Катманду – Част 2

ПОВЕЧЕ ЗА ЦЕЛИЯ НИ МАРШРУТ И НАПРАВЕНИТЕ ОТ НАС РАЗХОДИ В НЕПАЛ: Вижте ТУК.

Към предния пътепис за НепалНа сафари в Читван, Непал

На следващия ден много рано трябваше да хванем автобуса за Катманду, като цената, на която успяхме да се спазарим беше 600 рупии на човек. Автобусът тръгна от Читван в 7:30 ч. и пристигна в Катманду чааак в 16:30 ч. Разстоянието между двата града беше отново 150 километра, но този път взехме същото разстояние за девет часа! Проблемът е, че в Непал няма пътища! НЯМА ПЪТИЩА! Не знам заради земетресението ли е, заради липсата на пари ли е, но няма асфалтирани пътища… И пътищата са най-много едно-лентови, което за толкова много трафик е пълна подигравка…

В Катманду щяхме да имаме още две нощувки докато дойде време за нашия полет обратно до България. Отново хотелът, който си бяхме избрали – Нана, в Интернет бяха сложили страхотни снимки на хотела, стаите, а като отидохме там отново ПЪЛНА МИЗЕРИЯ и мръсотия. Това е общовалидно за всички части на Непал. Първо ни настаниха в една стая, чийто балкон представляваше зид 180 см. И през някаква дупка имаше „изглед към града“ J! След това ни преместиха във втора стая с 2 отделни легла, а ние държахме на спалня. Накрая ни настаниха в трета стая, която покриваше основните ни критерии. Въпреки това стаята изглеждаше доста по-мизерно от това на снимките. Ние, като професионални фотографи, дълбоко се вълнуваме да разберем кой е правил снимките на хотелите в Непал – всички изглеждат толкова прекрасни, толкова добре осветени, чисти, подредени, а всъщност е толкова мизерно и мръсно…

Голям проблем в Непал е топлата вода. На много места тя буквално липства. Все пак в туристическите зони хората са се постарали и са прекарали и топла вода с помощта на черни контейнери на покривите на хотелите, които се нагряват от слъцето. Необходимо беше да се чака 15-20 минути докато дойде топлата вода в банята. В този хотел Нана обаче чакахме, чакахме тази прословута топла вода и тя така и не дойде… Отидохме на рецепцията, казахме си проблема, дойде човека и каза, че била изключена топлата вода на самия контейнер, още малко да сме пуснели да тече и щяло да дойде… ! Абсолютно същата случка се повтори и на следващия ден! БЕЗ ДУМИ!

Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!

Следващия ден беше посветен изцяло на доразглеждане на недоразгледаното в Катманду и шопинг. Отчаяно търсихме да си закупим зимни якето, но моделите и цветовете, които се предлагаха в почти всеки втори магазин, бяха едни и същи и не ни харесваха. Прекосихме няколко пъти улицата от Тамел към площад Дюрбар в търсене на подаръци за близки и познати. Накупихме истинска розова и черна хималайска сол, както и шал от вълна на як.

Вечерта, заедно с един познат на едно от момичетата, с които пътувахме, непалец ни заведе на типична погребална церемония. Според тамошните вярвания телата на мъртвите не се погребват, а се изгарят, след което останалата пепел се събира и разпръсква над свещентата река Багмати ( която е като река Ганг за индийците ). Изгарянията се провеждат всяка вечер покрай храма Пашутинах, има много песни и ритуални танци по време на цялото нещо. Интересното е, че в Непал всички хора са разделени на касти и дори при изгарянето си има значение кой каква каста е – ако е от по-висока каста – се изгаря там, където са танците и песните, ако е от по-ниска каста – от другия край на храма. Беше малко страшничко гледайки пушекът от запалените огньове…


РЕЗЕРВИРАЙ СВОЯ ПРЕСТОЙ ПРЕЗ BOOKING.COM И ВЗЕМИ 10 % ОТСТЪПКА

ПОЛУЧЕТЕ 41 долара ОБРАТНО ПРИ РЕЗЕРВИРАНЕ ПРЕЗ AIRBNB.COM


След тези силни емоции, се прибрахме в хотела и още със светването на лампата видяхме хлебарка на леглото! След като я погнах да трепа от някъде излезе и друга хлебарка !@!! Решихме да проверим добре чаршафите и се оказа, че между възглавниците намерихме още една !!@@!! Направооо… само като си представихме, че предната вечер явно сме спали с хлебарки в леглото и лошо ни стана.

На мига прибрахме целия багаж, разтърсвайки всичко, да не би да има още подобни твари някъде из дрехите и бегом от този хотел. Отидохме в хотела, където бяха другите две момичета – OYO 115 Hotel Backyard. Намираше се наблизо. На рецепцията първия ни въпрос беше не „Имате ли  свободна стая?“, а „ Имате ли хлебарки?“ J Като отворихме вратата на стаята, си отдъхнахме. Всичко беше в пъти по-чисто. Друг е въпросът, че момичетата от другата стая направиха голям скандал, заради чаршафи втора употреба, със петна и т.н. – т.е. чаршафи, които не се перат и слагат при всеки нов посетител, а само се подреждат и приглаждат да изглеждат чисти… Интересното бе, че местните въобще не разбираха за какво е цялата тази дандания – те просто не виждат разлика, за тях и чаршафа с петна е също чист…!!

На следващата сутрин имахме добра закуска в  хотела, след което довършихме шопинга, който бяхме започнали предния ден. Намерихме една успоредна на основната улица в Тамел, която води до площад Дюрбар, където обаче вместо магазини за туристи, планинска екипировка и тур агенции, се продаваха неща за местните – дрехи, ориз, макаронени изделия, подправки и т.н. и т.н. Беше много интересно да видим мястото, откъдето пазаруват местните.

Вечерта шофьор от хотела ни закара до международното летище на Катманду, откъдето трябваше да си хванем полета за Дубай. Тъкмо влизайки в Терминала и се сещаме, че Симеон си е забравил телефона, който бил оставил да се зарежда на рецепцията в хотела… Нямахме време да се връщаме, затова се обадихме в хотела и издействахме да пратят човек да донесе телефона. Така и направиха, което е още един плюс за хотела.

Кацайки на летището в Дубай, веднага почнахме да си търсим удобно местенце, на което да прекараме следващите 8 часа и ако успеем да поспим, ще е още по-добре. В интерес на истината Терминал 2 на Международното летище в Дубай е най-смотания терминал EVER и няма никакви релакс зони, даже масажни столове и нещо подобно. Намерихме едни по-полегати столове, на които обаче така се изръбихме, че после ни болеше всичко.

Беше интересно да наблюдавам хората на около в летището. Имаше представители на най-различни мюсюлмански държави и всички се различаваха толкова много по облеклото си, че никога досега не се бях замисляла. Много забавно ми беше да гледам острани хората, които щяха да пътуват за Карачи. Като почнаха да съобщават по уредбата, че започва качването на пътниците за полета от Дубай за Карачи – и гледаш никой не се нарежда на опашка. Второ съобщение по уредбата и пак никой. Последно повикване… Едва тогава настана някакво размърдване наоколо. Жените почнаха да оправят кърпите си, за да се прикрият, отиваха до таолетна и прочие… поне 15 минути след последното повикване се изви една такава дълга опашка, която беше сигурен знак, че полетът ще закъснее. Най-смешното бе, когато жените взимайки багажи си в чанти тип Кауфланд и Била, ги сложиха на главите си, както ходят в махалата в Карачи… 🙂

ВИЖ ИНТЕРЕСНИ ОФЕРТИ ЗА ЕКСКУРЗИИ и ПОЧИВКИ в ЧУЖБИНА ТУК

Докато останалите от групата ни спяха, аз пообиколих малкото магазини на терминала и взех, че си харесах телефон. Останалото време прекарах в търсене повече информация в Интернет за конкретния избран модел и т.н. Накрая почти в последния момент решихме официално да купим телефона – и изненадата дойде малко, след като го платихме: там, на терминала в Дубай, платихме 660 лв. за същия телефон, който в БГ струва около 1100 лв.!!! Направо избихме коня, както се казва! J

Последва нормален полет от Дубай до София и добре дошли в прекрасната майка България с прекрасните пътища и магистрали! Никога повече да не съм чула някой да казва, че пътищата ни били еди какви-си. Да ходи да види „пътищата“ в Непал и тогава пак ще си говорим… 🙂

Хареса ли ви статията? Моля споделете в: