Икике

Из „До Чили и обратно – едно пътуване до неизразимата природна красота

ПОВЕЧЕ ЗА МАРШРУТА НА ПЪТУВАНЕТО И КОЛКО ПАРИ НИ ИЗЛЕЗЕ ВСИЧКО – ВИЖТЕ ТУК.


ОТ САН ПЕДРО ДО ИКИКЕ

След невероятният ни престой в пустинята Атакама, целта ни за следващия ден бе да стигнем от Сан Педро за Икике ( Iquique ). В този пътепис за Чили ще прочетете как се придвижихме до Икике и какво видяхме там.
Автобусните компании, които осъществяват маршрута Калама – Икике:
KENNYBUS: www.kennybus.cl
Директни автобуси между Сан Педро и Икике няма, затова първо се качихме на автобус Атакама 2000, който ни закара до центъра на Калама и оттам сменихме с автобус на Kenny Bus, с който стигнахме до Икике. Часовете за тръгване от Калама за Икике са 11ч., 18ч. и 23ч., разстоянието между двата града е 486 км., пътуването отнема точно 6 часа и струва 10 000 CLP за втора класа и 15 000 CLP за първа класа.
 
Първият автобус между Сан Педро и Калама ни струваше 2 000 CLP, и бе много мръсен и мизерен. Вторият автобус до Икике обаче беше един от най-луксозните автобуси, в който съм се возила. Имаше телевизор, на който изгледахме 3 актуални филма и времето от 6 часа мина почти неусетно. Седалките бяха супер удобни и облегалките позволяваха да се местят доста назад. USB за зареждане на телефон, радио за слушалки и чиста тоалетна на борда.

РЕЗЕРВИРАЙ СВОЯ ПРЕСТОЙ ПРЕЗ BOOKING.COM И ВЗЕМИ 10 % ОТСТЪПКА

ПОЛУЧЕТЕ 41 долара ОБРАТНО ПРИ РЕЗЕРВИРАНЕ ПРЕЗ AIRBNB.COM


Пътувайки до Икике очаквах пейзажът постепенно да се промени и да стане „по-морски“ – с много палми, цвета. Истината е обаче, че пустинята Атакама стига чак до самия бряг на Тихия океан и затова местните бяха вложили много пари и усилия, за да направят Икике приятен морски курорт с тъй очакваните палми, рйграс и т.н. На няколко пъти спирахме посред самата пустош за да качим или слезнат хора от  автобуса. Къде отиваха всичките тези хора и откъде идваха, не ми стана ясно. На границата между провинциите Атакама и Антофагаста се наложи всчки пътници да слезем заедно с багажа и да минем проверка. Същото се случи и на връщане. Наближавайки океана, тъкмо се чудехме какво ще правим поради непроменящия се пейзаж и изведнъж зад един завой пред нас се откри една огромна пясъчна дюна и точно в подножието й, непосредствено до нея, се намираше град Икике. Всички бяхме WOW, гледката беше неочаквана за мен.

СПОДЕЛЕНО ТАКСИ

Автобусът ни остави на автогарата и ние трябваше да се придвижим някак до мястото ни за настаняване. Попитахме едно момиче минувач откъде може да хванем градски автобус и то ни помоли да го последваме. Вървяхме една-две преки и в един момент тя извика една кола, която приличаше на такси. Понечихме да откажем, тъй като таксито е скъпа опция за нас по начало, но тя ни осведоми, че всъщност това е споделено такси т.е. в колата се качват и други пътници, не сме само двамата и има точно фиксирана тарифа независимо от разстоянието, на което искаш да бъдеш закаран. В случая бе 700-800 за двама, което е напълно нормална цена.

FIRST TIME COUCHSURFING

В Икике бяхме решили да опитаме нещо различно от настаняването в хотел или хостел, а именно платформата www.couchsurfing.com. Този сайт предлага на пътуващи като нас да бъдат настанявани безплатно в частни домове на хора, имащи свободна отделна стая, легло или просто диван в хола. В случая бях намерила един хост от Икике, който имаше много добри отзиви в сайта и реших да му се доверя за нашия престой от 2 дни там. Човекът се казваше Алваро Торрес.

Запознавайки се с Алваро, ни се стори много свестен човек. За съжаление през тези два дни той нямаше време през деня да обикаля с нас и да ни показва забележителности, тъй като бе зает с лекции в университета, но пък вечерите ги прекарвахме заедно говорейки върху различни области. Втората вечер най-вече успяхме надълго и нашироко за разнищим различни теми Той ни разказваше за липсатата на връзка между Испания и Чили, въпреки че Чили е бивша испанска колония. Разказваше ни за историческите битки между Чили и Перу, Боливия и Аржентина. Също така ни спомена един много интересен факт, че Северна Аржентина е зелена и плодородна, а в същото време от другия край на Андите – Северен Чили е пустиня. И обратно – Южна Аржентина е пустиня, а от другата страна на Андите -Южен Чили е всъщност плодородна и зелена Патагония. Разпитваше ни за броя на имената, тъй като само неговото име се състои от пет-шест под-имена. Засегнахме темата за славянските езици и приликите и разликите между тях. Също така се оказа, че в Чили много често хората плащат на някой да им почиства дома веднъж или два пъти седмично и това не е толкова скъпа услуга, колкото в България. Почти всеки може да си позволи чистачка. Дори и Алваро 🙂 Опитахме се да му приготвим мусака и сутляш, тъй като смятахме тези две ястия за типично български, но каква бе изненадата ни, когато той каза, че е сутляжът е любимото ястие на майка му и тя му го приготвя много често. Мусаката също не ни се получи, тъй като за заливката ни трябваше кисело мляко, а в близкия хипермаркет имаше само подсладени млека. След този разговор Алваро ни предложи да се качим на колата му и ни разходи из северната част на Икике. Тя се води безмитна зона, както и всички останали градове на север, тъй като тези райони са много слабо населени. Идеята цените на стоките, колите, техниката да е без мито се прави с цел да насърчи повече хора да живеят по тези райони. Същото важи както за най-северните, така и за най-южните райони на Чили. Самият той призна, че много чилийци идват в тези райони за да си купят нови коли на изгодна цена.

ИКИКЕ ( IQUIQUE )

Вторият ден от престоя ни в Икике беше посветен на забележителностите в града. Истината е, че Икике не разполага с много кой знае какви забележителности, въпреки това е изключително приятен за разходка морски курорт. Едно от задължителните места, през които всеки турист трябва да мине, е крайбрежната алея и парк Cavancha, ходейки по който ще стигнете и до улица Baquedano. Улица Baquedano се намира в супер центъра на града и е изцяло пешеходна зона. Самата улица е много интересна, тъй като всички къщи, построени на нея. са от колониалния период на Южна Америка и с характерната за тогава архитектура. Там се намира и Историческия музей на Икике, входът е безплатен и там може да научите много интересни факти за индианците и перида на Колонизиране на Новия свят. Вървейки по улица Baquedano ще стигнете и до Централния градски площад, на който когато ние пристигнахме, имаше много хора и свиреше детски симфоничен оркестър като заради жегата някои деца си бяха сложили мокри кърпи на главата 🙂 Също така се провеждаше и някаква акция за изследване за холестерол, туберколоза, раковви образования и т.н.

ТЮЛЕНИ

Оттам тръгнахме към намиращото се наблизо пристанище, където открихме рибен пазар, който смърдеше отвратително и тъй като нашия хост Алваро беше казал, че близо до пристанището може да намерим тюлени, започнахме да се оглеждаме, но нищо. В един момент стигнахме до края на пазарчето и видяхме поне 20 тюлена на брега, които чакаха някой да им хвърли риба. За първи път виждахме свободно пуснати тюлени и ни се сториха много големи животни, които изглеждат да са много тежки и трудно подвижни, но всъщност когато се борят за храна, се неочаквано бързо. А миризмата, която се разнасяше…, риба и тюлени на едно място е наистина лоша комбинация…

Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!

Разходката ни продължи към кораба Есмералда, който се намираше на самия бряг. Есмералда представлява пълноразмерно копие на истинския боен кораб Есмералда, който е потънал близо до бреговете на Икике. Входът за посещение на туристи е 3500 CLP, докато за местните е няколко пъти по-малко. За съжаление, по-високата цена не гарантира превод на английски и по-голямата част от фактите, които гидът разказваше, бяха поднесени на испански език.
Интересна забележителност на 50 км. от Икике, за която не ни остана време, е така наречения Призрачен град Humberstone, който се е появил във връзка с построяването на мини в района, но с времето хората са се изселили и днес той е на 100% обезлюден. Въпреки това може да се видят църквата, къщите, магазините, училището и още много други обществени сгради от онова време.
На следващия ден трябваше да се качим на обратния автобус до Калама, откъдето да хванем късния полет до Сантяго, а оттам на следващия ден – ранен полет до Пунта Аренас 🙂 Очакваше ни ден и половина пътуване от най-северната до най-южната част на Чили. Отивайки на автогарата на Икике, обаче, се оказа ,че автобусът на Kenny Bus, на който смятахме да се качим, е пълен и няма места. Помолих жената на гишето да намери някакъв начин да ни качи, тъй като всички останали автобуси тръгваха следобед, а по този начин щяхме да си изпуснем полета. Благодарение на жената в крайна сметка, успяхме да се качим първо отпред при шофьора, а след това ни преместиха в първа класа, която ни струваше 15 000 на човек, което вслучая не ни беше проблем, тъй като наистина нямахме абсолютно никакъв друг избор. Автобусните са двуетажни като първа класа се намира на долното ниво, а втора класа – на горното. Въпреки че при първа класа, облегалката може да се мести доста по-назад, честно казано на долното ниво ми се стори доста  по-клаустрофобично и предпочитам да гледам света от високо.

Към следващия пътепис: ПАТАГОНИЯ

 
Хареса ли ви статията? Моля споделете в: