В родината на кравичката Милка: Пътепис за Цюрих, Швейцария

Организирахме пътуването си в Швейцария с цел да посетим наш приятел, който отскоро живее в Цюрих. Пътувахме през Ноевмри, а самолетните билети купихме през Септември от сайта на авиокомпанията.

Как да стигнем до Швейцария?

Най-добрите ДВА начина да се стигне до Цюрих бяха следните:

  1. Директен полет от София до летището в Цюрих с Bulgaria Air или Suizz Air, като и при двете редовни компании двупосочните билети излизаха по около 300 лв./човек
  2. Директен полет от София до EuroAirport (Basel-Mulhouse-Freiburg) с нискобюджетната Wizz Air като двупосочните билети излизаха по 70 лв./човек

Къде са 300 лв., къде са 70 лв.? Разбира се, че избрахме втория вариант 🙂


РЕЗЕРВИРАЙ СВОЯ ПРЕСТОЙ ПРЕЗ BOOKING.COM И ВЗЕМИ 10 % ОТСТЪПКА

ПОЛУЧЕТЕ 41 долара ОБРАТНО ПРИ РЕЗЕРВИРАНЕ ПРЕЗ AIRBNB.COM


Сега оставаше да видим как да се придвижим от летище EuroAirport до Цюрих. Това летище обслужва главно нискобюджетни компании и е сравнително малко като размери. Интересното е, че пътувайки за Швейцария, ние всъщност кацнахме на френска територия…! Самото летище се намира във Франция и е само на няколко километра от границите с Швейцария и Германия. Тъй като Швейцария не е в EC, цялото летище е разделено наполовина – за кацащи и излитащи от и към Швейзария и за казащи и излитащит от и към Германия и Франция. Би трябвало преминавайки от едната част на летището в другата, да има някакви паспортни проверки, но на практика нямаше никой, който да проверява.

От EuropaAirport до Цюрих

Има два варианта за предвижване от EuropaAirport до Цюрих:

  1. С ВЛАК. Това е най-използвания и разпространен начин за предвижване из цяла Швейцария. Железопътната система в Швейцария е на изключително високо ниво и с влак може да стигнете почти до всяко населено място из страната. За да се придвижим от летището до Цюрих с влак обаче щеше да ни излезе по около 60 лв./човек на посока, което като пресметнахме колко ще ни струва за двете посоки плюс самолетния билет до там и щеше да излезне още почти толкова, колкот ако бяхме летяли с редовна авиокомпания директно до Цюрих.
  2. С АВТОБУС на Flixbus. Aвтобусите в Швейцария не са на голяма почит и почти липстват. Flixbus, от своя страна, е една от най-големите автобусни компании с маршрути из цяла Европа и за щастие имат линия, която обслужва точно маршрута EuroAirport – Цюрих. Еднопосочният билет на отиване и на връщане струваше 12,50 евро. Единственият недостатък при Flixbus беше, че часовете на пътуване бяха доста неудобни спрямо полетите от БГ – например, полета на Wizz Air от София каца на летището към 9 ч. сутринта, а авобусът за Цюрих беше чак след няколко часа и се наложи известно чакане из летището. На връщане обаче часовете паснаха идеално за ранния полет обратно към София

По този начин целият ни път от България до Цюрих излезна по 120 лв на човек!

Дотук добре! Вече бяхме се уредили с евтин транспорт от България до Цюрих. Стъпвайки там обаче ни очакваше пълен ЦЕНОВИ ШОК. Как може цената на едно и също нещо на едно място в света да е една, а на друго място да струва толкова в пъти повече?

Курсът на Швейцарският франк се доближава като на Американския долар спрямо Българския лев: 1 CHF = 1,66 BGN

ЦЕНИТЕ В ШВЕЙЦАРИЯ в CHF:

В ресторантите:                                                                                                          В супермаркетите:

Хляб – 2.70 CHF                                                                                                               Вода – 3.30

Яйца ( 12 бр. ) – 6.20                                                                                                       Кока Кола, Пепси – 4.40

Цигари – 8.00                                                                                                                   Бира – 7.00

Вода ( 1, 5 л.) – 1.10                                                                                                          Меню в Макдоналдс – 14

Картофи ( 1 кг. ) – 2.80                                                                                                  Пържени картофи – 4.30

Маруля – 2.50                                                                                                                   Бюджетен ресторант за 1 човек – 23.00

Домати ( 1 кг. ) – 4.40                                                                                                    Среден клас ресторант за 2-ма души – 113.00

Банани ( 1 кг. ) – 3.10                                                                                                                                       

Сирене ( 1 кг. ) – 25.00

Червно месо ( 1 кг. ) – 58.00

ДРУГИ ЦЕНИ:

Билет за кино – 18.00

Такси: 6.30 BGN (3.80 CHF) за всеки километър в Швейцария, плюс започне билет: 10 BGN (6.30 CHF). За 1 час от времето за изчакване на таксиметров шофьор ще удържи такса: 111 BGN (67 CHF)

Нашият познат от Швейцария ни разказа, че както в България хората обича да пазаруват от промоционални продукти, така по същия начин в Швейцария, ако пазаруваш от промоция те гледат накриво и супер странно. Швейцарците си взимат точно това, което желаят т.в. не гледат първо етикета и дали могат да си го позволят, защото в повечето случаи те МОГАТ да си го позволят.

Поради високия си стандарт на живот, в Швейцария няма никакви емигранти от Близкия Изток – те просто не могат да си го позволят.

В Швейцария имахме общо три цели дни като първите два ги прекарахме в Цюрих и околността. Цюрих се води икономическия и финансов център на страната и през Ноември не ни впечатли с абсолютно нищо. Много сив град, със сива атмосфера и мрачно време.  Най-вероятно през лятото е по приятен за разходки и разглеждане. Покрай Цюригското езеро се намира Zurichhorn – огромен парк, където през лятото следва да е много приятно, шумно с определени места за плажуване, риболов, пикник и много заведения и кафенета наоколо. Традиционно забавление за гражданите на Цюрих е да се спускат по езерото с големи надуваеми пояси или лодки. През ноември обаче беше доста пусто и мрачно навсякъде.

Нещо, което ни направи впечатление, беше, че покривите на повечето сгради са превърнати в красиви тераси, където през топлите летни вечери хората от сградата да може да се качват горе и да вечерят или сутринта си пият кафето. В града също има много магазини специално за шоколад и шоколадови изделия. Нали сме в родната страна на лилавата кравичка Милка 🙂

В Цюрих транспортната система ми се стори изключително объркваща. Това е първото място, на което дори и с карта в ръка не можах да се ориентирам накъде да тръгнем… Цялата транспортна мрежа изградена от страшно много трамвайни линии и автобуси, които минават през всички квартали, а също така и влакове, лодки и лифтове. Част от градският транспорт работи и през нощта. Цената на билета зависи според зоната до която ще пътувате като ако пътувате в същата зона цената на билета е 3,20 CHF. Билетът важи за всички видове транспорт. Препоръчвам ви да си инсталирате мобилното приложение на транспортната система в Цюрих, а помощта на което по-лесно ще се ориентирате как да стигнете до определено място и автоматично ще ви показва на какъв транспорт трябва да се качите.

Интересен факт за Швейцария е, че преди няколко години швейцарските граждани отхвърлили въвеждането на най-високата ставка от 22 франка на час. Близо 3/4 от гласувалите са били против въвеждането. Мярката за въвеждане на минимална работна ставка от 22 CHF на час обаче вече е факт, въпреки съпротивата на местните работодатели и икономически организации. За сравнение във Франция е 9,70 евро/час.

При нормална седмица от 40 работни часа ще получавате заплата от около 3480 швейцарски франка или малко над 3000 евро. За съжаление с тази заплата в Швейцария животът е много труден без социални помощи.  Наемите на жилищата са много високи. Като пример ще дам едни наши познати, които живеят в Цюрих и плащат всеки месец по 1500 франка за боксионера ( стая с кухненски бокс ) като в тази цена са включени всички текущи разходи като ток, вода и парно. Така че бъдете сигурни, че при заплата от 3500 франка, поне половината ще отива само за наем + една не малка част за социални осигуровки и още толкова за здравни осигуровки.

ОСНОВНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ В ЦЮРИХ:

Основна забележителност на града е църквата Грюсмюнстер. Смята се, че това е един от основните четири храма в Цюрих. Основана е от Карл Велики през 12 век. Кулите близнаци на тази църква често се считат за най-разпознаваемата забележителност в Цюрих.

Ако имате достатъчно време може да се разходите и до площада Линдерхоф, музея Кунстхаус или да посетите някакво представление в сградата на операта. Също така не пропускайте и Швейцарския Национален Музей, в който се пази историческа колекция от швейцарския монети, датиращи чак от Средновековието. Макар и малък, Старият град на Цюрих привлича вниманието на туристите със своята средновековна и готическа архитектура, както и със старите укрепления на града и тесните улички.

През лятото, както споменах и преди малко, едно от най-посещаваните места е езерото на Цюрих. Там любителите на лодки ще открият голям брой фирми, предлагащи разходка из езерото и също така може да наемат фериботи до някои от другите градове на брега.

На улица Банхофщрасе се намират едни от най-скъпите недвижими имоти в цяла Европа, а от централната гара на Цюрих започва Главната улица, осеяна с най-известните и скъпи търговски марки за дрехи, обувки, техника, магазини за шоколад и прочие.

Също така другото най-популярното нещо, което може да направите, докато сте в Цюрих, е да се качите на полибана до кампуса на Цюригския университет откъдето се открива гледка към целия град и околността.

ДО ШОКОЛАДОВАТА ФАБРИКА НА LINDT в Цюрих

На следващия ден бяхме решили да отидем до шоколадовата фабрика на Линд. Тя се намира на няколко километра от Цюрих на брега на езерото между градовете Kilchberg и Ruschlukon. Бяхме доста разочаровани, когато разбрахме, че не се допускат външни посетители в самата фабрика и единственото, което можехме да направим, е да напазаруваме от фирменият им магазин, който се намира непосредствено до самата фабрика. В магазина имаше огромно разнообразие от всякакви шоколади, бонбони, други шоколадови изделия, както и макет на производствения процес по добиване и производство на шоколада.

След това се върнахме пеша от фабриката до Цюрих. По пътя видяхме много китни къщички с красиви зелени дворове отпред,  спретнати улици и определено тази част от Цюрих ни харесва много повече от центъра на града. Явно това беше местото, където швейцарците живееха, в Цюрих беше, кдъето те работят.

През третия и последен ден от престоя ни в Швейцария решихме, че е време най-накрая да видим и прословутите Швейцарски Алпи. Нямаше как да дойдем до Швейцария и да не видим планината отблизо. Цюрих се намира сравнително далеч от Алпите, затова беше необходимо да хванем влак до там. Разполагахме само с един ден, в който трябваше да отидем и да се върнем.

Повече за нашето пътуване из Швейзарските Алпи четете във Втората част на пътеписа за Швейцария – КЪМ ВТОРАТА ЧАСТ

Хареса ли ви статията? Моля споделете в: