Сингапур – Част 1

Пътепис за Сингапур – част 1

Из „Обиколка в Югоизточна Азия“

МАРШРУТА НА ЦЯЛАТА НИ ОБИКОЛКА В ЮГОИЗТОЧНА АЗИЯ И ВСИЧКИ ПЪТЕПИСИ ЗА
СИНГАПУР, МАЛАЙЗИЯ, О-В ПУКЕТ, БАНКОК И О-В БАЛИ може да видите ТУК.

Да се качиш на 57-мия етаж и да положиш цял Сингапур в краката си, да се окажеш прецакан от часовата разлика и да се събудиш на обяд и да бъдеш обграден от небостъргачи са само част от незабравимите преживявания по време на нашето пътуване до Сингапур.

11 Ноември 2015 г. е паметна дата в живота ми, защото тогава се осъществи моя голяма мечта и тя бе да отида на другия край на света.

Криско, нашият син, беше на 8 месеца, когато ние тръгнахме на дългоочакваното пътешествие до далечна югоизточна Азия. Грижата за двете ни деца, едното на 8 месеца а другото на почти 5 годинки поеха изцяло двете баби. Не е невъзможно на хора с деца да пътуват. МЕЧТАЙТЕ и не се отказвайте!

Пътувахме единствено със 2 обикновени раници на Tashev, тъй като трябваше да се съобразим с размерите на Air asia за ръчен багаж като DSLR – фотоапаратът ни беше също в една от двете раници 🙂

Пътешествието ни започна с полет от София до Лондон Heathrow в 14:10 на British Airways, откъдето отново с тях в 19 ч. щяхме да пътуваме до Сингапур. Оказа се, че храната  на борда беше много вкусна и в доволно количество. На първия полет до Лондон беше основно ядене, а на дългия полет имаше три хранения, като едното се водеше снак т.е. две бисквитки, а другите две хранения бяха – основно и закуска малко преди да кацнем. Честно казано много се притеснявах как ще издържа толкова дълъг 14-часов полет, но за наше щастие бяхме настанени на първия ред, където се оказа достатъчно широко и просторно за краката и нямахме проблем изобщо – хранеха ни, пояха ни, имахме къде да се опънем – какво повече му трябва на човек? 🙂

Красота в летището.
Терминала на летище London Heathrow.
Панорама от покрива на Марина Бей.

Необходимо е виза, затова при влизане в Сингапур беше си изкарахме безплатна виза на летището или иначе казано Visa on arrival. При пристигане попълнихме разни формуляри и и ни дадоха визата на хвърчащо листче, което трябваше да пазим. Първото ни впечатление беше перфектно организирания градски транспорт и най-вече метрото. Билета струваше 1.50 долара. (* Забележка: Навсякъде, където споменавам, че сме дали еди колко си долара в Сингапур, нека да се предвид, че са Сингапурски долари. *) Качихме се от летището на Зелената линия на метрото, за да стигнем до Downtown-а на Сингапур, където ни се намираше и нашия хотел. По пътя минахме през различни жилищни квартали, отлично подредени и чисти. Също така ми направи впечатление че има растения по покривите и терасите на сградите. Радвам се, че бяхме само с две раници, защото освен по-голямата мобилност, така се чувсрвахме и по-добре в високите температури навън.

Времето в Сингапур се дели на сух и дъждовен период, като ние бяхме в дъждовния. Под дъжд се има предвид, че изведнъж започва яко да вали и след това изведнъж спира и от високите температури всичко изсъхва за минути. Това, което обаче ми дойде в повече, беше високият процент влажност на въздуха.Имах чувството, че дишам вода, колкото и тъпо да звучи. Интересно беше, че още със изгрева, температурите се качваха до около 35-40 градуса и се задържаха така чак до залез.

Хотела го намерихме лесно като бяхме резервирали най-евтина възможна стая в Сингапур и то без през прозорец. За съжаление не беше този от снимката по-горе 🙂 В интерес на истината имаше още няколко по-евтини възможности за настаняване в booking.com, но те бяха в квартала Little India и много се радвах в последствие, че не бях избрала да спим там. Три-те нощувки в Сингапур ни струваха малко по-малко отколкото останалите 15 нощувки от пътуването като сметките изглеждаха така: 400 лв за 3 нощувки в Сингапур и 600 лв за всички останали 15 нощувки. Предполагам това е така, защото Сингапур е най-добре развитата държава в този край на света. Изградили са няколко изкуствени острова, подобно на Дубай. Често Сингапур е сравняван с икономиките на САЩ, Япония, Англия и т.н. Най-големите фирми в световен мащаб са позиционирали там свое представителство, офис и дори ръководство там. Стандартът на живот също е изключително висок, в сравнение със заобикалящите я държави.

Въпреки чистотата и всички останали положителни неща, едно нещо не ни хареса и то бе – ХРАНАТА. Тъй като Сингапур представлява свъщност град-държава и не разполага с почти никаква територия за земеделие и животновъдство, се налага почти всички храни да са внос. Затова се и трудно намерихме пресни плодове или салата от пресни зеленчуци. Всичко беше минало някаква термична обработка и тогава сервирано.

Веднага след като се настанихме в стаята, свалихме зимните якета и дебелите дрехи, сложихме летните парцали и тръгнахме да разглеждаме града. Беше към 17 ч. и започваше леко да се свечерява. Градът се оказа най-чистият град, в който сме били. Не може да се сравнява с другия места по света, които са класацията за чистота като например Англия. Сингапур е много по-добре в това отношение.

 Въпреки скромната си площ от 719 кв. м. в  Сингапур живеят около 6 милиона души. Поради този факт, за да не се задръсти града от превозни средства, правителството е ограничило вноса на коли като е наложило данъци и такси за въглеродните емисии в рамер на около 100 000 сингапурски долата при вкарване на кола на територията на държавата, като това означавало да платиш още толкова, колкото си дал за самата кола или дори повече.

Ето защо нямаше много коли по булевадрите, да не говорим за липсата на задръствания. Градския транспорт е този, който заема голяма част от трафика и е основно средство за предвижване на хората там.

Преди пътешествието имахме голямо желание да си купим техника от този край на света и по-конкретно – компютър. Оказа се, че наистина всякаква техника там е по-евтина отколкото в Европа. но тъй като пътувахме само с ръчен багаж нямаше как да го пренесем безопасно в самолета. Трябваше да бъде в багажното отделение, където обаче щеше да има голяма опасност от счупване, изгубване или кражба. Затова и се отказахме.

И така, първата вечер в Сингапур тръгнахме по Beach road след това завихме към Nicoll Highway, където се виждаха множеството небостъргачи. Навсякъде зелените площи бяха отлично поддържани.

Влязохме в мола, непосредствено до Marina Bay Sands, където за първи път опитахме местната кухня. Oказа се, че си взехме някакво изключително люто, пържено и гадно ястие и въпреки, че бяхме много гладни не можахме да го изядем. Дори се стреснахме, че ако цялата храна в този край на света е подобна на тази в моля, то какво ще ядем през останалите 18 дни? Слава Богу, останалите дни нямахме проблем да намерим нормална непикантна храна, просто първата вечер сме изтеглили късата клечка, както се казва 🙂

Молът беше огромен – имаше водопад вътре, луксозни и маркови магазини и дори имаше достъп с гондола до водните канали под хотела Марина Бей.

И както се разхождахме из мола видях плакат за концерта на Michael W. Smith, който щяло да се проведе в залата на хотела след няколко дни. Това всъщност е един от моите най-любими християнски изпълнители. Датата на концерта му съвпадаше с датата на полета ни до Пукет и аз наистина бях доооста раздвоена как да продължи пътешествието ни. Беше голяма дилема за мен, тъй като този изпълнител много трудно мога да го засека, защото обикновено изпълнява концертите си в Щатите и Канада, и сега ми се е паднало. Но накрая разумът надделя и и продължихме по предварително начертания маршрут.

След разходката в мола продължихме към панорамния покрив на Марина Бей, който се намира на 57-етаж на хотела. Цялото му име е Marina Bay Sands Singapore Observation Disk и входът струваше 23 долара на човек. Организацията и на качване, и на слизане, беше на ниво, независимо от огрмните тълпи туристи. Вече се беше стъмнило и като се качихме горе гледката по тъмно определено си заслужаваше. Множеството небостъргачи наоколо правеха гледката още по-внушителна.

Видяхме отдалеч Infinity басейна, но за да се топнем в него трябвало да бъдем гости на хотела, а за да бъдем гости на хотела трябвало да отделим „скромната сума“ от минимум 350 сингапурски долара на стая. И познайте отказахме се и го оставихме за следващия път 🙂 Също така отгоре се виждаха футболното игрище, което е построено на изкуствен остров в езерото пред хотелаа също така Виенското колело. Хотелът се води 5 звезди и е изключително луксозен.

Дори на слизане мернах някаква оферта за богаташи на цена 10 000 долара, която включваше романтична вечеря + разходка с хеликоптер над центъра на Сингапур, спа и много други екстри.

Маршрутът ни на връщане минаваше футболното игрище Оттам се виждаше осветленият в различни цветове Marina Bay и Пеещите фонтани в езерото отпред. Върнахме се изключително изморени след 14-часов полет и около 5-часова разходка из града. И тъй като бяхме оставили децата при бабите и ги бяхме инструктирали подробно как да използват Skype, беше наше задължение да ги информираме, че всичко с нас е ок. В продължение на един час се борихме със Skype и бавния WIFI на хотела, за да може да се свържем с тях. На тази почивка не сме взимали никакви допълнителни сим-карти за разговори или интернет. Доверихме се единствено на безплатния WIFI.

След това спахме като къпани.

На следващия ден се събудихме, погледнахме часовника и с ужас установихме, че показваше 12 часа наобяд. Отидохме до рецепцията да проверим и наистина се оказа, че сме се успали и то доста 🙂

Бяхме пропуснали, включената в цената, закуска и трябваше бързо, бързо да се оправим, защото бях запланувала за този ден да отидем до остров Сентоса. Всичко това беше благодарение на часовата разлика която беше + 7 часа в сравнение с България, а също така и на икономичното ни решение да нямаме прозорец в стаята  🙂

Остров Сентоса е мястото за забавления в Сингапур.

Там има увеселителен парк, голф-игрища, Аквариум, множество магазини, плажове и сцени за концерти и други изяви на открито. Бях купила предварително билети за подобния на Дисниленд парк, който се казваше Universal Studios. Като включим успиването до обяд и след това моткането по метрото и автобуса и намирането на касата за осребвяване на онлайн купения билет (която се оказа, че е на паркинга!!!)  и тъй като парка затваряше в 18 ч. се оказа, че всичко на всичко имаме не повече от 5 часа на разположение.

В парка беше претъпкано с хора, но въпреки това, отново навсякъде беше изумително чисто. Със Симеон първо се качихме на едно „скромно“ според неговите думи влакче, но за мен то си беше напълно достатъчно. Симеон обаче си беше наумил да се качи на огромното влакче в другия край на парка и докато вървяхме натам времето се развали. Не успя да завали, но затвориха атракционите на открито. Поради тази причина не успяхме да се качим на по-голямата част от тях. Саймън отиде и се нареди на опашката за голямото влакче и чакаше в продължение на 1 час и половина и накрая, малко преди да затворят целия парк, го пуснаха да се качи. Изживяването е било върховно и веднъж в живота! На връщане към изхода видяхме мястото наречено New York – много приличаше на сцени от филма „Приятели“, но за съжаление вече беше затворено. Храната в парка беше много, много скъпа, така че е силно препоръчително да си вземете нещо предварително отвън.

След това направихме малко кръгче из остров Сентоса с безплатната метро линия и видяхме плаж, който не беше кой знае какво и тъй като бяхме много изморени, решихме направо да се прибираме към хотела. Малко преди да се приберем, решихме да отидем до Golden Mile complex и да намерим мястото, откъдето утре сутрин трябваше да си хванем автобуса за Куала Лумпур. Всъщност това е главното място, където се хващат всички автобуси за Малайзия. Питахме, разпитвахме, търсихме и всеки ни казваше различни неща и ни препращаха в различни посоки. Остана за следващия ден да си намерим автобуса. Накрая хапнахме в местно малко ресторантче, което беше много, много уютно. Аз си поръчах патица с ориз, която се оказа много вкусна и непикантна.

Навсякъде във всички ресторанти, и в Сингапур, и в Тайланд, сервират ястията с пръчици и е необходимо изрично да ги помолиш за вилица. След това за десерт си поръчах нещо което така и не разбрах от заглавието какво е, но накрая ми донесоха пържена риба което със сигурност според моите разбирания не влиза в графа ‘десерт‘ и не беше въобще сладка.

Към СИНГАПУР – Част 2

Още снимки от Сингапур, може да видите ТУК или по-долу:

Хареса ли ви статията? Моля споделете в: