Пътуване от Унгария до Полша. АУШВИЦ.

Какво е да видиш детските играчки на децата затвроници, да чуеш звука на влака, докарващ хора към сигурна смърт, да докоснеш стените, на които са плакали родителите за своите деца и деца за своите родители четете в този пътепис, част от поредицата пътеписи: „В Пика на Делта: Пътуване до Исландия през Полша и Чехия“

КЪМ ПРЕДНИЯ ПЪТЕПИС –> От България до Унгария

Повече информация за маршрута, разходите и всички пътеписи от пътешествието може да откриете ТУК.

ДЕН 2: ОТ СЕГЕД (УНГАРИЯ) ДО КАТОВИЦЕ (ПОЛША) – 760 км. – 8:30 часа

На следващия ден станахме в 05-06ч. сутринта, защото ни предстоеше тежка транзитна програма: да преминем цяла Унгария и унгарско-словашката граница (която липстваше, но това го разбрахме по-късно), след това да пресечем цяла Словакия, после да преминем през словашко-полската граница (която също липстваше и това го разбрахме също по-късно), за да бъдем точно в 14:45 часа пред Аушвиц. Резервирането на билети за Аушвиц става през техният сайт (виж ТУК) като през по-голямата част от деня се провеждат платени организирани турове с водач,гид, а последните 2 възможни часа са безплатни, без гид. Съответно аз бях резервирала най-последния възможен безплатен час и не трябваше да закъсняваме в никакъв случай! Затова и тръгнахме толкова рано от Сегед.

Почти през цялото време, докато пътувахме в Унгария, трафикът беше изключително много натоварен с камиони и тирове до безкрай. Както казахме и преди малко, границите между Унгария и Словакия от една страна и Словакия и Полша от друга страна НЕ съществуват, нямаше проверки на паспорти, ваксинации против COVID19 или PSR тестове… Даже не разбрахме кога влязохме от едната в другата държава. В Словакия навигацията ни закара във вътрешността на страната като минавахме през най-различни селца и полета. Честно казано Словашкият кънтрисайд не ми направи добро впечатление или по-скоро – нито е по-добре, нито е по-зле от България.

Полша повече ми хареса като инфраструктура и външен вид на къщичкит и дворовете. Определено Полша изглеждаше по-добре от Словакия според мен, докато съпругът ми Симеон е на обратното мнение.

Междувременно беше много забавно с навигацията в колата ни, която беше последно ъпдейтвана… ами в годината, в която е произведена колата т.е. 2012г. Както си караме по-магистралата и изведнъж навигацията показва, че трябва да завием наляво. Да, ама всеки шофьор знае, че това няма как да стане на магистрала. Малко след това навигацията започва да показва, че шофираме из разни полета, пресичаме реки, минаваме върху къщите на хората 🙂 А всъщност реално се движим по магистрала, която просто е новопостроена и не е съществувала през 2012г.

КОНЦЕТРАЦИОНЕН КОМПЛЕКС АУШВИЦ

Около 13:00ч. пристигнахме на паркинга на Аушвиц в малкия полски град Освиенцим. Отдъхнахме от дългия път, хапнахме. В концетрационния лагер влязохме в 14:30ч.  и стояхме там до към 16:30ч. Забелязахме, че още към 15 часа започна да се стъмва, а уличното осветление бе изключително оскъдно. Беше доста зловещо да обикаляме из тези мрачни стаи пълни с купчини от очила, съдове за готвене, обувки, играчки и дрехи, които затворниците и техните деца са носили преди да умрат тук от глад и изтезания. Имаше богата колекция от снимки на всичко в лагера. Много стаи от тавана до пода бяха със снимки на хора, които са били там и са умрели там или хора, които са били там и някак са успели да доживеят до освобождаването на лагерите. Снимки на деца и техни рисунки от прекрасното детство, което бяха загубили безвъзвратно. Чухме звука на влаковете, които са докарвали затворници в лагерите. Прочетохме свидетелски истории на какви медицински експерименти са били подлагани главно жените и децата, особено близнаците. Чухме гласа на Хитлер. Видяхме медицинските стаи и Стената на смъртта. Видяхме баните, тоалетните и спалните помещения на затворниците.


Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!


АУШВИЦ 1 И АУШВИЦ 2-Биркенау

В град Освиенцим се намират двата концетрационни лагери – Аушвиц 1 и Аушвиц 2.

Аушвиц 1, когото ние посетихме, е лагер построен преди Втората световна война и в него първоначално са били изпращани политически затворници и престъпници. По време на войната обаче той се трансформира в място за измъчване на мирни граждани от различни националности – предимно поляци, евреи, чехи, словаци. Затворниците са били главно умъртвявани чрез гладна смърт, болести, медицински експерименти или са били подлагани на високи трудови изтезания.

По време на Втората световна война е построен и Аушвиц 2, който се намира в покрайнините на града като основното му предназначение било по-бързо умъртвяване на затворниците. Там се намира т.н. изтребващ лагер ( т.е. 4 газови камери и 4 крематориума), както и железопътната линия, по която във влакове са се превозвали натъпкани като добитък нищо неподозиращите затворници. В едноетажните дървени бараки на лагера са били държани стотици хиляди евреи, поляци, цигани и хомосексуални. Жертви на този лагер стават повече от 1,3 милиона души, а по неофициални данни – вероятно повече.

Паркингът на Аушвиц 1 е безплатен, а този на Аушвиц 2 – платен. Ние успяхме да разгледаме само Ашвиц 1. Тъй вече бе станало тъмно и се бяхме наситили с черна хроника, решихме да пропуснем вторият лагер.

ГРАД КАТОВИЦЕ, ПОЛША

След „приятната“ разходка в Аушвиц, пътувахме още 40 минути до Катовице, където се настанихме в ibis budget Katowice Centrum. Хотелът беше базов, с малки стаи, паркингът се плащаше и нямаше близък вариант за безплатен такъв. Хотелът се намираше приблизително близо до центъра на града.

Катовице е съвременен град (на около 150 години), без кой знае каква историческа стойност. Затова и центърът е съставен от молове и магазини. Добре уреден и чист град. Тук също, както в гр.Сегед (Унгария) варяха на открито ракия и други алкохолни напитки. Хапнахме в мол Skarbek. Направи ни впечатление, че бездомните хора бяха винаги с куче до тях и се грижиха един за друг. Също така посетихме и коледния базар, който беше интересен, но не нещо WOW.

КЪМ СЛЕДВАЩИЯ ПЪТЕПИС –> Пристигане в Исландия. Рейкявик.

 

Хареса ли ви статията? Моля споделете в: