Барбадос

БАРБАДОС ЗА 1 ДЕН

Из „Трансантлантически Круиз от Европа до Карибите“

МАРШРУТА НА ЦЕЛИЯ КРУИЗ, КАКТО И ОТДЕЛНИТЕ ПЪТЕПИСИ
ЗА ВСИЧКИ СПИРКИ ПО МАРШРУТА, може да видите ТУК.

Какво е да се потопиш в безгрижната атмосфера на един карибски остров и замалко да се удавиш на един от най-хубавите му плажове, това са само част от преживяванията ни на остров Барбадос по време на нашия Трансантлантически круиз от Европа до Карибите.

Предишна спирка от КРУИЗА: ТЕНЕРИФЕ – Прочетете пътеписа за Тенерифе

На следващия ден, 18 Декември, акостирахме в Бриджтаун, Барбадос. С огромно нетърпение очаквахме тази спирка от круиза. Тъй като беше забранено да се ходи пеша на пристанището, трябваше да ни извозят, но не в какво да е, ами в един доста ретро автобус, ехеее от едно време 😉

Магазини на терминала на пристанището.
Крайбрежната алея.

На излизане от терминала, отново бяхме заляти от оферти за евтин транпорт до града или до различни забележителности на острова. Ние обаче предварително се бяхме информирали, че там разстоянията са малки, така че навсякъде се придвижвахме пеша.

Първо тръгнахме по една много красиво направена крайбрежна алея, която свързваше пристанището с центъра на града.

Бриджтаун е столицата и най-големият град в малката карибска държава Барбадос. Барбадос е наричан Малката Англия, защото в центъра на столицата му Bridgetown е издигнат местният парламент, копие на този в Лондон, но в умален вид. Основните забележителности са сградата на Парламента, фабриката за ром и селището на пеликаните (основният център на изкуствата и занятите, основан от правителството).

Барбадос е мястото, където се провежда и световния турнир по крикет.

Също така бяхме предупредени, че в този прекрасен остров дебнат и смъртоносни опасности: като започнем от растения като манчинеловото дърво, което ражда плодове, подобни на ябълки, но силни отровни, и стигнем до не по-малко отровните паяци и стоножки. 🙂

Сградата на Парламента в столицата Бриджтаун.

Точно копие на Трафалгар  скуеър във Великобритания, но в по-малък размер, със същото име е всъщност площада на националните герои на Барбадос.

Може да наблюдавате както съвременна, така и архитектурата от колониалния период. Колониалния период е представен и с англиканските църкви, в които могат да се видят гробове на британци от 17 век. Основния език е английски, а валутата е барбадоски долар.

Барбадос към момента се води независима държава, влизаща в Съдружество, възглавявано от Великобритания.

Както вече споменах вече англичаните са оставили в наследство още красиви колониални сгради, уникална ботаническа градина, огромна библиотека с ценни ръкописи и карти, захарни плантации, фабрика за ром, пристанище, англиканска църква и ляво движение.

 

И така, беше наш ред да се разходим из този мечтан от много хора, красив остров.

Беше неделя. Намерихме една англиканска (конгрешанска) църква и постояхме там известно време. По време на службата забелязахме, че всичко беше предварително разпечатано какво ще се проповядва, текстовете на молитвите и песните. По стените на църквата имаше надгробни плочи, както и имаше гробище в двора на църквата. По време на службата се извърши Свето кръщение на едно барбадосче 🙂

След като приключи службата се отправихме към градския плаж. По пътя за плажа вятърът ми духна листовете с карти ( които са като естествено продължение на ръката ми по време на екскурзии 😉 и за малко да загубя всичката събрана информация за забележителности, навигация, и карти.

По пътя минахме през няколко улици, където видяхме доста бедни хора. Всъщност това, което ни направи най-голямо впечатление бе, че въпреки, че хората там не са много заможни, умеят да се веселят качествено 🙂 Хората изглеждат наистина щастливи или по-точната дума е: безгрижни. Което пък ни накара да се замислим – кое е по-важното в живота – човек да има всичко и в същото време да е постоянно загрижен или обратното 🙂

Чистотата в Барбадос не е на особено високо ниво, но пък и някак не изглежда толкова да е зле.

Градският плаж, обаче, се оказа уникален! Тамън се настанихме на плажа и почна да вали из ведро – все пак се намирахме на място с тропически климат. Валежите тук обикновено са кратки, но много интензивни. Небето почернява много бързо и в даден миг дъждът се излива като из ведро. За щастие всичко бързо изсъхна, след  което прекарахме четири-пет часа на този невероятен плаж.

Водата беше кристално синя, плажът-полегат, а не стръмен. Това, което ни впечатли беше бяло-розовия пясък. Не се шегувам – наистина имаше малки розови парченца в пяскъка из целия плаж. Дори Симеон си събра пясък в една бутилка за спомен от Барбадос. Времето беше горещо.

На децата много им хареса плажа и водата. Видяхме бели рибки, които плуваха в плитката част на морето.

Тъй като знаем, че децата ни не обичат да се потапят под вода, и за да може да видят евентуално рибки и други подводни красоти, бях взела от Декатлон едно такова надуваемо приспособение, чрез което може да се шнорхелира без да се потапя главата.

И така, стигаме до една от най-страшните случки в живота ми. На Барбадос за малко да се удавя. Ето как стана… На същия плаж, на който бяхме и ние имаше местни, които предлагаха организирани екскурзии с лодка с цел шнорхелиране и гледане на костенурки. Междувременно костенурките turtles може да се видят и на о-в Барбадос, и на о-в Мартиник, и на о-в Гваделупа. На нас обаче ни се стори доста скъпо, а и с нашите деца, които не могат да плуват, решихме, че това не е вариант за нас.

Оказа се, че лодките отиваха точно отсреща, където си бяхме оставили хавлиите и не изглеждаше да са толкова далеч от брега. Затова реших да плувам до там. Разполагах с маска и шнорхел, но не и с плавници. Докато плувах до там по пътя имаше доста красиви гледки – всякакви цветни тропически рибки, коралови рифове  пр. Вече бях почти до лодките, но така и не видях въпросните костенурки. Също така бях без спасителна жилетка, на около 10-15 метра дълбочина и бях започнала да се изморявам. Затова реших, че каквото съм видяла – видяла, време е вече да се връщам. Добре, ама като започнах да плувам, плувам и плувам, после спирам да видя докъде съм стигнала и изглеждаше като че ли не съм мръднала и метър. Отново плувам, плувам и плувам, пак поглеждам и отново същото. Малко по малко почна да ме обхваща паниката. Намирах се на около 10 м.дълбочина, без спасителна жилетка и във вода, която много силно дърпа навътре. Като бонус беше и отвратително солената вода, откъдето пък и страшно много ожаднях. Виждах как съпруга ми и децата ми си играят на плажа, без дори да разбират какво се случва. Слава Богу, че покрай мен минаха двойка, която плуваше към лодките да шнорхелира, но с една разлика – разполагаха с плавници. Помолих ги за помощ и мъжът ме хвана през рамото и ме закара до брега. Оказа се, че плавниците са нещо много необходимо при такива начинания. За първи път имах чувството, че наистина ще се удавя и то не къде да е, а на един от най-красивите плажове по света. Междувременно на връщане от плажа срещнахме други българи, които потвърдиха, че морето ги е дърпало и тях.

На връщане от плажа минахме отново през града в посока пристанището. За разлика от сутринта сега атмосферата беше коренно различна. Ако сутринта хората се излежаваха по къщите, то сега имахме чувството, че всичко хора са излезнали по улиците. Реге музика звучеше от къде ли не – от заведенията, от колите, от къщите, от разни преносими тонколони…

По случай Коледа из града бяха разпръснати над 100 елхи посветени на различните държави по света, като украсата на елхите беше направена от ученици от местните училища.

Също така улучихме някакво събитие на една от градските сцени. Беше някакъв комедиант, които забавляваше насъбралата се публика. Например той изкара две жени от публиката да танцуват ориенталски танци. В същото време местният свещеник раздаваше почерпка на посетителите.

Върнахме се по тъмно в кораба. Барбарос определено ни хареса. Не е необходимо да е някакво супер луксозно или чисто мястото, за да иска човек да се върне там. А Барбадос е точно това за нас – атмосферата и безгрижието на хората там ни запали поне още веднъж да го посетим.

P.S. Докато търсих информация предварително за това какви забележителности има в Барбадос, видях, че всъщност няма нещо кой знае какво, освен разбира се, страхотните плажове. За една от основните забележителности на острова се водеше някакъв скала в морето, която много приличала на диамант. Тъй като там има находища на диаманти и на някой просто му е хрумнало  да си „измисли“ забележителност наречена „камък в морето във формата на диамант“! Пиша това във връзка с идеята как хората в Барбадос са направили от нищо нещо, а ние в България имаме къде къде повече неща, които да предложим, но не се възползваме от даденостите ни и не ги рекламираме.

Повече за основните забележителности в Барбадос може да прочетете ТУК.

Хареса ли ви статията? Моля споделете в: