Амалфийско крайбрежие – опит за обиколка
Колко романтично е Амалфийското крайбрежие, кой ден да не пътувате натам и какъв транспорт да изберете – това и още интересна и полезна информация, четете в настоящия пътепис за Амалфийското крайбрежие (Амалфи, Равело, Позитано и Соренто), част от поредицата пътеписи „С деца на Лазурния бряг + Средиземноморски круиз + Амалфийско крайбрежие“.
ВИЖТЕ МАРШРУТА, ПРОГРАМАТА И РАЗХОДИТЕ ЗА ЦЯЛОТО ПЪТУВАНЕ ТУК.
КЪМ ПРЕДНИЯ ПЪТЕПИС ОТ ПОРЕДИЦАТА: ТУК
На следващия ден програмата вещаеше обиколка на Амалфийското крайбрежие. От много време със съпруга ми си говорихме, че искаме да посетим тази част от Италия и ако трябва да бъдем честни – имахме много романтична представа за района, която за съжаление при реалното ни посещение се разби на пух и прах.
МЕСТЕН ТРАНСПОРТ ПО АМАЛФИЙСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ
При предварителното ми търсене на информация относно това как може да стигнем от Помпей (където беше мястото ни за нощувка) до Амалфи и Позитано с местен градски транспорт, бях открила, че може използваме за целта ферибот или автобус. Бях си поставила за цел за един ден да посетим Амалфи, евентуално Равело, Позитано авело и Соренто, който се намира от другия край на планината. Фериботите и автобусите тръгваха предимно от Салерно, а само някои – от Соренто. Чисто логистически за нас беше по-удобно да стигнем с влак от Помпей до Салерно и оттам да се придвижим нататък с един от двата горе-споменати начина.
Автобусите се обслужват от автобусната компания SITA SUD. Долу-посочените карти може да се купят от автогарата в Салерно всеки делничен ден.
– Карта COSTIERASITA – 10 euro/p.p – 24 часа неограничено пътуване и включва Амалфи, Позитано, Соренто, Салерно, Равело, Праяно и др. Важи от първата валидизация. Маршрутите на отделните автобусни линии вижте ТУК.
– COSTIERA TERRA&MARE – 15 euro/p.p. – всичко, както по-горе + 1 пътуване с ферибот на Travelmar. Още за цените вижте ТУК.
Отделно единични билети за автобусите по Амалфийското крайбрежие НЕ може да се купят от шофьора, а от вестникарски магазини, за цигари, кафета и заведения. В Соренто може и от спирка Circumvesuviana station. Единичните билети са от 1,30 до 3,00 евро/човек и зависи от конкретния маршрут. Повече иннформация ТУК.
Карта с места, където продават билети вижте ТУК.
ПЛАНЪТ
Накрая планът изглеждаше така:
С влак от Помпей до Салерно –> автобус 5120 от Салерно до Амалфи –> с автобус 5110 от Амалфи до Равело –> пеша надолу по панорамна пътека от Равело до Амалфи –> с автобус 5070 от Амалфи до Позитано –> с автобус 5070 от Позитано до Соренто и слез залез слънце с влак от Соренто до Помпей.
За следене на разписанието на различните автобуси, щяхме да използваме апликацията Moovit.
Амбициозна програма, както винаги, но не и невъзможна. Стига да не се пада неделя. Е, беше неделя 🙂 И последва екшън, който се разви в следната последователност:
–> Разгледай и резервирай с отстъпка бюджетен хотел в Амалфи и района. Виж ТУК!
ЕКШЪНЪТ
Първо, денят беше горещ без нито едно облаче.
Второ, автобусите бяха с по-разредено разписание, тъй като беше неделен ден.
Трето, чакахме буквално един час на спирката в Салерно, за да хванем първия автобус.
Четвърто, децата се изнервиха.
Пето, автобусът дойде на спирката препълнен.
Шесто, натикахме се някак вътре.
Седмо, дишахме си във врата с другите хора или по-точно някои от нас не можеха да дишат.
Осмо, дъщеря ни започна да получава паника атака поради големия гъчканак от хора.
Девето, казахме на шофьора да спре автобуса просто някъде по пътя и ще търсим друг вариант за придвижване
Десето, той спря и ние останахме на пътя.
Та така… След катастрофалното начало, тръгнахме пеша по пътя в посока Амалфи. Пътят беше тесен, с много завои и в същото време натоварен с преминаващи мотопеди, автомобили и автобуси. Да, беше горещо и да, децата мрънкаха много. За сметка на това гледките от стръмните склонове на Амалфийското крахбрежие към малките плажове долу, разбиващите се вълни и китните градчета ни оставиха без думи. Едни от най-хубавите кадри от цялото ни 10-дневно пътешествие, се поучиха точно тогава, когато ходихме пеша.
Убедени, че няма как да стигнем до Амалфи пеша, след известно време успяхме да се качим на следващ автобус, който беше с една идея по-малко туристи от предния. Стигнахме. Учудващо за мен, се оказа, че на Амалфийското крайбрежие се отглеждат много лимони. Може да се каже, че тук е лимонената градина на Италия. Интересно как бях пропуснала този факт!
Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!
АМАЛФИ
В Амалфи навсякъде всичко беше с лимони – сладолед с лимони, бисквити с лимони, престилки с лимони, чаши с лимони, чанти с лимони, сувенири с лимони. Лимони, лимони, лимони. Най-разпространената напитка беше лимончелото, което се прави от лимонени кори, захарен сироп и алкохол. Видяхме огромни лимони колкото пъпеш.
Атмосферата в Амалфи беше изцяло туристическа; гъмжеше от народ и въпреки това моето мнение е, че градът е много приятен и дори разполага с обществен плаж, за който по някаква странна причина не бяхме подготвени с бански (бяхме ги оставили в апартамента).
Ако и ти искаш да си върнеш част от заплатената сума за хотели, полети или продукти, регистрирай се на този линк ТУК и всеки нов потребител получава бонус до 10$ в сметката.
След като разгледахме Амалфи, всички на семейния съвет решиха без мен, че искат вече да се прибират. Умората, жегата и напрежението от транспортните неразбории си даде своя принос. Така че вместо да продължим напред към Равело, Позитано и Соренто, решихме да се качим на ферибота от Амалфи до Салерно. Чиста работа. След цялото това преживяване препоръчвам използването само и единствено на ферибот за придвижване от една до друга точка на Амалфийското крайбрежие. Никакви автобуси! Особено през лятото, когато туристите са много.
И така, точка 1 от плана – изпълнена. Останалите точки – следващият път. 🙂