Пътуване из Исландия – Ден 1: Златния кръг

Какво е да видиш истинско изригване на гейзер, да ти предлагат най-обикновена агнешка супа за 25 лв. и спагети за 40лв., да разгледаш топ забележителностите в Исландия за 2 часа и после да се чудиш какво да правиш и какво е да спиш сред нищото, четете в този пътепис, част от поредицата пътеписи: „В Пика на Делта: Пътуване до Исландия през Полша и Чехия“

КЪМ ПРЕДНИЯ ПЪТЕПИС –> ИСЛАНДИЯ: ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ И САЙТОВЕ, ИНТЕРЕСНИ ФАКТИ И СЪВЕТИ

Повече информация за маршрута, разходите и всички пътеписи от пътешествието може да откриете ТУК.

ДЕН 4

Вторият ни ден в Исландия започна рано сутринта. Още преди изгрев слънце, напазарувахме в местен супермаркет и заредихме с храна за 2 дни, защото ни е се очертаваха дни, в които да обикаляме само природни забележителности и не бяхме сигурни дали ще намерим подходящ магазин, от който да пазаруваме след това. В интерес на истината по време на целия ни престой в Исландия, ние се хранихме само с храна, купена от супермаркета. Не сме сядали на заведение, ресторант или кафене. Решихме, че вместо да даваме по 25 лв. за агнешка супа и 40 лв. за спагети (на човек), може да похарчим парите си за нещо по-полезно 🙂 Най-често си правихме сандвичи или купувахме готови такива от супермаркетите. Добре беше за кредитната ни карта фактът, че вечерта пекарната, която се намира в някои от големите магазини, намаляше наполовина всичко – франзели, кроасаните и други такива печива. Ние, разбира се, сме закърмени с прИмоциите и се възползвахме смело от тях.

Може би тук е момента да отбележа, че по това време на годината, през което ние бяхме в Исландия т.е. края на Ноември, изгревът беше в около 10ч., а залезът – в около 16ч. Също така е интересно, че по време на целия ден Слънцето стои ниско, близо до хоризонта, и лесно се скрива от разни възвишения. От друга страна светлината, която идва от ниското Слънце, е идеална за правене на снимки. Официално Слънцето изгряваше в 10:20 часа, но в 9:45 вече бе светло и обратното – започваше да се смрачава около 15 ч. и вече в 16ч. Слънцето официално залязваше и наставаше тъмнина скоро след това.

ЗЛАТНИЯТ КРЪГ

И така, отправиме се към първата забележителност – кратерното езеро Керид, който се намира на около 70 км, един час време път. Там пристигнахме точно по изгрев слънце. Имаше някаква входна такса в размер на 300-400 ISK. Стените на кратера бяха покрити с малко сняг, а през лятото е с зелен мъх и ниска растителност. Kerið се намира в югоизточната част и принадлежи към забележителностите на популярния туристически маршрут, известен като Златния кръг. Има стъпаловидна пътека, по която може да се стигне точно до брега на езерото. Направихме се няколко кадри с дрон и дим да ни няма.

Следващото местенце, на което отделихме време беше църквата Skálholt. Mного красива отвътре. Отстрани на сградата имаше типична викингска къщичка с мъх на покрива, а наоколо гледката беше наистина впечатляваща. Както почти навсякъде из Исландия…

После стигнахме до долината Хаукадалур, къдто се намира едно от най-големите геотермални полета в света (Haukadalur geothermal area). Не стига, че температурата навън бе около нулата, но и там се вихреше ужасно силен вятър. Имаше няколко по-големи гейзери, множество бълбукващи „локви“ и горещи реки с температура около 100 градуса. Най-големият в момента там е гейзерът Strokkur. На всеки 5-10 минути синьозеленикавата вода на езерцето с диаметър около 3 m започва да се затопля от магмата под нея до момента, в който започне да клокочи, да се надига и се издува като балон. След което водният мехур се пуква и към небето полита гигантска струя от свистяща пара и вряща вода с височина повече от 22 m. Секунди след това парата уляга, водата се успокоява и гейзерът притихва до следващото изригване. Ние лично присъствахме на 2 негови изригвания. Беше доста интересно.

До геотермалното поле имаше безплатен паркинг, а до паркинга – магазин за сувенири, където човек може да си купи шал от арктическа лисица, кожа от елен, викингски аксесоари като пръстен, гердан, гривна, съдове за готвене. Също така продаваха тениски, блузи, якета с викингски мотиви на тях. Имаше още камъни от лава и други типично исландски сувенири. Цените – ужасно скъпи.

Следващата забележителност бе водопадът Гълфос (Gullfoss waterfall). Намира се на няколко минути след гейзерите. В подножието на водопада има безплатен паркинг, а на хълма отгоре, бе разположен, освен паркинг, но и ресторант+магазин като този до гейзерите с всевъзможни сувенири и храни на баснословни цени.

Водопадът беше много красив. Името Gullfoss означава златен водопад. Водата спада на 32 метра на два етапа в дълбок каньон с дълбочина 70 метра. Гълфос е един от най-мощните водопади на територията на Европа със своята двойна каскада от 105 фута.


Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!


Аз лично бях много щастлива от факта, че имаше няколко различни гледни точки, откъдето да се насладим на гледката на падащите водни струи. В подножието на водопада времето беше студено, но без вятър. Качвайки се обаче нагоре по стръмните метални стълби и стигнайки най-високата гледна точка, се появи смразяващо студен и силен вятър. За всички дронаджии – има табела, че е забранено снимането с дрон е района на водопада.

През цялото време, докато бяхме в Исландия, всеки път когато излизах от колата или от хотела, бях на 100% със сложени ръкавици на ръцете. Дори на моменти бях и с два чифта ръкавици. Носех за всеки случай и скиорски ръкавици. Абе, ръкавици да искаш 🙂 Смешно, но рационално решение бе, да си отрежа върха на показалеца на едната ръкавица, за да мога по-лесно да снимам с телефона.

Забележителност, която обаче решихме да пропуснем, но се намира в същия този район на Исландия е Secret Lagoon. Това е най-старата естествена лагуна в страната като работното й време през лятото е от 12ч. до 20ч., а през зимата – от 10ч. до 19ч. Входът е 3000 ISK/човек.

И така, след всички изброени забележителности дотук проверихме часовника и той показваше едва 12:30ч. на обяд, а бяхме видяли вече толкова много и различни гледки! Беше още рано да отиваме към хотела, затова се зачудихме къде още да се помотаем из тази интересна страна. Разглеждайки картата на Исландия си набелязахме забележителност на име Gaukshöfði. Пътят дотам беше около един час на юг и представляваше панорамен път покрай река. Накрая се отбива вляво и се качихме по стръмен черен път до върха на стръмна скала, откъдето пред нас се разкри наистина впечатляваща гледка. Определено си заслужаваше идването!

ИСЛАНДСКИТЕ КОНЕ

В този район спряхме да се снимаме с тези уникално красиви създания – исландските коне. Те са най-популярното животно в Исландия, което може да се види почти навсякъде. В интерес на истината по околовръстния път (Ring road) почти нямаше, но по маршрута на Златния кръг беше пълно с коне, пуснати свободно да пасят. Това са най-красивите коне, които съм виждала. Характеризират се с нисък ръст, малко по-високи от пони, ниски крака. Буйната им гъста, къдрава грива и перчем печелят симпатиите на всички, заедно с дружелюбният им характер. Свикнали са да позират с туристите и да правят селфи муцунки.

Породата все още се използва за работа с добитък, както и за отдих и състезания. Не малко коне се отглеждат и за храна… Исландските коне тежат между 330 и 380 килограма и са средно 132 и 142 см високи, което често се смята за размер на пони, но животновъдите и породата в регистрите е вписана като исландски коне. Интересен факт е, че кон, който е бил изведен извън Исландия, няма право да се върне отново и това прави почти невъзможно участието на исландските коне в международни състезания извън страната. Също така е забранен вносът на коне в страната, Затова се смята, че исландският кон е най-чистокръвната порода – просто защото няма никакъв досег до други породи. Те са единствената порода коне, която може да се храни с риба. Най-ранните заселници в Исландия (норвежките викинги) почитали коня като символ на плодородието, а белите коне били пренасяни в жертвоприношения и церемонии.

Исландия си има цял закон за конете, както ние за велосипедистите. На много места срещнахме табели по пътя, че може изведнъж да се появяат коне на пътя или табела, че наближаваме град, в който човек ако язди кон, той трябва да слезе от коня, да върви примерно 500м. до края на населеното място и след това може пак да се качи на коня. Други животни, които видяхме бяха тук-таме крави и мнного рядко овце.

Хотелът ни се казваше Hotel Vatnsholt и се намираше общо взето сред нищото. Бях резервирала самостоятелно бунгало и се оказа, че е малко, а вътре – много тясно. В същото време бунгалото беше красиво обзаведено, чисто, със собствена баня и тоалетна, отопление и имаше голям прозорец точно над спалнята, откъдето да гледаме Северното сияние (което, за съжаление, не успяхме да видим нито тази вечер, нито следващата, нито никоя вечер… )

„Комплексът“ на хотела включваше 3 подобни на нашето бунгало, няколко сгради с различни видове стаи, ресторант и зала за игри, където можехме да прекарваме времето вечер. Топлите напитки (кафе, чай, горещ шоколад) и използването на игрите бе безплатно.

КЪМ СЛЕДВАЩИЯ ПЪТЕПИС –> Пътуване из Исландия – Ден 2: От Вик до Хофн

Хареса ли ви статията? Моля споделете в: