Еразъм+ Приобщаващо образование на деца със СОП в Италия
В работата си като специален педагог на деца с различни увреждания и образователни затруднения срещам различни предизвикателства. Ето защо реших, че имам нужда да почерпя от чуждия опит, от хора, които имат дългогодишен опит в приобщаващото образование на „различните“ деца. Затова не се поколебах, когато се появи възможността да кандидатствам и да участвам в проект на Европейския съюз по програма Еразъм+ в областта на образованието.
Еразъм +
Програма Еразъм+ е насочена към образованието, младежите и спорта в Европа като в основата й стоят обмяната на добри практики, модели и традиции сред партниращи организации в различни държави-членки на ЕС. Проектът, в който аз участвах, бе с продължителност 15 месеца и бе в сферата на Професионалното образование и обучение, а самата мобилност се осъществи в периода 4-14.05 като бе разделена на две локации – в Северна Италия (в района на Лаго Маджоре) и на о-в Сицилия (Месина). Успяхме да осъществим планираните работни срещи от партньора ни Associazione Luce, наблюдавахме как се случват нещата в реална работна среда и обогатихме педагогическата си практика.
Някои от местата, които посетихме са част от Асоциация Anffas – създадена е преди 70 години за борба с отделянето на децата със СОП от обществото. Всяка структура в асоциацията е самостоятелна и предлага различни услуги.
Както и ще прочетете по-надолу, когато става въпрос за приобщаване на деца и младежи със СОП, в Италия наистина се виждат резултати. Но как стои въпросът с финансирането на тази дейност. Истината е, че държавата дава субсидия/ваучери на семействата с лица с увреждания (според социалният им статус) и семействата сами избират накъде да се насочат към допълнителна подкрепа (към кой център). Центровете получават много малка субсидия от общината, а повечето идва от семействата и сумата, която държавата им е отпуснала. Ето защо центровете се стремят към резултати – за да има финанси.
–> Разгледай и резервирай с отстъпка бюджетен хотел в Милано. Виж ТУК!
И така, по време на мобилността посетихме общо 7 институции. Ето кратък хронологичен списък:
1. Centro di Formazione San Giusto, Милано
Общински дневен център за младежи над 18г. с лека степен на увреждане, където в различни лаборатории потребителите придобиват ценен опит в областта на градинарството, готвенето, сладкарството, сглобяването на кутии и папки от хартия/картон, базовите компютърни умения, шивачеството, изкуствата. Там имаше още учебен магазин и кафене, чието обслужване се осъществяваше от младежите с увреждания и където се предлагаха продукти отново изработени от тях. Центърът се посещава ежедневно от около 40 младежи.
2. Дневен център за лица с увреждания в гр. Годзано (Gozzano)
Центърът е част от асоциация Anffas и предоставя услуги и подкрепа на лица на възраст от 14 до 30 год. с различни специални потребности. Там ни впечатли моделът за организация на престоя на потребителите – чрез магнитна дъска и множество снимки на дейностите, ръководителите и участниците, разпределени по часове; разпределянето на необходимите материали за определена дейност в кутии. В работата си специалистите наблягат на ABA терапията и използването на модерни, образователни софтуерни средства. В добре оборудваните кабинети по готварство, градинарство, кинезитерапия, музикотерапия потребителите се учат на умения за самостоятелно справяне с дейностите от социалния живот. Дневният център работи в тясно сътрудничество с училището, в което учи детето и с неговите учители в клас. По този начин се постига по голяма успеваемост на заложените цели.
3. Кафене Barin
Там персоналът са младежи с леки увреждания. Кафето се намира в Briga Novarese и е било официално открито преди малко повече от седмица. Идеята за кафенето идва от местния отбор по адаптиран спорт Baskin (баскетбол) и навсякъде в заведението има снимки на младите спортисти.
–> Разгледай и резервирай с отстъпка бюджетен хотел в Арона. Виж ТУК!
4. Училище Марчелини в Арона (Istituto Marcelline)
Там се обучават деца от предучилищна до гимназиална възраст, като има и деца със СОП. Там много се работи върху приобщаването на детето с увреждане към класа и обратно – класа към детето. Специалните педагози от училището ни споделиха множество авторски адаптирани учебни материали. Особено внимание се обръща на социализацията, чувството за отговорност, споделяне и солидарност към децата със СОП. Там наблюдавахме т.н. „седящ волейбол“ в клас, където едно от децата е с ДЦП.
5. Тренировка по джудо за деца между 3 и 5 годишна възраст
Треньорът, Джорджо Пиеручи, автор на книгата „Как се ражда усмивката“ ни разказа за своя отбор – интегриран отбор, в който са включени и деца с умствена изостаналост, хиперактивност и двигателни нарушения. На място видяхме как дете с двигателен проблем (с изкривени стъпала) се чувстваше наравно с другите, социализирано и при надпревара, другите деца развълнувано викаха неговото име и го подкрепяха.
6. Дневен център на Асоциация Anffas Ticino Onlus в гр. Somma Lombardо
Съотношението на специалисти към потребители е 1 към 3-4. В този център има около 60 потребители на възраст между 16 до 35 г., които обаче в много малка част стоят в самия център. През по-голямата част от времето те са на различни занимания из града – спорт, пазаруване, доброволчество. Една от основните насоки на асоциацията е т.н. „Курс за самостоятелност“ с продължителност 5 години (за лица с по-лека степен на увреждане) като идеята е след този курс, младежите да са напълно самостоятелни, да може да работят (най-често в кафене, ресторант) като им се заплаща или да участват в доброволчески инициативи. Започвайки своя самостоятелен живот, до младежите застава ментор, който ги мотивира и подпомага кариерно.
Нещо, което много ме впечатли бе, че към Дневния център има специално оборудвани апартаменти в които лица с по-лека степен на увреждане да живеят напълно самостоятелно като са 3-4-ма в апартамент. Работата на специалистите в този случай е да ги наблюдават пасивно на място в тези апартаменти по 5 часа на ден (от 16 до 21ч.) след като младежите са се върнали от дневен център, работа, доброволчество.
От скоро стартира и инициативата за апартаменти за лица със средна степен увреждания, където се прилага домотика (всички електроуреди, системи и осветление в апартамента са с автоматично и дистанционно управление). В този случай има специалист, който е с пасивно нощно дежурство.
7. Училище „Верона Тренто-Майорана“ (IIS Verona Trento), гр. Месина, о-в Сицилия
Там имахме възможността да се запознаем с младите автори на апликацията EVOTRAINER – иноватитивно приложение, което подпомага воденето на здравословен начин на живот. Софтуерът разчита на изкуствен интелект, за да анализира биометричните данни на човека в реално време и да му даде персонализирани полезни насоки относно изграждането на здравословен хранителен режим, примерно дневно меню и подходяща физическа активност.
В това училище се обучават около 1200 ученици, като 102 от тях са със СОП и имат нужда от допълнителна подкрепа. Съотношението между специалист към дете със СОП е 1.5 и с очите си забелязахме как до всяко дете имаше асистент неотлъчно до него (в часовете, в междучасията).
Като извод от цялото еразмоприключение смятам, че България има много какво да научи по отношение на подкрепата и образованието на деца с увреждания. На мен лично всичко ми беше интересно, тъй като за първи път участвам в подобна мобилност.
Освен служебните ангажименти и посещението на различни образователни и социални институции, все пак остана време и за малко туристически обиколки. В какво се изразяваше туристическата част от Програма Еразъм+, четете в следващите два пътеписа:
СЕВЕРНА ИТАЛИЯ И РАЙОНА НА ЛАГО ДЕ МАДЖОРЕ – Прочети ТУК
О-В СИЦИЛИЯ: МЕСИНА, ТАОРМИНА И КАЛАБРИЯ – Прочети ТУК
Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!
