Пътепис за Йордания: Петра – Царството на набатеитите и едно от седемте чудеса на света

ПОВЕЧЕ ЗА МАРШРУТА И РАЗХОДИТЕ НИ В ЙОРДАНИЯ – вижте в ПЪТУВАНЕ ДО ЙОРДАНИЯ.

ПРОЧЕТЕТЕ И ПЪРВИЯ ПЪТЕПИС ЗА ЙОРДАНИЯ – вижте в ПРИСТИГАНЕ И ПЪРВИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ ЗА ЙОРДАНИЯ

Втория ни ден в Йордания започна с много ранно ставане, защото трябваше да се придвижим пеша до мястото, откъдето да се качим на автобуса за Петра. Трансферът до Петра и обратно ни излезе 18 JOD на човек в двете посоки. Автобусната фирма се казваше JETT и имат офис на крайбрежния булевард в Акаба близо до голямата джамия. А самите билети купихме от Viator. В този пътепис за Йордания и Петра ще се опитаме да бъдем максимално полезни с актуална информация и насоки относно организирането на едно такова пътуване.

Пътуването до Петра отне 3 часа в едната посока като по пътя спряхме за 15 минутна-почивка с изглед към Петра отгоре. Слязохме на автобусната гара до Петра, след което по едни стълби слязохме и стигнахме до входа.

Цената на билета за един човек е 50 динара за 1 ден, 55 динара за 2 дни и 60 динара за 3 дни. Цената включва и возене с кон. Ако сте си закупили предварително Jordan Pass, то тогава Петра ще ви излезне напълно безплатно. Децата са безплатно. Както и да го гледаме дадохме към 250 лв. само за Петра… Утешаваме се с мисълта, че сме видели едно от чудесата на света 🙂


Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!


Древният скален град Петра се намира в югозападната част на Йордания. Точно до него е град Уади Муса (Wadi Mousa),който понастоящем е отправна точка за посещение на чудото на света. Градът е запазен паметник на народ, който впоследствие е изчезнал — набатейци.

Розово-червеният град Петра е уникален и с местоположението си, и с добре запазените жилища, гробници и административни сгради. Петра е разделена на няколко участъка. В началото се ходи 800 метра по равен път с огромни камъни покрай него. Това е и мястото, на което местните предлагат возене на кон до началото на прохода Сик. Въпреки, че е возенето е включено в цената на билета, хората разчитат да им се даде бакшиш. Ние пропуснахме тази опция, защото децата ни не пожелаха да се возят.

Следва друг участък, наречен прохода Сик и е дълъг 1100 м. Представлява тесен, ветровит проход, който в някои участъци е широк не повече от 1,80 м, със скали от двете страни, високи колкото 6-етажна сграда. В началото му има остатъци от Арка, която едно време вероятно е служила за врата. Това е ултра-мега-якия каньон за перфектни селфита 🙂 Толкова е красиво, 1100 метра между скалите и на всеки завой ставаше още по-красиво.

По пътя минахме покрай резервоари за вода, канали за отвеждането й до града, олтари за жертвоприношения на набатейските богове и също така издялани в скалата фигури на коне и камили. Siq поначало е била павирана улица. Сега са останали само отделни участъци в оригиналния им вид.


ПОЛУЧЕТЕ 41 долара ОБРАТНО ПРИ РЕЗЕРВИРАНЕ ПРЕЗ AIRBNB.COM


 

Ако не ви се ходи пеш, то навсякъде в Петра може да наемете кон, магаре, камила или файтон срещу допълнително плащане, с които да разгледате забележителностите в каменния град. Един съвет – вземете си шапка или увийте кърпа около главата си, защото в цяла Петра има доста неприятно течение и лек вятър.

Още няколко завоя в прохода Сик и ето че виждаме пред нас величествената сграда на Съкровищницата ( Хазната ). Тя представлява издълбана отвесно тъмно розова скална фасада с широчина от 30 м. и височина – 43 м. Съкровищницата е изсечена в началото на 1-ви век като гробница на уважаван набатейски цар и е доказателство за инженерния гений на този древен народ.

Пред Съкровищницата може да си направите снимка с камила, а за едно наистина добро селфи ще трябва да се качите по едни доста стръмни скали до една площадка, където може да снимате издълбаната в камъка огромна сграда и целия „площад“ пред нея отвисоко. Най-популярните снимки на Петра се правят именно от там, но трябва да внимавате при изкачването и слизането.

Съкровищницата е само първата от многото красиви сгради, изградени в Петра. Ако искате да разгледате обстойно всичко, ще са ви необходими поне два или три дни. Когато навлезете в долината на Петра, ще бъдете поразени от естествената красота на това място и изключителните архитектурни постижения. Има около 500 скално-изсечени гробници със сложни резби, омайващи посетителите с мистериозните си тъмни отвори. В комплекса има също масивна Набатейска постройка и театър в римски стил, с капацитет 3000 души. Виждат се обелиски, храмове, жертвеници, улици с колонади, а високо горе, с изглед към долината, е впечатляващият манастир Ал-Деир (Ад Деир) – един преход от 800 скални стъпала ще ви заведе до там.


Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!


Според други пътеписи и пътеводители, Петра е мястото с най-евтини сувенири в Йордания, така че ако искате да зарадвате своите близки и роднини с малък подарък, то си отделете време за шопинг в Петра. Занаятчии от град Вади Муса и близкото бедуинско селище са създали малки сергии за продажба на предмети от глина, бедуински бижута и малки бутилки, пълни с многоцветен пясък, с който са изрисувани различни форми.

Ние лично нямаме навика да си взимаме каквито и да било предмети от местата, на които ходим, освен ако е нещо, което наистина си заслужава. Пазим спомените и гледаме снимките. Те са ни напълно достатъчно. Единствено си напълнихме бутилка от минерална вода с пясък и взехме няколко камъка за спомен, тъй като там и скалите, и пясъка са в особено красив чевеникаво-розов нюанс. За огромно съжаление преди полета ни за София на летищната проверка ни конфискуваха целия пясък и камъни, но тъй като в такива ситуации мен не можем да ме спреш за нищо на света, им направих направо скандал за това , че ми взимат камъните и ги хвърлят в коша за боклук, поне да ги връщаха в комплекса на Петра, та те решиха все пак да ни оставят едно камъче за спомен 🙂

На връщане от Петра в автобуса бяхме с друг шофьор, който изглеждаше изключително интересно – като типичен арабски шейх. Беше с елегантен костюм и добре сложена кърпа на главата. Та този шофьор направо ни разказа играта – караше като че иска да спеччели Формула 1. Едва тогава разбрахме защо автобусите не трябва да вдигат повече от 80 км/ч. Нашият караше със 120-130 км/ч и имахме чувството, че буквално ще излетим, а бяхме седнали най-отпред. Също така в немалка част от времето той караше в насрещното.

Слава Богу се прибрахме живи и здрави в Акаба, където направихме кратка разходка по сергиите, купихме на сина ми прекрасен екип със Спайдърмен на супер ниска цена, хапнахме и се прибрахме да спим в апартамента.

На следващия ден ни зовеше ПУСТИНЯТА ВАДИ РУМ ( WADI RUM DESERT )

ПРОЧЕТЕ СЛЕДВАЩИЯ ПЪТЕПИС ЗА ЙОРДАНИЯНОЩУВКА СРЕД ПУСТИНЯТА ВАДИ РУМ

Хареса ли ви статията? Моля споделете в: