На сафари в Читван, Непал

ПОВЕЧЕ ЗА ЦЕЛИЯ НИ МАРШРУТ И НАПРАВЕНИТЕ ОТ НАС РАЗХОДИ В НЕПАЛ: Вижте ТУК.

Към предния пътепис за Непал – Покара: туристическото място в НЕПАЛ

Следващата сутрин станахме рано, за да си хванем автобуса до Читван, където щяхме да ходим на сафари в джунглата. Ако досега не бяхте чували за сафари в Непал, вече ще знаете, че и това може да правите, докато сте тук.

Билетът за автобуса струваше 500 рупии и като потеглихме в 6:30 ч. сутринта, пристигнахме чааааак в 1:30 ч. на обяд. Сега сигурно ще си помислите, че сме ходили много надалеч и затова така, но истината е, че за тези 7 часа минахме скромното разстояние от само 150 км.!

Читван е най-големият Национален парк в Непал и предлага възможности и условия за провеждане на различни сафарита в джунглата, наблюдение на птици и различни диви животни – носорози на първо място, а след това и диви прасета, тигри, диви петли, сърни, стада елени, биволи, бизони, крокодили, слонове, мечки, маймуни и разбира се на най-различни птици, тукани, патици и папагали.

В първият момент когато чух словосъчетанието “Сафари в Непал“ се изсмях, защото ми прозвуча много странно, тък като никога досега не бях чувала, че там може да има условия за сафари. Географската разположеност на държавата някак не ми вдъхваше доверие, че това е възможност.

Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!

Все пак решихме да отидем и да проверим. След дълго и изтощително пътуване с автобус до там, най-накрая пристигнахме на „автогарата“ в Саураха, което е последното селище преди Националния парк и входна точка за него. „Автогарата“ се намираше посред нищото, на полети. На картата изглеждаше, че разстоянието до центъра на града не беше голямо, затова го изминахме пеша за около 20 мин. По пътя видяхме колко назад във времето живеят хората там – например, в къщите им няма вкарана вода и хората използват сонди, за да се къпят отвън, буквално на открито, и готвят, перат и мият съдовете си за хранене отвън на сондата. Това, което ме изуми, беше банята. Пред всяка къща имаше някакво здание от три тухлени стени високи 150 м. без покрив. ТОВА беше БАНЯТА! Изглеждаше сякаш,когато се къпеш, всеки може да те вижда… Хотелът, който бяхме резервирали от Booking.com така и не го намерихме и след третата обиколка на селото в търсене на хотела, решихме, че ще резервираме друг хотел. Накрая се спряхме на Eden Resort – с огромна градина и красиви  палми. Не далеч не всичко беше както звучеше – вътре в стаите беше пълна мизерия.. Хигиената беше под въпрос. Все пак трябваше някак да издържим две нощи.


РЕЗЕРВИРАЙ СВОЯ ПРЕСТОЙ ПРЕЗ BOOKING.COM И ВЗЕМИ 10 % ОТСТЪПКА

ПОЛУЧЕТЕ 41 долара ОБРАТНО ПРИ РЕЗЕРВИРАНЕ ПРЕЗ AIRBNB.COM


Нямахме време за губене… Оставихме багажа и отидохме да си вземем колела под наем, за да разгледаме околността, а най-добрия и евтин начин за това е с велосипед.

Посоката на движението в Непал е наобратно на България, т.е. както е в Англия, но след вече 10 дни прекарани в Непал, не беше никакъв проблем да караме наобратно. Докато се разхождахме, видяхме около десетина слона да минават през самия град. Една от възможностите за сафари е, иманно със слон в рамките на два-три часа, но тъй като по време на нашата Обиколка в Югоизточна Азия вече се бяхме качвали на слон, това не ни представляваше интерес сега. По пътя минахме през местното село Tharu и видяхме хората как живеят векове (буквално векове!) назад в сламенни къщи без ток и вода.

Хората от Tharu имат специфична култура, религия и начин на живот. Прехранват се с животновъдство и земеделие, както и правят тематични вечери пред групи туристи. След разходката отидохме в нашия хотел да вечеряме. Храната, която ни донесоха обаче, беше пълна пародия – поръчах си Fanta – донесоха ми някакъв оранжев сок, поръчах си нормална палачинка, намазана с шоколад отгоре, донесоха ми палачинка с какао в самото тесто…Саймън си поръча бургер, донесоха му бургер, ама вътре с канела… Като цяло атмосферата и в хотела, и в цяла Саураха, не ни хареса –  откакто сме в Непал, тук за първи път явно си личеше, че местните искат да прецакат туристите, да ни излъжат, да ни вземат повече пари, отколкото е написано. Още един пример за това бе едно заведение, в което седнахме да вечеряме и на което меню ясно беше писано, че има 0 % такса сервиз, а накрая в сметката фигурираше 10 % сервиз! Такова чудо на друго място в Непал нямаше или поне не беше толкова явно. Може би поради близостта си до Индия…

Национален парк Читван предлага три начина за провеждане на сафари – пеша, с джип или на слон (но те са много тромави и обикновено сафаритата със слонове продължава не повече от два-три часа). Сафарито с джип може да е половин или цял ден, но ни се стори, че много трудно ще можем да видим животните, които се крият в гората. Решихме, че искаме, не само да се движим по пътя, но и да навлезем в джунглата – затова избрахме да направим пешеходно сафари.

Най-добрата оферта, която намерихме беше Walking Jungle на цена 1600 рупии/човек като към тази цена прибавихме и един час кану за 400/човек. Цената включва 2 гида. Отделно се дължи входна такса при влизане в Националният парк, която е в размер на 1700 рупии/човека на ден.

И така… сутринта станахме рано и в 7:30 ч. бяхме пред тур агенцията, когато се намираше в съседство на нашия хотел. Човекът от агенцията ни закара с мотора си до мястото, отткъдето тръгваха канутата. За огромно съжаление навсякъде имаше много гъста мъгла и нищо не се виждаше. Трябваше да го вземем в предвид, че мъглата е нещо обичайно за местата с ниска надморска височина и наличието на водоизточник на близо.

ВИЖ ИНТЕРЕСНИ ОФЕРТИ ЗА ЕКСКУРЗИИ и ПОЧИВКИ в ЧУЖБИНА ТУК

Целия Национален парк Читван е заобиколен от река и единственият начин да се стигне до него е да се пресече реката с кану. В продължение на един час плавахме по реката, но при тази мъгла нищо не успяхме да видим, освен някакви патици и гъски. Въпреки това изглеждаше доста мистично навсякъде и като цяло беше интересно начало на деня.

Непалците използват думата „джунгла“ като синоним за гора, така че мястото, до което стигнахме с кануто и в което място, щеше да ни предстои да прекараме следващите няколко часа, нямаше нищо общо с истинската тропическа джунгла. Беше по-скоро смесица между тропически видове и такива в умерения пояс.

Още със стъпването на брега гида ни видя и ни посочи стъпки от носорог. И започна голямото търсене на носорози! И въпреки, че видяхме още безброй много стъпки и акита от носорози, до края на деня така и не видяхме един-едничък истински носорог. Гидът ни разказа, че в Националния парк има преброени около 650 носорога и 100 тигъра – това са животните, които туристите искат задължително да видят.

Нашата развносметка от сафарито бе – много диви петли, няколко стада елени и сърни. Също така видяхме два крокодила на разстояние от два метра, които се излежаваха на припек. Гидовете ни обясниха, че в парка има два вида крокодили – едните се хранят с всякакъв вид месо, а другите –  само с риба. Обядвахме на една от многото наблюдателни площадки в парка. По-късно видяхме заграждения за биволи, които бяха направени поради високата им смъртност и нападенията на тигрите. З съжаление дори оградата с ток по нея, не беше спряла тигрите да я прескачат и да убиват още животни.

Имахме пълно доверие на нашите гидове. Изглеждаха с добро телосложение и способни да се справят при възникването на някаква опасна ситуация. Пушки и ножове не са позволени в парка. Затова единствените „оръжия“, с които разполагахме, бяха две бамбукови пръчки 🙂 По време на пешеходното ни сафари минахме през различни терени – широколистна джунгла, гора, терени с ниска трева, терени в висока трева, където по всяко време може да изскочи нещо отнякъде… На един такъв терен чухме и ръмженето на леопарда.. По пътя видяхме и дупки от мечки, но така и не видяхме и мечка.

След почивка на поредната наблюдателна кула, тъкмо вече бяхме решили да тръгваме да се прибираме и както си вървим, съвсем неочаквано за нас, зад един от храстите на около пет-шест метра разстояние, чухме много страшното изсъскване на някакво животно, след което животното избяга. След това гидът ни разказа, че е видял черната опашка на леопард! Ето защо с цел по-голяма безопасност, влизането в парка става при минимум 2 водача/гида като единия стои винаги отпред, а другия отзад.

На следващия ден хванахме автобуса за Катманду, където имахме още 2 вечери до нашия полет обратно до България.

Повече за последните ни преживявания и емоции в Непал четете в последния пътепис от поредицата: КАТМАНДУ 2

Хареса ли ви статията? Моля споделете в: