На круизния кораб – Част 1

НА КРУИЗНИЯ КОРАБ – Част 1

Из „Трансантлантически Круиз от Европа до Карибите“

МАРШРУТА НА ЦЕЛИЯ КРУИЗ, КАКТО И ОТДЕЛНИТЕ ПЪТЕПИСИ 
ЗА ВСИЧКИ СПИРКИ ПО МАРШРУТА, може да видите ТУК.

Ще разберете повече за самия кораб Costa Favolosa, за храната и отношението на персонала. Ще разберете защо децата предпочетоха каюта с прозорец вместо каюта с балкон и защо в ресторанта бяха увили мидите в цилофан, а след това ни донесоха боб чорба…

В този пътепис ще разкажа малко за изживяванията ни на така нареченото приключение „Трансантлантически круиз от Европа до Карибите“.

МАЛКО ПРЕДВАРИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА КОРАБ COSTA FAVOLOSA:

За първи път пуснат по вода през 2011 г., кораб Фаволоза притежава всички модерни удобства като Азиатски СПА център Samsara, басейн с голяма кино-стена и подвижен стъклен покрив и други, но се гордее и с някои нови елементи като апартаменти със собствен балкон и джакузи, тийн зона с 4D кино и аквапарк. Разполагате още с 5 ресторанта на борда ( 3 безплатни и 2 платени), 13 дневни и нощни заведения и бара, 4 басейна, фитнес, тетър на 3 етажа, в който може да се поберат 1320 човека, спортно игрище, писта за джогинг, аквапарк за деца, Симулатор за Фромула 1 Гранд При и др.

Както и името му подсказва (favoloso = приказен, от италиански) основна тема на кораба са приказките и магията, преплетени в декорацията и имената на общите части. С дължина 290 м. и ширина 35 м. , корабът може да побере 3800 пътници и 1110 човека екипаж. За децата има организирани различни мероприятия – детски вечери, карнавали, дискотеки, както и детските клубове Squok Clubclub ( за деца от 3 до 11 години) и Teens Club ( за деца между 12 и 17 години).

И така… вече се намирахме на горе посочения кораб. Това щеше да бъде втори круиз на мен и мъжа ми и първи – на децата.

КАЮТАТА. При резервирането, бях избрала най-евтината каюта – вътрешна гарантирана. Но бяхме приятно изненадани, когато безплатно ни upgradе-наха на външна с прозорец 🙂 Прозорецът в каютата стана любимо място на нашите деца като се качваха и гледаха водата от там, да не споменавам за каскадите, който правеха скачайки от прозореца на спалнята 🙂

Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!

Каютата ни беше с номер 1279 и се намираше на deck 9 (като целия дек беше пълен само с каюти). Бях чела преди това, че колкото на по-ниска палуба се намира каютата, толкова повече се чуват перките на кораба. Е, за 17 дни ние нищичко не чухме. Даже се радвахем, че не сме на някой от по-горните палуби, където имаше барове, ресторанти и се провеждаха партита до късно вечерта.


РЕЗЕРВИРАЙ СВОЯ ПРЕСТОЙ ПРЕЗ BOOKING.COM И ВЗЕМИ 10 % ОТСТЪПКА

ПОЛУЧЕТЕ 41 долара ОБРАТНО ПРИ РЕЗЕРВИРАНЕ ПРЕЗ AIRBNB.COM


Каютата беше достатъчно голяма, за да ни побере и четиримата. Разполагаше с голям гардероб, широка спалня, бебешка кошара, а диванът беше превърнат в легло. Имаше телевизор, на който следяхме маршрута, прогнозата за времето и други важни неща. Също така на телевизора пускаха видеоклип с различни моменти с пасажерите на текущия круиз и на един от кадрите ни имаше и нас как танцуваме на едно от партитата. В банята имаше батерия за създаване на точна температура на водата.

Влизайки в каютата открихме, оставени на спалнята, нашите бордни карти и актуалната програма за деня. Навсякъде, при всички круизни компании и кораби, има такива бордни карти, които са като вашия паспорт и кредитна карта на борда. С бордните карти се отключва и заключва каютата, с тях може да се пазаруват стоки и услуги из целия кораб, с тях слизате и се кавате от кораба на различните спирки по маршрута. Общо взето бордните карти трябва да винаги в джоба ви.

ВИЖ ИНТЕРЕСНИ ОФЕРТИ ЗА ЕКСКУРЗИИ и ПОЧИВКИ в ЧУЖБИНА ТУК

Често се случваше да се изгубим в кораба т.е. да си мислим, че отиваме напред, а всъщност да се движим назад.

ПЕРСОНАЛ. Стюардът, който обслужваше нашата каюта, си казваше Александър и като цяло не беше много дружелюбен – винаги бързаше и не се съобразяваше по никакъв начин. Той държеше всеки път, без изключение, да ни даде листът с програмата за следващия ден лично, а не както беше при MSC да ги пъхат под вратата. Редовно се случваше вече да сме легнали и той да чука по вратата и ако не му отговорим той направо си отваряше сам…

В ресторанта за нашата маса се грижеше момче на име Дейвид от Филипините. Беше много мил и винаги отворен да ни помага с каквото може. О,…и много търпелив, защото може да си представите каква кочина оставяхме след себе си с две малки деца, едното от които обичаше да цели персонала и съседните маси с храна 🙂 С право си заслужи една снимка с нас 🙂

ХРАНАТА, БЮФЕТА И РЕСТОРАНТА. На кораба има 5 ресторанта, като ние за целия круиз използвахме само 2 от тях. Обикновено закусвахме и обядвахме на единия ресторант, който се води и бюфет, а вечеряхме в в другия ресторант, където по начало бе по-изискано и по-официално. Само две от вечерите решихме да се храним на бюфета, за което не съжаляваме. Много хора след вечеря в „изискания“ ресторант се качваха и се донахранваха на бюфета.

Любимите ни неща за закуска бяха кроасанчета с Nutella шоколад и прясно мляко с корнфлейкс ( за мен и Ави) и понички с различни цвят и вкус за Криско и Симеон. Откъм плодове нямаше голямо разнообразие ( в сравнение с предния ни круиз, който беше с MSC Lirica ) – само два вида пъпеш, ананас и диня.

И сега следващото изречение се направете, че не сте го прочели – С цел икономия, от нещата за закуска, си взимахме в найлонова торбичка храна за през деня  – кроасани, сандвичи и пр.

Тръгнал Бай Ганьо на круиз 🙂

А и още нещо – далеч не бяхме единствените 🙂

На обяд винаги имаше опашка. Обедното меню включваше по подразбиране макарони с бял сос, спагети болонезе, риба, месо, салати. Салатите бяха предимно марули, рукола, айсберг, бейби спанак, домати и лук.

Няколко пъти майстор-готвачите сервираха лично на специална маса до основния басейн – единия път бяха кралски скариди ( имаше огромна опашка, като че ли целия кораб чакаше да яде само кралски скариди), другия път бяха спагети (нищо особено), след това беше пица (която също не беше кой знае какво) и последният път суши което беше доста неуспешно и се разпадаше още преди да сме го сложили в чиниите. Също така Симеон толкова много хареса бургерите, които правеха до басейна, че последните дни ядеше само от тях 🙂

Имаше и следобедна закуска, за която разбрахме към края на круиза. Имаше много сладкории – течен шоколад с много вкусни бисквитки, сандвичи, чай.

Вечерята в ресторанта започваше в 18:15 ч. като си поръчвахме по меню, което така беше написано, че в повечето случаи не можехме да разберем какво всъщност поръчваме. Масата ни разполагаше с бебешко столче. Бяхме общо три маси с бебешорковци, сложени една до друга. На една от съседните маси всъщност беше друго българско семейство с три деца, които обаче един-единствен път дойдоха да вечерят в ресторанта, останалото време – на бюфета. На третата маса беше младо френско семейство, които не знаеха бъкел английски. Те бяха с малко момиченце на възрастта на нашия син. Двамата малчугани много се харесаха и само гледаха да се замерят с храна.

Ястията, които ни сервираха в ресторанта, в повечето случаи не ми харесваха. Веднъж, поръчахме отново нещо, което не разбрахме какво е, и после ни донесоха миди с морски дарове в цилофан и то сурови. Друг път поръчахме друго ястие и ни донесоха нещо миришещо на боб. За децата имаше специално подготвено детско меню, от което да си избират, като вариантите се изчерпваха с пица, бургер, картофки, пилешки месца и зеленчукова супа. Десертите в детското меню бяха или плодове или шоколадов кейк, който Криско като почнеше да яде и всичко покрай него ставаше в шоколад. Освен по дрехите, шоколад имаше на масата, на бебешкото столче, та дори и на мокета. Незнам как Дейвид издържа да чисти след нас цели 17 вечери.

Имахме общо 3 ГАЛА вечери за времето на целия круиз и беше препоръчително да сме по-официално облечени и наконтени. Не е задължително, разбира се, .т.е никой нямаше да ни направи забележка, ако бяхме ежедневно облечени, стига да не сме по джапанки и къси панталони. Сервитьорите по време на Гала вечерите бяха с черни костюми, а през останалото време бяха с червени. Също така менюто било по-специално, но ние усетихме разликата. По време на втората ГАЛА вечер в ресторанта сервитьорите направиха кратко шоу. Също така имаше и безплатно шампанско и парче торта като комплимент от капитана. Същата вечер се възползвах от безплатното питие по случай влизането ми в Ambra Club на Коста – това е най ниското ниво на членство. Взех си безалкохолен шейк с ягоди „Pink Panther” – беше доста вкусен, но и тежък.

На круизния кораб – Част 2

Хареса ли ви статията? Моля споделете в: