Солните мини на Румъния – Част 3

Първа част: Как ни глобиха и измамиха в Букурещ

Втора част: Пътуване на автостоп из Румъния

Една от основните забележителности в Румъния са така наречените солни мини.

Солта в миналото е била притежание самона най-богатите и заможните. По време на Римската империя заплатата на войниците се е измервала в сол. Солта е незаменима за човешкото тяло, тъй като тя задържа водата да остава в тялото.

Има шест солни мини в Румъния, които са отворени за посетители. В някои от тях все още се добива каменна сол, а в други има изградени санаториуми. Много туристи посещават солните мини в Румъния от чисто туристическа гледна точка. Други обаче ги посещават по медицински показания. Предполага се, че престоят в солните минии е много подходящ за лечение на различни видове болести като респираторни смущения, астма, алергии, ревматизъм и други. Към някои от най-известните солни мини в Румъния има създадени санаториуми, в които хората престояват по цели дни в т.н. стерилна и солена обстановка. Методът за лечението със сол не е официално признат от науката, но въпреки това има много живи примери за излекувани хора.

Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!

По долу съм посочила сайтовете на всяка солна мина, където може сами да намерите актуална информация относно работното време и цените. Също така имайте предвид, че солните мини се намират дълбоко под земята и обикновено постоянната температура там се движи между 10 и 16 градуса, според различните мини.

Ето и по няколко думи за всяка от 6-те солни мини:

  1. Slanic Prahova. Намира се на 44 km. от Pitesti и се намира на алтернативния път между Букурещ и Брашов. Разполага с 14 зали като височината на някои места достига 60 метра. Вътре има изграден санаториум с база от 50 легла. Затворена всеки понеделник. slanic.ro
  2. Targu Ocna. Намира се близо до град Targu Ocna. Тя се намира на 240 м. дълбочина и разполага с игрище за футбол, баскетбол и тенис на корт, а също така църква и музей.www.salina.ro
  3. Ocnele Mari. Намира се на 7 км. от Ramnicu Valcea. Тя е 13 000 м. дълга. Вътре може да играете футбол, волейбол, билярд, шах. Разполага с църква, музей за солта и ресторант.www.salinaocnelemari.ro
  4. Cacica. Намира се на 20 км от Gura Humorului. Разполага с 8200 зали. На 250 м. от солната мина има плувен басейн със солна вода и температура 35 градуса. Нямат сайт. Телефон за връзка: 0230237084
  5. Praid. Намира се на 10 км. от Sovata и на 120 м. дълбочина. Тук ще откриете библиотека, ресторант, билярд, надуваеми батути и въжени атракциони за малки и големи. salinapraid.ro
  6. Turda. Това е и най-известната солна мина в Румъния. Там ще намерите амфитеатър за концертни изяви, голф игрище, подземно езеро с лодки, църква, санаториум, игрална площадка. salinaturda.eu
Солна мина Cacica
Солна мина Praid
Солна мина Turda
Солна мина Ocnele Mari
Солна мина Targu Ocna
Солна мина Slanic Prahova

Бях решила да ходим до солна мина Slanic Prahova, но в последния момент, в неделя вечер, разбрах, че на следващия ден, понеделник, мината е затворена, а ние точно тогава бяхме планували да я посетим. Затова, разглеждайки картата на Румъния и местоположенията на останалите мини, решихме, че ще отидем до мина Praid.

Получи се така, че сутринта на последния ден потеглихме към солната мина, при все че късно вечерта ( в 23:30 ч. ) трябваше да сме в Букурещ и да се качим на обратния автобус за София. Ние вместо да потеглим спокойно на юг към Букурещ, тръгнахме в обратната посока. Трябваше да изминем 170 км. на север от Брашов, за да стигнем до мината, след което по най-бързия начин да се върнем до Букурещ. И всичко това на автостоп! Беше супер рисковано от наша страна да предприемем подобна стъпка. Накрая най-много щяхме да се връщаме или със следващия автобус или направо на автостоп до България 🙂 Дали успяхме? Четете, четете… 🙂


РЕЗЕРВИРАЙ СВОЯ ПРЕСТОЙ ПРЕЗ BOOKING.COM И ВЗЕМИ 10 % ОТСТЪПКА

ПОЛУЧЕТЕ 41 долара ОБРАТНО ПРИ РЕЗЕРВИРАНЕ ПРЕЗ AIRBNB.COM


СОЛНА МИНА ПРАЙД ( PRAID )

Входът за солната мина беше 30 леи за възрастен. Процедурата по влизане в солната мина беше следната: отивате до центъра на град Прайд, където се намира и офиса на мина Прайд. Купувате си билети и сядате на пейките отпред да чакате автобуса, който минава през всеки половин час да събере всички желаещи за солната мина. Качвате се на автобуса и той ви откарва безплатно до вътрешността на самата мина. Следват около 100 м денивелация и слизане по стълби и отваряйки вратата ще попаднете в една наистина огромна зала – това е солната мина!

Огромна зала с най-различни съоръжения вътре. Солната мина е направена изключително интересна и привлекателна за малките посетители – децата. Разполага с въжен атракцион, няколко детски пързалки, много люлки, църква, надуваеми батути и дори планетариум! Покрай стените на мината са разположени множество маси и пейки, а по самите стени ще откриете много информационни табла и снимки, от които може да научите повече за солната мина и за начина, по който тя е работила в миналото и продължава да работи днес.

Имайте в предвид, че голямата зала, в която влизате в първия момент, не е единствената. Качвайки се нагоре по стълбите към изхода, се минава през втора зала, където се намират ресторант и бар. Откъдето продължавате към още една зала и чак след това стигате до „спирката“ на автобуса, който ще ви закара обратно на повърхността.

Ето и накратко как мина автостопа ни на север до мината и наобратно до Букурещ. Тръгнахме от Брашов в 9 часа и в 12 часа бяхме в Praid. На околовръстното на Брашов успяхме да се качим в колата на шофьор, който отиваше точно там, където и ние. На излизане от солната мина настана малко объркване, тъй като се намирахме в дълбоката провинция, където само чат-пат мнинаваха коли. Първо отидохме от единия край на Praid да чакаме за кола, в последствие отидохме от другия край. Връщането започна малко тегаво… Качиха ни 3 коли по за 5-10 км… Накрая обаче ни качи едни товарен бус, благодарение на който в 5:30 следобед вече в Брашов. Той ни остави точно на разклона за Букурещ и оттам веднага се качихме в друга кола, която ни откара до Ploiesti. И накрая още една кола с двама млади сладури, които ни откараха до Букурещ.

Парадоксалното в случая беше, че успяхме за 2 часа да минем 160 километра от Брашов до Букурещ и то на автостоп, сменяйки две коли, а в същото време за 2 часа едва успяхме да се придвижим от единия край на Букурещ до другия посредством автобусите от града.

Бяхме решили, че няма да използваме метрото, тъй като имахме карта за автобусния транспорт в Букурещ с вкарани вътре пари. които искахме да изразходим. Оказа се също, че автобусният транспорт в Букурещ е пълно мазало… към 22:00ч. автобусите вече си карат, където си искат и спират, където си искат. Например спират на някаква спирка, загасят осветлението и съответно се чувстваш изгонен от автобуса… а това далеч не е последната спирка от маршрута на автобуса! Качихме се и на тролейбус в Букурещ, но не бихме повторили – навсякъде мръсно, занемарено и пълно с гратисчии.

В 23:30 се качихме на Flixbus, където автобусът щеше да ни закара обратно до София. Към 00:45 минахме румънско-българската граница и цъфнахме криви и недоспали в едва 4:30 в София!!! WOW! Какво, за Бога, ще правим по това време в София! А иначе по разписание трябваше да пристигнем в София в 6:40 ч.

Я, ОВЦЕ!

Хората в съседна Румъния се изтрепват на гледат овце… Видяхме сигурно стотици стада овце по красивите заоблени плата и хълмове.

ЕЗИКОВА БАРИЕРА!

Нещо, което трябва задължително да имате в предвид при посещение в Румъния е, че хората в Румъния не знаят английски. Повечето са мили и дружелюбни, но просто не знаят езика. За двата ни дни там се качихме в различни 11 коли и само в една от тях можехме спокойно да разговаряме с шофьора на английски. Някои от шофьорите не знаеха бъкел английски, абсолютна нула, и само си мълчахме… 🙂 Други като една мило възрастно семейство също не знаеха, но пък жената правеше всичко възможно да комуникира с нас по някакъв начин, ама уви – те не знаеха бъкел английски, а ние не знаехме бъкел румънски и това, че ми говореха на румънски б.а.в.н.о., не означаваше, че го разбирах! 🙂

ИЗВОДИ ЗА АВТОСТОПА В РУМЪНИЯ:

Изводите от цялото ни откачено пътешестие на автостоп в съседна Румъния са следните: Качихме се в 11 различни коли при 11 различни и непознати шофьори – качихме се при млади двойки, при възрастна баба и дядо и при хора на средна възраст. Караха ни в обикновени леки автомобили и товарни бусове. Качихме се при бояджия, животновъд и човек, който прави бомби. Всички до един изглеждаха съвсем нормални и не се чувствахме нито в един момент в опастност. Никой не ни поиска пари, дори не са ни намеквали за пари. Никога, ама НИКОГА, не бях очаквала, че автостопа може да бъде толкова лесен и приятен! Също така много бързо спираха да ни качват и не се е налагало да чакаме дълго. Най-фългото ни чакане беше на изхода на Букурещ към Брашов – 40-50 минути. А други 4-5 пъти ни качваха веднага, щом вдигнехме палци, така че не оставаше време за селфи J Заедно с мъжа ми стигнахме до решението, че и друг път ще пътуваме на автостоп, разбира се, когато сме само двамата без децата.

ВАЖНО: Пътуването на автостоп е един от най-екологичните начини на пътуване, защото вместо да пътуват двама човека сами в две коли, при автостопа пътуват заедно в една кола.

РАЗХОДИ ( за двама ):

  • Автобус от София до Букурещ и обратно – 4 лв. J
  • 2 Нощувки в Брашов в Casa Borgo – 80 лв.
  • Билети за градския транспорт в Букурещ и Брашов – 10 лв.
  • Кола под наем – около 120 лв.
  • Вход за Замъкът на Граф Дракука – 17 лв. ( само единия от нас влезе )
  • Вход за Солна мина Прайд – 24 лв.
  • Храна – 60 лв.
  • Автостоп – 0

ОБЩО: 315 лв.

Хареса ли ви статията? Моля споделете в: