Остров Бали – Част 1

Пътепис за о-в Бали – Част 1

Из „Обиколка в Югоизточна Азия“

МАРШРУТА НА ЦЯЛАТА НИ ОБИКОЛКА В ЮГОИЗТОЧНА АЗИЯ И ВСИЧКИ ПЪТЕПИСИ ЗА
СИНГАПУР, МАЛАЙЗИЯ, О-В ПУКЕТ, БАНКОК И О-В БАЛИ може да видите ТУК.

Предишна спирка в нашата Обиколка в Югоизточна Азия: БАНКОК – Прочетете пътеписите за Банкок.

Какво е да спиш в къщичка на брега на морето, да шнорхелираш в място номер 1 в света, поне според мен, и да караш мотопед в Бали – това са само част от преживяванията ни по време на нашата Обиколка в Югоизточна Азия.

Ден 12-ти от нашата „Обиколка в Югоизточна Азия“ или иначе казано 22 Ноември 2015 г. Денят ни започна със закуска, стягане на багажа и отпътуване към летището, където трябваше да хванем полета от Банкок за Бали с Air Asia. Самолетът излетя е 11:50 и кацна на малкото летище в Бали в 17:00 ч. местно време.

На паспортната проверка ни дадоха безплатна виза on arrival. Тъй като мястото ни настаняване беше на около 60 км. от летището, бяхме ангажирали да ни заберат от летището. Лесно намерихме шофьора, тъй като носеше табелка с името ми. Щяхме да нощуваме 2 вечери в малкото градче Амед. Пътувахме около два часа, заради огромните задръствания. Там трафика е същия като в Тайланд – много мотопеди и безумни навици на каране. Шофьорът ни, обаче, беше уникален! Постоянно бипкаше на движещи се и спрели коли, за да ги предупреди, че ще мине покрай тях. Постоянно. Докато пътувахме, попитах дали има някакви опасни буболечки, за които да внимаваме и той каза, че не, нямало, само тук таме имало скорпиони и тарантули. Шах и мат!

Когато пристигнахме, се озовахме пред прекрасна самостоятелна къщичка на брега на морето, обзаведена луксозно и която щеше да бъде наша за следващите 2 дни срещу безбожно ниската цена от 70 лв./вечер. Всичко, с което разполагаше нашия шофьор, бяха две еднакви къщички, една до друга, с много китно дворче отпред. Къщичките бяха на не повече от две години. Вътре имаше огромна баня, колкото спалнята и беше интересно напарвено като като че ли водата излиза от устата на хиндуистка статуя.

Пристройката зад двете големи къщи, е мястото, в което живееха нашите домакини.

Много тъжно ми стана, когато разбрахме, че домакините, 2 възрастни + 1 дете, живеят в помещение, което по размери е колкото нашата баня. Те са дали всичките си пари и спестявания, за да може да изгарят две толкова хубави къщички, а самите те живеят в мизерия.

При пристигане, още възхищавайки се на прекрасното място, домакините ни почерпиха с шейк от диня. На верандата, с шейк с ръка, гледайки китното дворче с райграс и палми отпред и нощни звезди над нас. Каква идилия! 🙂

Едно от нещата, които ни накараха да се вклюбим в Бали завинаги, бяха техните шейкове. Там правят шейковете с най-различни тропически плодове – манго, папая, диня, банан, но най-важната съставка, която добавят, е кокосово мляко, което от своя страна придава неповторим вкус цялата напитка.

И тъй както бяхме гладни и един шейк не ни беше достатъчен, попитахме домакините къде има наблизо супермаркет. Селцето беше много малко и имаше само един все още отворен магазин, но ни се строи малко съмнителен, защото яйцата и млякото стояха на стайна температура и ние се отказахме да пазаруваме от там.

В крайна сметка вечеряхме в близко малко ресторантче, където си имахме даже и публика – няколко гущерчета, които неуморно се качваха по стените и тавана. Това се оказа нещо обичайно за тези географски ширини. Не си спомням какво сме яли, но си спомням, че пихме отново кокосов шейк. Всеки път, когато сядахме някъде да се храни, си поръчахме задължително и кокосов шейк.

Бали се намира от южната част на Екватора. Изгревът е към 6ч. и залезът към 18 ч.

На следващата сутрин бяхме свидетели на уникално красив изгрев. От лявата страна на нашата къщичка беше Негово Величество вулканът Агунг, който е активен вулкан и понякога се вижда пушек да излиза от върха му. Гледката по изгрев беше повече от внушителна. От дясната страна на къщичката бяха разположени солници, при които солта се добива чрез изпаряване на водата от Слънцето. Селцето, в което се намирахме беше типично рибарско селце. Навсякъде по бреговете и плажовете имаше разположени рибарски лодки.

Още по изгрев, в просъница, видяхме няколко жени да танцуват религиозен танц. Още със изгряването на слънцето наставаше жега. Плажът пред къщичката беше с черен вулканичен пясък и не беше много привлекателен за къпане.

След като обсъдихме с домакините накратко какво ще искаме за закуска, не след дълго тя беше готова. Донесоха ни домашно направени бананови палачинки със сладко + фреш от плодове + чай + купа пресни плодове. Вкусно и здравословно.

Този ден посветихме изцяло на шнорхелиране. Това беше и причината да дойде в този край на остров Бали. Води се, че района на Амед е един от най-добрите за шнорхелиране и гмуркане на острова.

Взехме си под наем щорхел и маска, а също така и моторче 🙂 Симеон караше и, Слава Богу, цялата тази работа с мотора мина безаварийно. Трафикът в околността беше напълно спокоен и затова се престрашихме. Иначе, ако беше, както е в столицата Денпасар, никога не бихме посмяли да немем мотопед.

Отидохме първо да търсим Американската Лагуна. Така се казваше мястото, за което бях чела в интернет, че е подходящо за шнорхелиране. Намерихме го, видяхме рибки във водата, но нищо особено. Освен това трябваше да отидем на дълбокото, за да видим и коралите.

Бързо се отказахме и отидохме да търсим един друг плаж, който се намираше от другия край на нашето селце. То хубаво, ама кой точно от всички плажове, че там са плаж до плаж. Обикаляхме, карахме от хълм на хълм с моторчето и накрая се оказа, че точно на съседния на нашата къщичка плаж, се намираше уникално местенце за шнорхелиране. И защо уникално? Защото – още с влизането във водата започват най-различни по цвят и вид тропически рибки да се навъртат около тебе. Когато водата ти е стигнала до кръстта, тогава вече може да видиш и пипнеш ( не е препоръчително) най-различни красиви, цветни корали. Даже на някои моменти коралите бяха толкова близко, че можехме да си ударим краката, докато плуваме, ако не внимаваме. Беше огромен пропуск, че не разполагахме с камера за подводно снимане – щяха да станат страхотни снимки. Симиланските острови откъм шнорхелиране ряпа да ядат.

Такова място – хем с много рибки, хем с много корали и лесен достъп направо от брега, не знам дали има някъде другаде по целия свят. Наистина. Ако има такава местенце, много Ви моля пишете ми съобщение – задължително искам да го посетя.

Дойде време да връщаме моторчето. Добре, ама явно много вода бяхме нагълтали през деня, че забравихме откъде го бяхме взели. Поне 10 пъти минахме пътя напред-назад, докато се сетим и открием човека.

След големия изморителен морски ден отново седнахме в малко селско ресторантче, където си поръчахме кокосов шейк и прясно уловена риба. Малко след като поръчахме, рибата пристигна в мрежа 🙂

На следващата сутрин отново закусихме на прекрасната веранда палачинка + фреш + чай и плодове. След това набързо прибрахме багажа. Беше време да се сбогуваме с красивата къщичка и прекрасната гледка към дворчето, морето и вулкана, защото бяхме ангажирали с такси да отидем до град Убуд, който се намира във вътрешността на острова и се води културната столица на Бали. Повече за преживяванията там, четете в следващия пътепис 🙂

Към Втората част

Информация за основните ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ на остров Бали, може да видите ТУК.

Още няколко снимки, за които не остана място в галерията, може да видите ТУК или по-долу:

Хареса ли ви статията? Моля споделете в: