР
Докато чакахме пералнята да си свърши работата, с дъщеря ми решихме да си направим кратка разходка из Стария град на Трогир, който се намира съвсем близо до Марината. Трогир е един от най-красивите градове, които съм посещавала – изключително китен с много красива архитектура и уникална атмосфера. Става както за двойки и семейства, така и за младежи, дошли да купонясват.
За мен той си остава най-хубавият град, който посетихме по Адриатическото крайбрежие. По-хубав от Дубровник, Будва и Котор. В Трогир например имаше някакъв клуб, състоящ се от четири стени без покрив със цветни светлини и средно силна музика. Страшно уютни ресторантчета и кафенета навсякъде. Тесни павирани улички. Магазинчета, в които се продаваха все интересни неща. Нощен Трогир определено ме завладя по начин, който ме накара да се влюбя в този град.
На следващата сутрин направихме семейна разходка (вече четиримата) из града. Коренно различен, но все така привлекателен. Все пак мисля, че нощен Трогир има по-голям чар, поне според мен 🙂
Град Трогир е разположен на малък остров между континенталната част на Хърватия и остров Чиово. Намира се на 40 км западно от град Сплит. Трогир има над 2300-годишна история. Културата му е създадена под влиянието на древните елини, а след това на римляните и венецианците. В града са запазени впечатляващи средновековни дворци, църкви и укрепления. През 1997 г. е добавен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО като най-добре съхранения римско-готически комплекс в цяла Европа
Основните забележителности в Трогир са:
Катедралата „Св. Лаврентий“ – Това е най-величествената сграда в града, чиято западна порта е дело на майстор Радован, призната за най-значимия труд на римско-готическия стил в Хърватия.
Дворецът Чипико
Манастирът „Св. Никола“
Градската лоджия
Княжеският дворец
Основната валута в Хърватия се казва хърватска куна като 1 куна е равна на 25 ст., а 100 куни са 25 лв.
Тази нощ спахме отново на същото място – точно до плажа с гледка към Стария град на Трогир.
КЪМ СЛЕДВАЩИЯ ПЪТЕПИС –-> ДЕН 6: ГРАД ЗАДАР И ЕДНО ИЗСЪХНАЛО ЕЗЕРО КРАЙ РИЕКА
