ЕДИН ДЕН В ИСТАНБУЛ

Истанбул 2-3 Април 2010 г.

ИДЕЯ

На 2.04 към 13:00ч. часа казах на Симеон, че ми се ходи някъде и че ми се прави нещо нестандартно. Той предложи да отидем до Истанбул и аз веднага се съгласих. Бързо, кратко и точно! 🙂 Колата, която карахме по онова време, не беше на наше име и ни ни беше необходимо пълномощно на английски и турски, за да минем границата. Затова взехме колата, която се води на наше име, а бяхме дали на родителите на Симеон да я използват.

Организирахме набързо транспорта, заредихме раницата с храна, вода и някоя друга дрешка, принтирах няколко листа с карти и забележителности в Истанбул и дим да ни няма 🙂

РЕАЛИЗИРАНЕ

Тръгнахме вечерта към 20:00ч. Пътувахме безпроблемно до там и ни отне по-малко от 5 часа, за да стигнем. Бях си изпринтирала най-различни карти, но като влязохме в 12-милионния Истанбул, въобще не можахме да се ориентираме къде точно да излезем от магистралата. Всички пътни табели бяха на турски, а ние бъкел турски не знаем. В крайна сметка какво направихме, откъде излязохме, накъде тръгнахме, че се озовахме точно срещу Мраморно море. Там спряхме на един безплатен през нощта паркинг и спахме в колата. Мястото не беше много безопастно, поне според мен, защото разни пияни хора се разхождаха и обикаляха наоколо посред нощите в Истанбул.

Спането в колата беше ужасно неудобно и въпреки, че легнахме към 1:00ч. почна ли да се развиделява сутринта към 6:00ч. и вече бях на крака. Закусихме от провизиите, които си носихме от България, преместихме колата на по-подходящо място и тръгнахме да обикаляме из Истанбул пеша.

БЪРЗА ОБИКОЛКА ИЗ ИСТАНБУЛ

12-милионният град още спеше. Първо отидохме до Синята джамия „Султан Ахмед“, която се намираше съвсем близо до мястото, на което бяхме паркирали. Не ни допуснаха да влезем вътре, защото беше петък и я подготвяха за молитва. Синята джамия е единствената в Истанбул джамия със шест минарета.

После минахме край площад Хиподрум, който се намира точно до Синята Джамия, и където по времето на Константин I на това място са се организирали конни надбягвания. Н площада са поставени още Египетски обелиск ( най-древния паметник в Истанбул ), Змиевидна колона, Колоната на Константин и Фонтанът на Вилхелм II.

Последва църквата Света София, чиято архитектура е забележителна смесица между християнство и ислям. Пред нея се извиваше доста дълга опашка и решихме да я пропуснем.


Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!


След това влязохме в Двореца Топкапъ или т.н. Султанат, който е бил резиденция на Османските султани в продължение на 400 години. Входната такса беше 20 турски лири/ човек. Там видяхме колко големи са били роклите на едновремешните султани, част от съкровищницата им, истински огромни диаманти, пръчката на Мойсей и черен камък от Мека. Много исках да видя и харема, но за него се плащаше допълнително и се отказах.

После отидохме с корабче по Босфора. Това е задължително при посещение на Истанбул – същото е като да отидеш до Рим и да не видиш Папата. Струваше ни 10 лири/човек и минахме под двата моста, които свързват Европа и Азия. По протежение на Босфора са разположени много луксозни имения, резиденции и хотели.


ПОЛУЧЕТЕ 41 долара ОБРАТНО ПРИ РЕЗЕРВИРАНЕ ПРЕЗ AIRBNB.COM


Нямаше как да пропуснем и Капалъ Чарши – известният бит базар в Истанбул. Едната част от пазара е закрит, а другата е на открито и е разделена тематично на улици – цветарска улица улица, шивашка улица, златарска улица, грънчарска улица, улица за обувки, парфюми, килими, подправки, копчета и т.н. Там всеки ни питаше откъде сме и когато им казвахме, че идваме от България, те после отговаряха „О, комши!“ 🙂

Бях чувала какви ли не легенди за този пазар и колко бил евтин и какви цени се спазарявали купувачите с продавачите, но се оказа, че това далеч не е истината. Въпреки това, за да не се връщаме с празни ръце, купихме едни дънки Левис за 35 лири и два парфюма от първоначална цена 30 лири за 1, накрая се спазарихме с продавача да ни даде 2 броя за 20 лв. За тези парфюми такава муза ми дойде да се пазаря, че направо да ви падне шапката 🙂

Истанбул беше първият мюсюлмански град, в който стъпвахме, и ни се стори много интересен и различен – толкова много фереджета, килимчета, шапки, пъстри накити, костюми за белид-денс и сини камъчета по магазинчетата, че свят да ти се завие от цветове. Тъй като денят беше петък успяхме да видим как групи с 50-100 човека си изкараха килимчетата, седнаха по тротоарите и започнаха да се молят и слушат това, което се говореше по високоговорителите на джамиите. Нямаше достатъчно място в джамиите, затова някои така правеха по улиците.

Не пропускайте да прочетете и другия пътепис от ТурцияС кола до Кападокия

Пътепис за пътуване до Истанбул с деца – Пътепис ТУК.

ОБРАТНО КЪМ БЪЛГАРИЯ

Към 15:30ч. тръгнахме да се прибираме към България. Близо 1 час стояхме заклещени в едно няколко километрово задръстване. Най-прецаканото бе, че отново нещо се бяхме объркали и реално се движихме в обратната посока на магистралата за България и чакахме да минем моста на Босфора 🙂  Аз много се притесних дали въобще някога ще излезем от града. Бяхме напълно дезориентирани и никакви карти не ни помогнаха. След незнам колко табели с надпис „Oтоgар“ най-накрая загряхме, че това означава магистрала 🙂 Все някъде обърнахме и се качихме на магистралата.

По пътя към границата ни пресрещна страшна гръмотевична буря и се наложи да спрем и да изчакаме да поотмине. После на границата имаше опашка коли и чакахме два часа да минем. След границата, близо до Харманли, в едно село спряха Симеон за проверка. Полицаите му съобщиха, че е карал без колан в селото с 90 км/ч., но някак като по чудо се отървахме без глоба или акт. Абе, голямо приключение беше този Истанбул 🙂


Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!


Хареса ли ви статията? Моля споделете в: