Пътуване от Чехия до България

Какво е да посетиш град в пълен локдаун, а после и коледен базар и какво е за малко да НЕ разбиеш вратата на хотела, четете в този пътепис, част от поредицата пътеписи: „В Пика на Делта: Пътуване до Исландия през Полша и Чехия“

КЪМ ПРЕДНИЯ ПЪТЕПИС –> Забележителности в Прага – част 2

Повече информация за маршрута, разходите и всички пътеписи от пътешествието може да откриете ТУК.

ДЕН 10 и 11 – ВРЪЩАНЕ В БЪЛГАРИЯ

Следващия ден ни се очертаваше да пътуваме от сутрин до вечер с изключение на кратка почивка в Братислава (Словакия), която се намира по средата на пътя между Прага(Чехия) и Сегед(Унгария). Разстоянието от Прага до Братислава е 330 км и се изминава за около три часа и половина.

БРАТИСЛАВА

Спряхме за разходка в Братислава. Точно по онова време в цяла Словакия бе въведен сериозен локдаун, което означаваше, че само аптеките, хранителните магазини и административните сгради можеха да работят. Всички останали магазини и заведения за хранене, кафенета, барове бяха или напълно затворени, или цялото обслужване се случваше пред заведението, на улицата. Най-често заведенията предлагаха възможност за доставка до вкъщи или взимане от място.

Паркирането в Братислава също бе сложно. Този път, за разлика от Прага, не успяхме да намерим свободно инвалидно място, затова паркирахме на пракинга на Lidl и през цялото време се притеснявахме дали няма да имаме проблем с колата след това.

Столицата на Словакия – Братислава има много приятна централна градска част. Направи ми впечатление, че всяка сграда в Стария град имаше огромна, красиво декорирана порта и нямаше две еднакви порти.

За разлика от Стария град, който ни впечатли, пътищата и организацията на движението в Братислава бяха под всякаква критика – много зле.

Една от основните забележителности е Замъкът, който се извисява на хълм сред града. Поради Ковид ограниченията и локдауна обаче, замъкът бе затворен за посещения. Искахме поне да го видим отвън и да се снимаме с него, защото бе много красив наглед, но така и не намерихме място за паркиране в близост до него. В началото замъкът е бил използван като кралска резиденция. Днес обаче в него се помещава Историческия музей и се е превърнал в символ на Братислава.

СЕГЕД

Престояхме час-час и половина в Братислава и тръгнахме към Унгария. Разстоянието между Братислава и Сегед е 370 км. и го изминахме отново за около 3 1/2 часа. Пристигнахме в Сегед към 18ч. вечерта. Настанихме се и този път мини апартамент – красиво обзаведено със собствен стил. Намираше се на по-близко разстояние до центъра, отколкото предния, в който спахме в началото на нашето пътуване. Забележка: В Унгария вратите имат характерен начин на заключване и трябва да се внимава да не разбиете вратата. Ние за малко да го направим, защото първо не можехме да заключим, а пък после не можехме да си отключим… Та, споко, просто е необходимо там едни неща да се завъртят, после да се натиснат и чак след това отваряте/затваряте вратата. 🙂

Разходихме се отново до площада пред Оброчната църква, за да проверим дали коледния базар вече функционира. И да, имаше музика, открити места с огън (където човек да се стопли в мразовитата нощ)наденички, козуначени коминчета (Kürtőskalács (Кюртош колач), сирена, кашкавали, сувенири. Не изменихме на наденичковата диета, на която сме през последните дни 🙂 Също така взехме едни много странно изглеждаи сладки с тахан, желета и др. неща, които струваха доста.


Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!


Рано на следващия ден потеглихме към България. Неприятна изненада ни очакваше на унгаро-сръбската граница – опашка, на която престояхме около час и половина.

Върнахме се в България на 1.12.2021 и точно от този ден имаше нови правила според последната заповед на Министъра на здравеопазването, според която всички ваксинирани българи, които се връщат от други държави в червена зона, не са задължени да си правят тест след прибирането им у дома, а преди това (до 30.11) е трябвало PSR тестове, които щяха да ни струват допълнително 200 лв. за двамата.

Единствената сухопътна граница, където имаше проверка на документите, свързани с Ковид, беше сръбско-българската граница, където в едно супер импровизирано гише (сиреч както си седиш на опашката (и няма мърдане ни напред, ни назад) трябва да слезеш от колата, да я оставиш без надзор, да отидеш до гишето, което е на 20 метра, да си покажеш документите и после да продължиш с колата по пътя си. В Сърбия не спирахме и така по живо по здраво се прибрахме в България. Аларипи!

Хареса ли ви статията? Моля споделете в: