Пътепис за нашето лудо пътуване на автостоп из Румъния – Част 1


Какво е:

  • да пътуваш от София до Букурещ само за 1 лев с автобус,
  • да те глобят в букурещския градски транспорт и да те заплашват с арестуване, въпреки че си си платил билетa
  • да ти вземат 55$ за кола под наем, а да не ти я дадат и да те изгонят от офиса
  • и накрая човек, занимаващ се с направата на бомби, да те закара на автостоп 200 километра във вътрeшността на Румъния.

 

За тези и още други приключения четете в пътеписа ми за Румъния по-долу.


По случай стъпването на Flixbus ( известна автобусна компания с маршрути из цяла Европа на много изгодни цени ) на родна земя и откриването на нова автобусна линия от София до Букурещ, в сайта на Фликсбус бяха пуснали множество билети по 1 ( един! ) лев на човек в посока за маршрута София – Букурещ и обратно. И тъй като като идеята да пропътуваме 340 километра само за едно левче бе много изкушаваща за мен, накрая не устоях и взех по два билета за отиване и връщане с нощните автобуси, така че да имаме и още два дни престой в Румъния.

Също така успях да намеря и рент-а-кар за 5,80 долара за 2 дни през Expedia. Защо обаче никога, ама НИКОГА, не бих резервирала отново през Еxpedia, ще научите, ако продължите да четете по-надолу пътеписа…

ПЛАНЪТ ( който само след няколко часа престой в Букурещ се преобърна наопаки на 100 % ) беше прост: отиваме с нощния автобуса до Букурещ; от там с кола под наем караме до солна мина Salina Slanic Prahova ( която се намира между Букурещ и Брашов ) и след това  приспиваме 2 нощувки в Брашов. По някое време отиваме до Бран, за да разгледаме замъка на Дракула и се връщаме с колата до Букурещ, където обикаляме основните забележителности и вечерта хващаме нощния автобус обратно към София. Всичко изглеждаше добре и лесно изпълнимо за заклети пътешественици като нас. 🙂

Нямахме си и представа каква неприятна изненада ни очакваше и как това пътуване до близка Румъния щеше да се окаже едно от най-вълнуващите ни и пълни с адреналин преживявания EVER!

И така…, тръгвайки от Пловдив към София ни хвана страшно задръстване на магистралата поради случилата се същия ден по-рано катастрофа между лек автомобил с автобус, в следствие на което имаше цели 6 жертви… Стигнахме навреме в София и се качихме на автобуса, който щеше да ни откара до Букурещ. Автобусът тръгва всеки ден от гара Сердика в София в 23:30 ч. и пристига на гара Милитари в покрайнините на Букурещ към 6:50 ч. Автобусите са собственост на някаква румънска автобусна компания и вътре изглеждаха много добре. Бяха изключително чисти, имаше тоалетна, екрани на всяка седална, телевизор, както и notification табло, където се изписваше например да си сложим коланите или че тоалетната е заета и така нататък. Шофьорите бяха двама, за да се сменят. Според обявеното в разписанието време трябваше да пристигнем в 60:50 в Букурещ. Каква изненада беше за всички пътуващи, когато автобусът ни стовари още в 5:30 на автогарата!… Какво, за Бога, да правим в Букурещ 5:30 сутринта?!

Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!

По-късно през деня имахме ангажимента да си вземем колата под наем от летището. Затова сега разполагахме с около 6 часа, които трябваше да уплътним. Тръгнахме пеша и ни отне около два часа, за да стигнем до центъра на Букурещ. Минахме покрай Двореца на Парламента и Националният музей, където се помещава и Двореца на Президента.

Ограмната сграда на Парламента в Букурещ.

Разходихме се из Стария град на Букурещ… беше едва 8:30 ч. сутринта, събота, и видяхме гледка, която едва ли много туристи са виждали…Старият град беше точно това, което не очаквахме да видим! Да, интересните старинни сгради бяха там, но освен тях навсякъде имаше мръсотия, бутилки от алкохол, публични домове и все още пияни хора. Решихме, че в първия удобен случай ще трябва да посетим Стария град още веднъж, но в нормално време от деня, когато всичко е изчистено и заведенията очакват тълпите туристи, за да придобием по-добра представа за него. Общо взето това са и основните забележителности в Букурещ като включим и Музея на селото и разни там прекрасни паркове и градинки.

От центъра на Букурещ до летището може да стигнете с автобус. Автобусите тръгват от Piata Unirii (където има метроспирка ) и пътуват около 40 минути, за да стигнат до Международното летище Henri Coandă. За да използвате транспортната система ( RATB ) в Букурещ е нужно да си купите карта, в която да вкарате сума, на стойността на която после ще искате да пътувате. Това може да направите или от гишето на спирката или на машината за билети. Картата струва 1,60 леи, а пътуването до летището е 3,50 леи/човек/посока. Ние платихме общо 15,60 леи за една карта с равностойността на 4 еднопосочни билета в нея. Една карта може да се използва за повече от един човек.

ЗА МАЛКО ДА НИ АРЕСТУВАТ!

Качихме се ние на автобуса, маркирахме два пъти картата на сложените за целта машинки и спокойно се настанихме на произволни места в автобуса. По средата на пътуването ни към летището влязхода контрольори, които започнаха да проверяват картите на пътуващите. Стигнаха до нашата карта и се оказа, че сме валидизирали билет само за един пътник… Започнахме да се разправяме и да обясняваме, че сме валидизирали два пъти и не сме разбрали, че има проблем с валидизирането на втория билет, тъй като на машинката ни е изписала съобщение, което е нямало как да разберем, тъй като всичко е било на румънски. Както на машината за валидизиране на билети, така и на листа с инструкции, залепен на едно от стъклата на автобуса – всичко бе на румънски. Контрольорът обаче не се отказваше и ни посочи, че някъде там отзад на автобуса имало описание на английски език за това как да се използва машинката. И аз го питам: „Добре, значи следващия път трябва да обиколя целия автобус в търсене на заветния лист с инструкции, преди да си маркирам билета?” и той вика: “Да.“ Страстите се нагорещиха дотолкова, че дойде още една контрольорка и предложи на другия контрольор, с когото спорихме, да ни арестува!!! В този същия момент целият автобус се обърна срещу контрольорите в наша защита. Настана голяма дандания и направо ни досрамя… Имаше едно млад румънец, който няколко пъти повтори на контрольора, че ние няма как да разберем, че има проблем, тъй като навсякъде пишело на румънски. После същото това момче им хвърли 50 леи ( колкото беше глобата ) и каза, че го е срам от румънския манталитет. С това момче слязохме на спирката на летището, благодарихме му и му върнахме 50-те леи.

Какво е да платиш x10 пъти повече, отколкото първоначално си резервирал!

Току-що отървали арест, с бодра стъпка тръгнахме към летището, откъдето трябваше да си вземем най-накрая колата под наем. Резервацията за колата направих през Expedia като за 2 дни цената беше 5,90 долара, а рент-а-кар компанията бе Iconomy. По време на резервирането изрично отказах допълнителната застраховка, която бе в размер на няколко пъти, колкото е целия наем на колата.

И така… отиваме ние на летището, там ни посрещна представител на рент-а-кар компаниятa и ни закара на 300 метра от летището, където се намираше техния офис. Дотук добре! Влизаме ние в офиса и там ни посрещна някакъв много нацупен служител. Дадохме шофьорската книжка и почнахме да чакаме човека да оправи документацията. Служителят поиска да платя сумата от 270 румънски леи, стори ми се много, но си викам, че нещо не съм пресметнала както трябва курса на румънската лея. Моя грешка. Бях доста афектирана от предната случка в градския автобус и исках възможно най-бързо да си вземем колата. След това той поиска да блокира и депозит за колата в размер на 700 долара или 500 евро, което е стандартна практика при наемането на кола под наем. Вкарах кредитната карта и се оказа, че вътре няма достатъчно пари за депозита. А аз бях сигурна, че имам. Оттам започнах да питам какво е станало.

Едва тогава разбрах, че освен тези 5,90 долара наем, които бяха и единствената записана сума в разпечатката на резервацията ми, имало и дневна задължителна застраховка в размер на 25 долара на ден! Общо сметката набъбна до 56 долара. За тази допълнителна застраховка пишело някъде си в общите условия на компанията. На моя лист с резервацията пишеше следното “Рент-а-кар компанията може да изисква сключването на задължителна застраховка.“ Може да изисква, може и да не! Теорията на вероятностите, може би… Никъде даже не беше споменат какъв е размерът на “вероятната задължителна застраховка“. Човекът от агенцията намери някъде из Общите условия, където пишело, че задължителната застраховка варира между 9 и 29 долара и най-интересното беше, че за най-малката възможна кола тип Рено Clio ( която бяхме ние резервирали ) застраховката беше по 25 долара/ден. Как така за най-малката кола ще се слага толкова скъпа застраховката?! Какво остава за някой мерцедес?


РЕЗЕРВИРАЙ СВОЯ ПРЕСТОЙ ПРЕЗ BOOKING.COM И ВЗЕМИ 10 % ОТСТЪПКА

ПОЛУЧЕТЕ 41 долара ОБРАТНО ПРИ РЕЗЕРВИРАНЕ ПРЕЗ AIRBNB.COM


Най-голямата лъжа обаче разбрах няколко дни след престоя ни в Румъния, когато на спокойствие вкъщи повторих всички стъпки за резервиране на кола от въпросната компания, за да проверя да не би аз да не съм пропуснала нещо…. и какво се оказва – че всъщност тази застраховка, която човекът от агенциятам ни каза, че е задължителна, можело и да не се сключва при определени условия, едно от които е когато имаме сключена застраховка на друго място, а ние имахме – бях застраховала колата в сайта www.worldwideinsure.com. NO COMMENT!

Още при самото идване в офиса попитах човека колко депозит ще ми иска, за да преценя дали разполагам с толкова и той каза, че незнаел и че системата щяла да определи автоматично… И кога го определи – когато вече бях платила 10-кратно по-висока сума и не ми бяха останали средства за депозита. Същото каза и за застраховката, когато го питахме как може за такава малка кола да се слага толкова скъпа застраховка.

Междувременно според думите на служителя, би трябвало да ни изтеглят 55,90 долара ( 5,90 + 2×25 ) и това е равно на около 210 леи. Къде отидоха останалите 60 леи никой не ми даде обяснение!

След като осъзнах цялата ситуация пожелах да отменя цялата резервация и да не взимаме колата. Служителят каза ок. Написа на листа, че се отказваме от резервацията и ни пожела довиждане. Буквално! Когато го питах кога ще ми върне парите, той ми каза да си прочета договора за наем на кола. Изключително грубо отношение! Та на листа с договора пишеше, че парите не подлежат на връщане. Как така без връщане пари, като аз искам да отменя на място резервацията, която съм платила минута по-рано. Не можело, такива били условията и съм се била подписала…След десет минути разправии видяхме, че нищо няма да постигнем и си тръгнахме от офиса.

Реших да се обадя на Еxpedia и да им обясня ситуацията, но се оказа, че Expedia няма никакъв support при кризисни ситуации. Да, имат номер ( 11-800-397-3342 ), на който да се обадиш, но всъщност набереш ли номера, се започва едно дълго и мъчително чакане без никой да вдигне, само натискаш по менюто, избираш опции и накрая нищо. Да не споменавам, че номера е американски и ни таксуваха допълнително за „разговора с оператора“. Изключително разочарована съм от Еxpedia, че скриха тази информация за задължителната застраховка. А рент-а-кар компания Iconomy да очаква най-ужасния коментар ( ривю ), който съм писала до момента.

Във Втората част от пътеписа ми за Румъния ще научите как се измъкнахме от цялото това негатично преживяване и как пътуването ни до обикновена съседна Румъния се превърна в едно изключително лудо и изпълнено с адреналин пътешествие на автостоп! 🙂

КЪМ ВТОРАТА ЧАСТ: ПЪТУВАНЕ НА АВТОСТОП

Към третата част: Солните мини в Румъния

Хареса ли ви статията? Моля споделете в: