Пътепис за Йордания: Толкова близки, но толкова различни – Акаба и Ейлат

ПОВЕЧЕ ЗА МАРШРУТА И РАЗХОДИТЕ НИ В ЙОРДАНИЯ – вижте в ПЪТУВАНЕ ДО ЙОРДАНИЯ.

ПРОЧЕТЕТЕ И ПРЕДНИЯ ПЪТЕПИС ЗА ЙОРДАНИЯ – вижте в Нощувка в пустинята Вади Рум

Бяхме оставили плажуването за последния ни ден в Йордания, когато имахме късен полет вечерта с Ryanair за България. Бяхме планували да се мотаем целия ден из Акаба и да отидем на някой публичен плаж. Всичко обаче в началото се обърка и след това се нареди идеално. Всичко това може да прочетете в този пътепис за Йордания.

ПЛАЖОВЕТЕ В АКАБА и САУТ БИЙЧ

Плажовете в Акаба се делят на общински (публични) и частни. Съответно общинските плажове се използват от местните и там може да наемете лодка с прозрачно дъно да видите кораловия риф и рибките в морето. Тези плажове не са добре поддържани, мръсни са и общо взето не са за семейства с деца. Веднага след като отидохме на един такъв публичен плаж и го видяхме, веднага се отказахме и потърсихме друга алтернатива.

Другият вид – частните плажове принадлежат към определени хотелски комплекси, където и отсядат голяма част от туристите. Те определено грабват окото с чистота, модерна визия и предлагани услуги. Опитахме се да влезем на един такъв плаж, но без успех. ( Междувременно децата ни вече започнаха да се изнервят, защото искаха всеки момент да се съблекат и изкъпят в топлата иначе вода на Червено море. )

 


Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!


 

Ако не искате да давате много пари за нощувка в голям хотелски комплекс като нас, то вариантът ви е да отидете до Саут Бийч, който се намира на около 15 километра южно от Акаба и само на няколко километра от границата със Саудитска Арабия. До там ние стигнахме с такси за 10 динара. Интересна подробност в случая е, че нямахме дребни банкноти, за да платим на шофьора и той предложи да не му плащаме сега, а чак после като идва да ни взима за наобратно към Акаба. Какво доверие само!

Саут Бийч (South Beach) е малък курорт от затворен тип с десетина хотела като всичките тези хотели ползват един общ частен плаж. Плажът е много добре поддържан и чист. Ако не нощувате в някой от хотелите и въпреки това искате да ползвате плажа има такса от 30 динара на човек. В цената е включен и достъп до ресторантите и услугите, които се предлагат в курорта. Красивите морски снимки на Акаба са точно от този курорт и плажът пред него.

Морската вода в района на Саут Бийч беше в тюркоазен цвят близо до брега, а плажът отпред – огромен и чист. Но тъй като ние не искахме да плащаме входната такса от 30 динара/човек за Сайут Бийч, затова решихме да отидем до Японските градини – така се казва част от плажа, където е безплатно, има тоалетни и душове, а в морето отпред се намират потънал кораб и самолет – перфектното място за всички ентусиасти гмуркачи. Да, ама не. Беше изключително пусто на целия плаж, нямаше никой, а и времето беше доста ветровито и неподходящо за плаж.

На тази снимка се намираме на 10 км. от Саудитска Арабия и се вижда град Акаба (Йордания), град Ейлат (Израел) и Египет.

И така, с две хленчещи за плаж деца, се върнахме в Акаба и започнахме да се чудим какво да правим през останалото време на деня до нашия късен полет. Докато хапвахме в добре познатия Макдоналдс с детски център близо до Марината на Акаба, ни осени идеята, че не е задължително да стоим в Акаба, а можем да мръднем до съседния град Ейлат, който се намира в Израел.

Нямахме представа как се минава границата, как се отива до там и как ще се върнем после към летището, нямахме WIFI, нямахме никаква предварителна информация как се случва всичко, но имахме желание да направим нещо шуро и тръгнахме към Израел.


ПОЛУЧЕТЕ 41 долара ОБРАТНО ПРИ РЕЗЕРВИРАНЕ ПРЕЗ AIRBNB.COM


ИЗРАЕЛО-ЙОРДАНСКАТА ГРАНИЦА

Спазарихме се с едно такси да ни закара до границата за 8 динара като в началото той искаше 12, но след това склони и се съгласи на нашата цена. Преминахме израело-йорданската граница безпроблемно, въпреки че граничарите доста оглеждаха голямата камара с камъни от Петра, която си бяхме взели за спомен, но накрая решиха да ни пуснат. Сигурно половин час минавахме границата. Първото ни впечатление след преминаване на границата с Израел бяха военните с техните огромни автомати и веднага се сетих, че преди 10 години, когато посещавахме Израел за първи път, положението беше абсолютно същото.

Оттам се качихме на едно от чакащите отпред таксита, което ни закара до централния плаж на Ейлат срещу 40 шекела. То добре, ама ние нямаме шекели. Минахме с таксито през чейндж бюро, за да обменим валута и шофьорът си поиска още 10 шекела отгоре, затова, че „бил чакал“. Евреин…

ЕЙЛАТ – ИЗРАЕЛСКАТА ПЕРЛА НА ЧЕРВЕНО МОРЕ

Макар да са два съседни града на около 10 км един от друг, Акаба и Ейлат се различават твърде много. Ейлат е изключително по-модерен и по-чист със архитектура от Запада, докато Акаба си е типично арабски град, макар че на много малко места можеш да видиш мюсюлманки облечени отгоре до долу в черно.

Междувременно това не ни е първото посещение на Израел. Преди няколко години посетихме Тел Авив и Йерусалим. Повече пътеписи за Израел вижте ТУК.

Беше станало 15ч. и като по поръчка вече беше топло нямаше грам вятър. Перфектното време за плаж на Червено море през Декември 🙂 Децата скорострелно се преоблякоха с бански и цопнаха във водата, която беше достатъчно топла – около 23-24 градуса. В същото време няколко пъти ни правеха забележка по уредбата на плажа, че трябва най-малко единия родител да стои плътно до децата в морето. Дори да си на 3 метра от тях на брега, не става, Дори да си играят само на плиткото, пак не става. Викаха по тая уредба, викаха, да, ама на иврит, а ние иврит не разбираме! Накрая добре, че бяха едни хора, почиващи на шезлонг до нас, които да ни просветлят за ситуацията.

След това направихме кратка разходка по централната пешеходна улица в Ейлат. Имаше множество ресторантчета, магазини, пиано на открито, прекрасна атмосфера. При влизане в мола всеки минава през проверка на багажа. Така и ние, барабар с евреите, на проверка заради едната тоалетна в мола…

Връщайки се от Израел към Йордания, на границата ни изненадаха неприятно с фактът, че дължим по 103 шекела на човек ( без значение възрастни или деца ) изходна такса на Израел като общо сметката излезе 230 лв ! УжасТ!  Добре че поне се отървахме от такса за йорданска виза и ни писаха, че сме транзит, тай като отивахме направо към летището и заминавахме до няколко часа.

За три часа престой в Израел олекнахме с около 350 лв за изходната такса, транспорт и малко хапване там… Изводът какъв е? Израел не е евтина дестинация. Кратко. Ясно. Точно.


Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!


 

 

 

 

Хареса ли ви статията? Моля споделете в: