Пътепис за Тунис. Един ден в Тунис – забележителности
Как ни посрещнаха на пристанището, за какво да внимавате в Тунис, кой френски барон е заповядал в какви цветове хората да боядисват къщите си и какви забележителности за неживи може да разгледате – това и още интересна информация, четете в настоящия пътепис за Тунис, част от поредицата пътеписи „С деца на Лазурния бряг + Средиземноморски круиз + Амалфийско крайбрежие“.
ВИЖТЕ МАРШРУТА, ПРОГРАМАТА И РАЗХОДИТЕ ЗА ЦЯЛОТО ПЪТУВАНЕ ТУК.
КЪМ ПРЕДНИЯ ПЪТЕПИС ОТ ПОРЕДИЦАТА: ТУК
Внимание!!! В предварителното ми проучване относно Тунис, много от информацията, която намерих в Интернет, беше за това колко е опасно там човек да се разхожда сам, как задължително трябва да си платим за организирана групова екскурзия и как се е случвало туристи да бъдат обирани, заплашвани и дори отвличани с цел шантаж и получаване на голями суми пари.
Не бих си позволила да оспорвам тези твърдения, тъй като вероятно е имало някакви такива единични случаи, но това, което видях със собствените си очи се различава коренно от информацията в Интернет и нито за миг не съм се почувствала застрашена.
Все пак има някои съвети, които е добре да бъдат взети в предвид като например:
– не се разхождайте сами през нощта
– облечете се прилично (отнася се за жените предимно) – без големи деколтета, без къси поли и изрязани панталонки. Главите – покрити с кърпа, шапка, капела. Една дълга лятна феерична рокля с капела на главата биха свършили страхотна работа. Имайте предвид, че в Тунис е топло и слънцето напича много силно и покриването на главата е даже добре дошло.
– дръжте децата си за ръце
– не докосвайте стоки, сувенири и т.н. освен, ако нямате намерение да ги купите
КАК ДА СЕ ПРИДВИЖВАМЕ – с екскурзия, влак или такси?
Корабът ни MSC Grandiosa акустира на пристанището в La Goulette. По време на нашия еднодневен престой в Тунис, искахме да посетим прекрасното градче Sidi Bou Said, както и Медината в столицата Тунис. Всичко се намираше на няма и 10-тина километра от пристанището, така че първоначално реших, че ще се придвижваме с градския транспорт. Корабните екскурзии бяха на безумни цени, така че те (като вариант) отпаднаха още в началото.
Градският транспорт, който обмислях, бе всъщност най-старата железопътна линия в Тунис (влак No 1 TGM (Tunis-Goulette-Marsa), основана през 1872 г. Колкото повече наближаваше круиза, толкова повече започнах да чета, че тази линия е в покъртително лошо състояние – много мръсно, мизерно, без климатик юни месец и с неточно разписание на влаковете. Така че в последния момент решихме, че ще се придвижваме не с влак, а с такси.
Голямата грешка, която направихме, беше, че веднага след излизане от круизния терминал се съгласихме на първата цена за такси, която ни предложиха, а тя беше 70 евро за цял ден ( за цялата кола общо) като цената включваше спиране в Sidi Bou Said, в Картаген и в Медина. По-късно от други българи, с които се бяхме запознали на кораба, разбрахме, че малко по-встрани от пристанището имало други таксита, които били много по-евтини и взимали например по 10 евро само за еднопосочния трансфер от пристанището до Sidi Bou Said т.е. е щяло да ни излезе наполовина…
Като изключим този гаф с преразхода за такси, аз мога да за явя лично за себе си, че Тунис неочаквано много ми хареса. Останалите членове от семейството въобще не споделят мнението ми, но аз лично съм впечатлена от това, което видях и бих се върнала отново тук за по-дълго.
–> Разгледай и резервирай с отстъпка бюджетен хотел в Тунис. Виж ТУК!
Sidi Bou Said – Синьо-бялата перла на Тунис
Пристигайки на пристанището в Тунис още по изгрев слънце бяхме посрещнати от арабска музика и камили. Бързо закусихме на кораба, минахме през изпълнения със сергии круизен терминал и ето ни – в таксито, пътувайки в посока Сиди Боу Саид.
Сиди Боу Саид е изключително живописен град, архитектурна забележителност, който очарова посетителите си, чрез варосаните в бяло къщи, украсени със сини врати и покриви! През 1920 г. френският барон Родолф д’Ерланжер успява да издаде заповед всички новопостроени сгради да са в бял и син цвят, както и да са на максимум 2 етажа. Днес Сиди Боу Саид е част от културното наследство на ЮНЕСКО, както и намиращите се наблизо руини на Картаген. Сиди Боу Саид много напомня на някое китно гръцко селце и е перфектното място за Instagram спам.
Ако и ти искаш да си върнеш част от заплатената сума за хотели, полети или продукти, регистрирай се на този линк ТУК и всеки нов потребител получава бонус до 10$ в сметката.
Етнографският музей Dar el-Annabi бе също издържан в синьо-бялата гама отвън, а отвътре показваше много от културата, традициите и бита на местното население.
Аромат на жасмин и портокал се носеше навсякъде. Характерните за местната архитектура дървени решетъчни паравани по прозорците и балконите се наричат Moucharabiehs и подържат атмосферата в къщите хладна, като в същото време по естествен начин влиза и свеж въздух. Цялото градче се обикаля спокойно за 2 до максимум 3 часа.
Американското гробище
След Сиди Боу Саид, таксиджията ни предложи да ни спре да разгледаме Картаген, който се намира между Sidi Bou Said и La Goulette, но ние като цяло не си падаме твърде много по разкопки, а и сме с деца, на които само разкопки им дай и на секундата ще започнат със „Скучно ми е“. Така че пропуснахме Картаген и следващото място, на което спряхме, беше Американското гробище – North Africa American Cemetery. Входът е безплатен 🙂 Бях истински впечатлена от снимките на това американско гробище в интернет и исках да го видя на живо. Определено гледката на живо си заслужава – изключително чисто място, зелен райграс и отгоре пълно с бели кръстове. Един от отзивите за това място бе, че това е единственото място в Тунис, където може спокойно да видиш християнски кръст.
Беше интересно влизането в гробището. Имаше охрана и човекът ни попита дали сме американци. Ние отговорихме, че не сме и той първо каза, че не можем да влезем, но после реши да ни попита все пак откъде сме. Когато казахме, че сме от България, той се усмихна, поклати утвърдително с глава и ни показа с жест, че сме добре дошли. И така влязохме.
В района на Картаген има и друга „забележителност“, за която не остана време – Tophet de Carthage. Представлява гробище на деца, принесени в жертва на финикийските богове.
МЕДИНАТА В СТОЛИЦАТА ТУНИС
След това отново със същия шофьор стигнахме до Медината на столицата Тунис. Медината започва от портата Bab al-Bahr – известна още като Порте дьо Франс, която напомня за времето, когато Тунис е бил под френско управление (1881-1956 г.). Медината на Тунис е основана през VII в. след падането на Картаген.
Мястото отговаря на 100% на описанието за медина сиреч – влезеш ли вътре, не можеш да излезеш, ако си без карта. Буквално! Мислиш си, че вървиш на изток, а се оказва, че вървиш на север. Тръгнеш на север, а в същото време си започнал да вървиш на юг. В лабиринта на Медината човек се обърква изцяло за посоките на света и най-лесното нещо, което може да направи, е да се изгуби.
Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!
В тази връзка препоръчвам безплатните турове на guruwalk. Тези турове се правят с месни гидове, които ви разхождат през най-забележителните места по избрания марштут и ви споделят интересни факти за тях. Туровете се заплащат на доброволенни начала като всеки оставя, колкото прецени за добре под формата на бакшиш.
Медината в Тунис – тесни пътеки, силни миризми, всякакви цветове и материи, кич, хаос, шумотевица, килими, подправки, ръчно изработени глинени съдове, пердета, шалове, дамски рокли, детски дрехи, работилници, кафенета и много, много други неща в изобилие и разнообразие. Френският език беше този, който местните използваха да се обръщат към нас. Отделно арабският език е официалният език в Тунис.
Направи ни впечатление, че в района на Тунис имаше жандармерия на няколко места, която не позволява да бъде заснемана с телефон. В противен случай вероятно телефонът ще бъде конфискуван.
–> Разгледай и резервирай с отстъпка бюджетен хотел в Тунис. Виж ТУК!
Беше станало следобед и шофьорът ни върна обратно към кораба. Това, за което не бяхме подготвени в Тунис, беше времето навън – много сухо и много горещо. Температурата по време на нашето посещение в края на юни, беше около 45 градуса. Според таксиджията, през лятото градусите се качват до 50-55.
Аз не очаквах в Тунис да бъде чисто. Бях се подготвила психически, че ще бъде мръсно и неуредено както е при почти всяка арабска държава, но уви – бях приятно изненадана! Като цяло Тунис ми хареса много както с китните тихи улички на Сиди Боу Саид, така и с шантавата атсмофера в Медината.