На круизния кораб – Част 2
Из „Трансантлантически Круиз от Европа до Карибите“
МАРШРУТА НА ЦЕЛИЯ КРУИЗ, КАКТО И ОТДЕЛНИТЕ ПЪТЕПИСИ
ЗА ВСИЧКИ СПИРКИ ПО МАРШРУТА, може да видите ТУК.
На круизния кораб – Част 1
Ще разберете повече за самия кораб Costa Favolosa и за забавленията на борда. Ще разберете как аз и дъщеря ми се научихме да танцуваме меренге, как се празнува преминаването Тропика на Рака и още много други преживявания, които имахме по време на нашия Трансантлантически круиз от Европа до Карибите
ТЕАТЪР И ШОУ-ПРОГРАМА. След вечеря, обикновено бързахме да отидем на представлението в огромната зала, разположена на 3 етажа. Всяка вечер имаше различно шоу като някои бяха много интересни, а други бяха само за запълване на програмата. Имаше акробати, спектакъл с кънки на лед, човек който говореше чрез кукла и не си мърда устата, шоу с талантите от екипажа и други. Представлението продължаваше един час и към 21 часа вече си бяхме в стаята.
ПАРТИТА: На кораба през вечер имаше организирани партита – например „ Чао, чао, Еропа!“, маскен бал, коледно парти и пр., но ние като семейни с две малки деца успявахме да участваме само в тези, които започваха по-рано 🙂 Една от вечерите отидохме в Central Hall ( Централната зала на кораба) и там беше първото парти. По едно време паднаха множество балони от тавана и ни снимаха с камера. След това на телевизора в каютата се гледахме на клипчето, което се излъчваше с избрани моменти от текущия круиз.
Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!
Голямо събитие в корабния живот бе пресичането на Тропика на Рака. Това стана на 13.12. Беше голям празник на кораба – капитана раздаваше подписи, имаше парти и т.н…
УРОЦИ ПО ТАНЦИ. През първите дни с Ави ходихме на различни уроци по танци при една пищна преподавателка 🙂 Научихме първо валс, след това ча-ча-ча, бачата, салса, меренге и танго. Тъй като поради различни причини на първия си круиз не успях да се включа в нито един от уроците по танци, то на този – успях да наваксам 🙂
СРЕДНА ВЪЗРАСТ НА ПАСАЖЕРИТЕ. Впечатление ни направи, че средната възраст на пасажерите на кораба, беше над 50+. Масово пенсионери, баби и дядовци. Имаше едва около двайсетина по-млади семейства с деца. В предпоследния ден, когато спряхме на остров Мартиника, голяма част от французите слязоха и се качиха много негърски семейства с по 4-5 деца. И гледаш как изведнъж средната възраст падна на 30+. На кораба бяхме общо шест български семейства, като с две от тях се намерихме е последния ден. Представете си колко е бил голям кораба!
ДЕМОНСТРАЦИЯ ПО ЕВАКУАЦИЯ.И така…през първия ден имаше демонстрация по евакуация. Отидохме на мястото, където се провеждаше и само аз от 4-мата участвах. Мъжът ми и децата не пожелаха, но на мен ми дайте само подобни активности. В случая, обаче, се оказа доста скучно занимание, защото трябваше да си облечем донсените от каютата спасителните жилетки и единственото нещо, на което персонала ни научи бе как да си ги слагаме и как да се подреждаме в случай на евакуация. В продължение на 30 мин. стояхаме изтопосани и не можехме да мърдаме…
Накрая на демонстрацията, ни чекнаха бордните карти, че сме участвали. Доста скучно в сравнение със MSC преди години, където имаше възстановка на евакуация и бяха свалили две-три спасителни лодки в морето и част от круизния персонал се бяха качили на тях, за да ни покажат на живо какво трябва и какво не трябва да се прави в случай на евакуация. Тъй като Симеон и децата не участваха в демонстрацията и това беше отразено, следващите две сутрини в пощата на каютата ни получавахме писма касаещи тях, че не са участвали в урока и ако станело нещо, щяло да бъде на тяхна отговорност. Сиреч ако корабът потъне и ти се удавиш, сам си си виновен 🙂
Ако и ти искаш да си върнеш част от заплатената сума за хотели, полети или продукти, регистрирай се на този линк ТУК и всеки нов потребител получава бонус до 10$ в сметката.
ЕЗИК. На кораба лошо впечатление мн направи така, че говореха предимно на италиански и френски и евентуално на испански и английски. Но само евентуално. Доколкото си спомням на предния круиз с MSC Lirica основния език бе Английския и италианския.
ДЕТСКИ ЗАНИМАНИЯ. На борда има две детски стаи, като едната е типично бебешка, докато другата е за по-пораснали деца. Тематиката на цялата детска програма изхождаше от италианското детско филмче за Peppa Pig. Имаше най-различни детски занимания, които обаче се провеждаха на италиански и нашите деца не искаха да се включат. Детският открит басейн се намираше на най горната палуба. Там имаше мини водна пързалка и едни кофи, които се пълнеха с вода и след това се обръщаха. Времето позволяваше да седим продължително и да се печем. Беше си направо горещо. Веднъж, докато бяхме на басейна, ни хвана як порой – изведнъж заваля и целите станахме вир вода.
ДНИ ПО ВОДА. Осем дни от общо 17-дневния ни круиз, бяха прекарани в открито море, по вода. В такива дни без угризения се отдавахме на най-различни забавления на кораба – уроци по танци ядене и пак ядене. Децата играеха на детския басейн или в бебешката стая, аз пък ходих на гимнастика и фитнес.
БАСЕЙНИ. На кораба Коста Фаволоза имаше един голям и още 3 малки басейна. Докато беше струдено времето, бяха сложили подвижния стъклен покрив и се получаваше сауна ефект. На горната палуба имаше и водна пързалка за възрастни.
ФИТНЕС. Използвах времето, докато децата спят, за да посещавам фитнеса. По принцип въобще не съм спортна натура и идеята да ходя в зала да тренирам редовно никога не ме е привличала. Но на кораба фитнеса имаше меко казано СТРАХОТЕН изглед към океана, а любимият ми уред се оказа Wave. В продължение на след шест дни ( докато пресичахме Антлантическия океан ) всеки ден бях по за 20-30 минути във фитнеса и накрая наистина се бях стегнала, ама това е вече друга тема… 🙂 Във фитнеса идваха и много възрастни пасажери – бягаха, потяха се и нямаха нищо общо със българските такива.
–> Разгледай и резервирай с отстъпка бюджетен хотел в Рим. Виж ТУК!
ФОТОСЕСИИ И СНИМКИ. Един от начините круизната компания да бръкне в джоба ви, е чрез фотографите на борда. Първата ГАЛА вечер, както се разхождахме, видяхме една фотографка да снима фотосесия и си тръгнахме. Правихме каквото правихме и после си викаме „Еми какво пък…“ и отидохме да се снимаме цялото семейство. Ние сме фотографи по професия, но на пръсти се броят качествените ни снимки заедно. Просто решихме, че тъй и тъй сме се облекли прилично, поне да си имаме една снимка за спомен. Освен общи снимки, фотографката наблегна много на индивидуални снимки на дъщеря ни. По отношението и държанието към нас мислехме, че са станали страхотни снимки. На следващия ден, обаче, като ги прегледахме, се оказа, че са доста преосветени и с лоша композиция. Това поне беше нашето мнение като хора с опит в тази област. На следващата ГАЛА вечер се снимахме още веднъж, този път при друг фотограф. Неговите снимки бяха станали по-добри и затова си купихме 2 за 35 евро. През цялото време на круиза очаквахме с нетърпение да си направим снимка с капитана. Имаме невероятен спомен от подбна снимка на предния круиз, където капитана държи нашата 3-месечна дъщеря на ръце. За съжаление Коста много се изложиха с тези снимки – не ставаха дори да си ги купим за спомен.
Вечерта, когато тръгвахме от о-в Тенерифе, вече бяхме легнали, когато усетихме някакво раздвижване навън. До кораба дойде някаква лодка. Доколкото разбрах после, някаква жена е била слязла от кораба и затова се наложило да се върнем отново до острова.
