Пътепис за Венеция

ВЕНЕЦИЯ 26-29.06.2010 Г.

САМОЛЕТНИ БИЛЕТИ ДО ВЕНЕЦИЯ

Нискотарифната авиокомпания Wizz Air тъкмо скоро бе стъпила на българския пазар и бяха пуснали 20% намаление на всички самолетни билети. По случай моя рожден ден, решихме да си вземем някой друг билет. И така взехме си първо до Венеция, а после – и до Париж. Двупосочния билет от София до Венеция струваше 35 лв или иначе казано 70 лв общо за двамата. Реално обаче билетът струваше 0 лв., а тези 35 лв. бяха разни летищни и административни такси.

КЪМПИНГ JOLLY

Нощувахме в къмпинг Jolly, който всъщност се намира на континента в град Marghera, а не на самия остров Венеция. Tам първоначално бяхме резервирали палатка с обща баня и тоалетна за 82 евро общо за двамата, защото това беше най-евтината възможност. Пристигайки обаче се оказа, че няма останали палатки и ни дадоха на същата цена без доплащане бунгало тип каравана с тоалетна, баня, климатик и хладилник 🙂 Бяхме изключително впечатлени от бунгалото – много чисто, запазено и с удобно легло. Къмпингът също беше много хубав – разполагаше с басейн, ресторант, супермаркет и фитнес. Две от вечерите и сутрините се хранихме в ресторанта на къмпинга. Пица Моцарела например струваше 5 евро, а спагетите 6-7 евро. Ако трябва да бъдем честни – останахме с впечатлението, че българските пици са по-вкусни от тамошните.

И така, през първия ден пътувахме до Венеция летище Тревизо, после от летището с автобус до къмпинга, настанихме се и прекарахме вечерта покрай басейна. На втория ден отидохме до самата Венеция. Така и не разбрахме защо градът е обявен за едно от най-романтичните места в света като от толкова туристи, сергии и лодки, не можахме да се почувстваме въобще романтично.

ВЕНЕЦИЯ

Имаше множество мостчета и тунелчета между сградите, тесни калдаръмени улички и много, ама наистина много магазинчета, където се продават главно карнавални маски или стъклени форми (чаши, вази и пр.) от съседния остров Бурано. Има 4 моста, които пресичат Canale Grande, като най-популярният е мостът Риалто. Тойе най-старият мост във Венеция и е завършен в сегашния си вид през 1591г. Близо 260 години той е бил единствената твърда сухопътна връзка между двата бряга на Големия канал.

Популярната венецианска гондола се оказа доста скъпо удоволствие – 60-80 евро за 1 час като гондолите побират спокойно 4-6 човека и може да се комбинира. Иначе гондолите отстрани изглеждаха много чисти и излъскани отвсякъде. За спомен си купих лилава карнавална маска за 12 евро – голямо мерене и пробване падна в магазина, докато си харесам 🙂


Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!


Венеция има много забележителности като площад Сан Марко и базиликата Сан Марко са сред най-известните. Пристигайки на площада, не можахме да повярваме колко много хора има там – стотинка да хвърлиш и няма къде да падне. В същото време температурите на слънце достигаха опасни градуси, беше много горещо, но не и задушно. Разхождайки се по площада, забелязахме, че там има три заведения с жива музика, където се свиреше най-вече барокова класическа музика – Вивалди, Бах. На площада се намират още Дворецът на Доджите и Часовниковата кула. Площадът Сан Марко е най-голямото отворено пространство в цяла Венеция и силно контрастира с тесните улички и канали, които обхващат целия град. Известен е още с големия брой гълъби, които радват туристите. Има хора, които дават разни семена срещу 1-2 евро, с които да храните гълъбите, но това е забранено и може да отнесете някоя глоба.

Влязхоме да разгледаме базиликата Сан Марко. Тя е отворена от 9:30 до 17 ч. през лятото и от 9:30 до 16 ч. през зимата. Актуална информация може да намерите ТУК. Влизането в базиликата е безплатно като трябва да изчакате реда си на голяма дъъълга опашка. После се качихме се на терасата на базиликата, откъдето имаше много хубава гледка. И тъй като това не ни стигаше после аз и Симеон с доста усилия се качихме и на Часовниковата кула пеша, въпреки че имаше платена опция и за асансьор. Оттам можехме с един поглед да обхванем цяла Венеция с червените покриви на сградите, Канале Гранде и островите наоколо.

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ: ПЪТЕПИС ЗА ВЕНЕЦИЯ – 9 ГОДИНИ ПО-КЪСНО

Второто ни посещение беше част от нашето ПЪТУВАНЕ С КЕМПЕР ДО ЗАПАДНИ БАЛКАНИ И ИТАЛИЯ.

На третия ден се разходихме до остров Лидо с vapporetti – това всъщност е местният градски транспорт т.е. корабчета. Седнахме най-отпред, а корабчето беше полупразно, за разлика от връщането, когато явно бяхме улучили час пик и беше голямо гъчкане. Минахме през канале Гранде, видяхме Моста на въздишките от лявата си страна и след по малко от 30 минути стигнахме до съседния остров Лидо. Там всъщност се намира плажът на Венеция. Само потопихме краката в топлата средиземноморска вода малкото да се разхладим, тъй като не бяхме планували да седим с часове припичайки се на плажа. Остров Лидо е далеч по-малко натоварен в сравнение с Венеция и много по-малко туристи. Там седнахме на пицария и поръчахме само 1 брой пица за двамата, тъй като не бяхме много гладни, но бяхме любопитни да опитаме и тамошните пици. В типично италиански стил обаче щом има поръчана само 1 пица, то приборите трябва да са само 1 брой. Дори когато поискахме втори комплект прибори, сервитьорът отказа с предлога, че трябва да поръчаме още нещо… Години по-късно същото ни се случи и във Рим…

Други интересни места покрай Венеция, които оставихме уж за следващия път, са островите Мурано и Бурано. Мурано е островът на тъй популярното венецианско стъкло. Там се намират всички фабрики за стъкло. Бурано е островът на плетените дантели и оцветените в ярки цветове къщи.


ПОЛУЧЕТЕ 41 долара ОБРАТНО ПРИ РЕЗЕРВИРАНЕ ПРЕЗ AIRBNB.COM


НЯКОЛКО ИЗВОДА ОТ ПЪТУВАНЕТО:

Италианците хич не са работохолици. Забелязахме доста магазинчета и ресторанти, чието работно време бе от 10:00 до 13:00 ч, след това затварят за следобедна маняна и после пак отварят от 16:00 до 19:00 часа.

Половината от населението в Лидо, Местре и Маргера се придвижваше с велосипеди. Навсякъде имаше велоалеи. Дори имаше доста колоездачи мъже в костюми и жени в рокли.

Едва на третия ден разбрахме, че храната по ресторантите е в пъти по-скъпа от тази в супермаркетите. Да, не ни се смейте – все пак това беше едно от първите ни пътувания и го научихме както се вика – от опит. Например минерална вода от 1,5л. във Венеция струва 2 евро, на къмпинга – 0,85 евро, а в супермаркета – 0,45 евро.

Няма как да не се оплача, че в голям преразход ни вкараха моите чести ходения до тоалетната, тъй като бях бременна в края на 2-ия и началото на 3-тия месец и през това време на бременността е характерно именно честото ходене до WC, а таксата за това във Венеция беше 1,5 евро. Така че сме дали сигурно 50 евро само за това!

РАЗХОДИ ЗА ДВАМА:

Самолетни билети София – Венеция Тревизо – София – 70 лв.
Нощувки в къмпинг Jolly – 82 евро – 160 лв.
Тоалетни – 50 евро 🙂
Храна, сувенири и забележителности: 270 лв.

ОБЩО: 600 лв.


Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!


Хареса ли ви статията? Моля споделете в: