Остров Бали – Част 2

Пътепис за о-в Бали – Част 2

Из „Обиколка в Югоизточна Азия“

МАРШРУТА НА ЦЯЛАТА НИ ОБИКОЛКА В ЮГОИЗТОЧНА АЗИЯ И ВСИЧКИ ПЪТЕПИСИ ЗА
СИНГАПУР, МАЛАЙЗИЯ, О-В ПУКЕТ, БАНКОК И О-В БАЛИ може да видите ТУК.

Към първата част

Какво е да се разхождаш на маймунска територия, да караш сърф за първи път, да видиш истински прилив и отлив и да вечеряш в Гръцки ресторант на Бали – това са само част от преживяванията, които имахме по време на нашия престой на остров Бали.

След 2 дни, прекарани в Амед, вече пътувахме с такси към град Убуд, който се намира във вътрешността на острова и се води културната столица на Бали.

Пътуването беше приятно и липстваше постоянното бипкане на предния шофьор. Нагледахме се на красиви гледки към, характерните за Бали, оризови тераси.

Стигнахме по обяд. Хотелът, в който щяхме да прекараме 2 нощувки, се казваше Frangipani Bungalows. Стаята ни беше огромна и с огромна обща тераса с още 2 стаи. Пред терасата се намираше едно малко дворче, което собственикът на хотелчето, се беше погрижил да прилича на истинска джунгла – с огромни тропически растения и палми.

Маймунската гора се намираше на близо. Това е една от от топ забележителностите в Убуд. Още при самото влизане ни посрещнаха няколко маймунки. Колкото по-навътре влизахме, толкова повече маймунки виждахме. Оказа се, че ние бяхме гости в тяхната гора и трябваше да се съобразяваме с това и много да внимаваме.

На входа имаше предупредителна табела да свалим всякакви шапки, очила, обици и да не носим нищо лъскаво и което би могло да привлече погледа на маймунките. Хората пред нас, например, бяха нападнати от маймуна, но добре, че има персонал навсякъде, който знае как да реагира в такива ситуации.

В последствие разбрах, че по този начин  изнундват посетителите, тъй като, когато някоя маймуна нападне посетител, тогава човек от персонала идва и му помага да се отърве от маймуната и съответно посетителя се чувства притиснат да даде бакшиш на персонала, че го е спасил. За съжаление комерсиализма наблиза все повече и повече в нравите на балийците.

Много интересно беше в тази Маймунска гора – имаше всякакви маймунки – скачащи, излежаващи се, къпещи се, бебенца маймунки, възрастни маймунки, цели маймунски семейства. Определено беше интересно да се види и го препоръчвам.

След това се разходихме из града. Разгледахме магазинчетата. Исках по време на престоя ни в Бали, да вляза в поне един балийски хиндуистки храм. Бали се намира в Индонезия, която е мюсюлманска държава и всичките й 1750 острова за мюсюлмански. Бали е единствения от хилядите индонезийски острови, който е хиндуистки и за да влезе някой в хиндуистки храм просто да разгледа като турист, трябва да се пречисти и да се посвети на вярата – нещо, което аз пропуснах 🙂

Друго интересно беше, че докато се разхождахме, всеки ни питаше дали имаме нужда от такси, превоз. Явно всеки втори човек на острова буквално припечелваше и като шофьор на такси.

Вече се свечеряваше и почнахме да си търсим местенце за хапване. На главната улица в Убуд намерихме един добре изглеждащ огромен ресторант, където всяка вечер имаше местни религиозни танци, но като ни казаха сумата, която трябваше да оставим за преживяването, решихме, че не ни е чак такъв приоритет и продължихме. Накрая седнахме в едно пицария, много близо до нашия хотел. Ресторанчето беше много уютно и оборото, ако съдя по пълните с туристи маси.

На следващата сутрин имахме закуска, осигурена от хотелчето. Подобно на квартирата ни в Амер, и тук ни зарадваха с много здравословна закуска, която включваше много плодове.

Кухнята в Бали много ни хареса, тъй като липстват леко припържените ястия, плодове и зеленчуци от Китай, Тайланд и Сингапур. В Бали плодовете са свежи и пресни, храната е много добре приготвена, ако ще да е само на скара.

Решихме след това да ходим пеша до оризовите тераси на Tegagalang. Голяма грешка! На картата разстоянието изглеждаше да е около 10-на километра, които за нас не са чак толкова много, но като тръгнахме, нямаше край.  В началото беше интересно, защото видяхме най-различни местни произведения на изкуството, направени от дърво, глина и всякакви еко материали. Видяхме различни магазинчета и занаятчийници. Също така се разминахме с група ученици, където момчетата носеха поличка заедно с момичетата.

Балийската носия е много красива като адължително е цветна. Представлява пола с красиво намотан около кръста платя плюс риза с три четвърти ръкави. Поне половината от населението си ходеха по този начин облечени.

Както ходихме, без да искаме няколко пъти настъпахме от тези подносчета с ароматните пръчици. Представляват едни кошнички, които се плетат от жените и се пълнят и подменят всяка сутрин, че понякога и следобед. Тя се поставя на прага на къщата, на площадката пред магазина, на стълбите на хотела, на таблото в колата и изобщо на мястото на което си ти и твоите гости. В тази кошничка се слагат дарове за боговете, най — вече цветя (там просто цветовете се ръсят от дърветата) димяща пръчица, чай, кафе, цигара, неща за хапване. Различно съдържание, но кошничката е голяма като длан. Да благодариш и споделиш с многобройните Богове.

Религиозен танц
Религиозен танц

След като изгорят пръчиците, се слагат нови. Дори, хората, които искаха да влязат в магазините, трябваше да се събуят и да оставят обувките си отвън.

След безброй спрени хора, които да ни упътят към оризовите тераси, и след три-четири часа изтощително вървене в жега, стигнахме до заветната цел. Терасите бяха наистина красиви, но ние бяхме толкова изморени, че седнахме да пбядваме в едно заведение с гледка към терасите и оттам им се любувахме. Заваля дъжд, по скоро порой.

За съжаление Бали се превръща все повече и повече в машина за пари. Традиционните обичаи и култура преотстъпват мястото си на комерсиализма. Един такъв пример беше една жена на тези оризови тераси, която само за да я снимаме, ни искаше пари и си ги искаше доста настоятелно. Все още по улиците на Бали преобладават усмихнатите и добродушни хора, но за огромно съжаление 21-ви век навлиза във всяка една област от техния живот.

Тръгнахме да се прибираме пеша и добре, че беше едно мини бусче, че да ни качи.

Вечерта съшия ден се спазарихме с едно такси да ни откара до известния храм Танах лот. Всичко на Бали става с пазарлък, както е у комшите – турците.

Пътя до там беше около един час и минаваше през най-различни ниви, селца и градове.

Селищата в Бали нямат ясно начало и край. Така са свързани, че човек не може да разбере кога излиза от едното и кога влиза в другото.

Танах лот е може би най-посещаваното място привечер в Бали. Беше препълнено от туристи, които се снимаха и пазаруваха. Това, което прави този храм уникален, сред всички 1000 други храма на Бали, е, че се намира насред морето и когато има отлив поклонниците и вярващите може да стигнат до него и да влязат, но когато дойде приливът, храмът става недосегаем. За да влезем в храма трябваше отново да се покръстим, затова и се отказахме. Разходихме се по брега,  където само след не много време щеше да е пълно с вода и зачакахме. Качихме се на едно от заведенията горе и станахме свидетели на страхотен залез, след което водата малко по-малко почна да приижда.

В следващия, последен ден на Бали,  се качихме на шатъл микробус от Убуд до Кута, като буса бях предварително организирала предния ден.

При организирането на престоя ни в Бали се постарах така да разпределя нощувките, че да може да видим селския начин на живот (както беше в Амед), културния живот ( Убуд) и всичко останало ( Кута). Кута се води като столицата на забавленията на остров Бали, нещо като българския Слънчев бряг. След дълго издирване на хотела, който се оказа на ниво „Бива като за 1 нощувка“ отидохме веднага на морето. Излязохме на много чист, красив плаж с арки, които може би са предназначени най-вече за сватбени ритуали. Видяхме в един от луксозните крайбрежните комплекси мюсюлманка, която се къпеше в басейна със своето дете. Майката беще с черен бански костюм целия прикрит и хиджаб на главата според мюсюлманските вярванияи, докато детенцето  беше облечено в нормално. бански тази гледка намерихме за обяд някакво заведение.

Продължихме към централния плаж, където имаше много сърфисти. Не ми беше цел номер 1 да карам сърф, но като видях плажа, вълните, които се разбиваха на плитко и добрата цена за наем на дъска, която ми предложиха от 20 лв за два часа, не можах да устоя. Взех си под наем една дъска и започнах да пробвам. Покрай мен имаше няколко групи с начинаещи сърфисти и учител, та си прокрадвах по някоя друга информация покрай тях. Трябваше гърдите да са в центъра на дъската по дължина и когато вълната отзад наближи почваме да плуваме с ръце напред към брега. Мога да се похваля, че четири четири пъти успях да хвана вълната, като само един път успях да се изправя, останалите бях на колене.

Чувството да яхнеш вълната е неописуемо и неповторимо.

Почти два часа не спрях да се упражнявам и накрая имах сериозни натъртвания по лактите, печатите, бедрата, коленете и корема поради липсата на подходящ дрехи.

Изморени и слънчасали отидохме на пазар. Където и да се обърнеш имаше магазини и сергии като цените бяха доста изгодни. Купих си широк лек дълъг панталон със слонове. Такъв тип панталони бяха много популярни сред туристите там.

Седнахме да вечеряме в един гръцки ресторант. Вече се бях затъжила за балканската храна и затова там си поръчах гръцка салата и мусака. Заведението се намираше в някакъв централен квартал, пълен с малки тесни улички и капанчета, откъдето може да се мине само мотопед.

На следващата сутрин станахме рано и отидохме пеша до летището, тъй като беше близко до квартирата. Полетът ни от Бали до Сингапур беше от 9 ч. до 11:45. Тъй като в цял Бали не видяхме едни нормални детски играчки, а бяха все някакви парцалени кукли и подобни, се наложи да купим играчка за нашия син за спомен на летището в Бали.

Сле като кацнахме там, се чудехме какво ще правим цели 12 часа, докато дойде време за полета ни до Лондон, който беше в 23:27ч. Можехме да отидем отново до града с безплатните екскурзии, които предлагат от летището при по-дълъг престой, но не ни се разкарваше с две тежки раници и затова решихме, че ще прекараме целия ден на летището. Първо хапнахме, после разгледахме какво има в целия терминал и накрая се наместихме в едно от местата за релакс. Това, което няма да забравя, са безплатните масажни столове. Сигурно един час сме седяли на такива.

Малко по малко мина времето и се качихме на обратния полет от Сингапур за Лондон, който трябваше да пристигне в 5:15 ч. Както и на идване, така и сега на връщане имаше включени три хранения, едното от които не го броим, защото се водеше снак и представляваше 2 бисквитки. За съжаление този път местата ни не бяха толкова привлекателни като полета на отиване.  До нас имаше един баща, който през цялото време се бореше с с три-годишното си плачещо момиченце. През целия 14-часов полет, с изключение на два часа, когато детенцето заспа!

Последния ни полет беше от Лондон до София от 8ч. до 1:20 ч.

С това завърши нашето вълнуващо приключение „Обиколка в Югоизточна Азия“. Преживяхме много неща, още повече неща оставихме за следващия път, когато се върнем там, но най-важното е, че се върнахме живи, здрави и без никакви, ама абсолютно никакви стомашни неразположения  🙂

Информация за основните ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ на остров Бали, може да видите ТУК.

Още снимки от Бали може да видите ТУК  или по-долу:

Хареса ли ви статията? Моля споделете в: