Пътуване из Исландия – Ден 3: От Вик до Seljalandsfoss

Какво е да се измъкнеш на косъм от истинска снежна виелица, след това да стъпиш на най-красивия черен плаж в Исландия, да се качиш на катастрофирал самолет, четете в този пътепис, част от поредицата пътеписи: „В Пика на Делта: Пътуване до Исландия през Полша и Чехия“

КЪМ ПРЕДНИЯ ПЪТЕПИС –> Пътуване из Исландия – Ден 2: От Вик до Хофн

Повече информация за маршрута, разходите и всички пътеписи от пътешествието може да откриете ТУК.

ДЕН 6

На следващата сутрин вече по навик отново имахме преход преди изгрев до първата забележителност. Трябваше да минем целия път обратно от Hofn до Vik и ни се очертаваше пътуване по тъмно цели три часа! По средата на пътя обаче се намираше едно поле от лава и точно преди него имаше предупредителна табела, че в момента има силен вятър там.

Ние пренебрегнахме указанията да изчакаме и продължихме напред. Там някъде по пътя ни връхлетя истинска снежна буря, но добре че не беше много силна, че да обърне колата или да я избута извън пътя ( все неща, които са често срещани в Исландия). Самата буря беше някак ниска – на нивото на колата и успяхме бързо да се измънем от нея. Така и не спряхме, дори и скоростта не намалихме, просто преминахме и продължихме нататък. Беше доста адреналинова и събуждаща ситуация 🙂

Изгрева посрещнахме по график в град Вик на черния плаж, който се намира до града. Пясъкът на плажа е от черен базалт, тъй като селото се намира точно под огромен вулкан. През 1991 г. американското списание „Острови“ обявява този плаж за един от 10-те най-красиви плажа на Земята.

Имаше съвети в Интернет, че е хубаво да се качим и на хълма, която се намира точно до града, откъдето се откривала красива гледка към морето и плажовете наоколо. Но това щеше да ни отнеме цял час и половина ходене пеша, защото пътят до там е 4 км в едната посока + бонус вятър. Затова решихме да пропуснем този път – може би следващият. Направихме красиви снимки по Изгрев.

Град Vik е най-южния град в Исландия със скромното население от около 500 души. Хареса ни също толкова, колкото и Hofn – навсякъде малки спретнати цветни къщички. Качихме се и до църквата във Вик, която се намира на един от близките хълмове и която по дизайн и архитектура беше на 100% еднаква с много други църкви в много други градчета, през които минахме транзитно. Имахме чувстото, че една и съща църква е клонирана на различни места.

После отидохме от другия край на хълма, където се намираше плаж Columnes Reynisfjara Beach. Там най-големите атракции бяха високите скали насред морето, в които се удряха силните сутришни вълни, както и шестоъгълните базалтови колони със супер равна форма. Имаше си дори пещера, разположена под тези колони. Хората се изчакваха един зад друг, за да се снимат с тях.

Снимките със скалите в морето и Слънцето, надничащо зад тях, могат спокойно да спечелят награда за „Най-добра снимка“ в National Geographic. Много красиво място, много туристи, безплатен паркинг, ресторант с платени тоалетни.

Оттам следващата забележителност, която беше абсолютно задължителна бе един паднал самолет. Паркингът, на който се оставя колата, е безплатен и се намира на главния околовръстен път, но трябва добре да внимавате, за да не пропуснете отбивката, защото по мой спомен имаше само една табела. След като оставихме колата, започна нашата „разходка“ пеша при 3-4 градуса+слънце+вятър на разстояние 7 км в едната посока. По някое време вятърът утихна и стана много приятно.

В началото на пътеката имаше табела с маршрута и там пишеше, че отиването и връщането ще отнеме около два часа и половина, но ние вървяхме много бързо, стегнато и го изминахме за час и половина. Иначе катастрофирилият самолет беше доста интересен, много фотогеничен и си заслужаваше определено.


Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!


След това посетихме другия много известен водопад в Исландия – Skógafoss. По време на нашето посещение той беше леко заснежен. Водопадът е висок 60 м. и широк – 25 м. Много е интересен и популярен поради това, че при слънчево време от парата на падащата вода почти винаги се получава двойна дъга. Дори не мен ми беше много интересен и го харесах, при все че аз по принцип не харесвам водопади. На разположение е безплатен паркинг с безплатни тоалетни.

По стъпаловидна пътека се качихме до панорамна площадка, откъдето се вижда горната част на водопада и също така удивителна панорама, съчетана с залязващото слънце. Ей, като че преди малко беше изгрева, а вече залязва – казах ли ви, че денят в Исландия е много къс…

Близо до този водопад се намира и музеят Skogar, който също беше много, много интересен. Имаше открита част тип етнографски музей, където бяха разположени истински къщи от различни епохи в историята на Исландия. Някои къщи бяха със зелен торфен покрив, други – викингски, също така – къщи на първите заселници от 19-ти век. В закритата част на музея имаше всякакви технологични чудеса от миналото до днес.

Входната такса е 2100ISK/човек, но тъй като ние отидохме половин час преди да затвори, човекът ни направи отстъпка платихме общо 2000 за двамата. За има-няма 30 минути се разцепихме от бързане. Определено можехме да изкараме още дълго време в този музей и го препоръчваме с две ръце.

Последната ни спирка за днес беше водопадът Seljalandsfoss. Безплатен паркинг. За съжаление пристигнахме късно на този водопад, вече беше се стъмнило доста, но успяхме да го видим все пак. Покрай него има и други подобни водопади, почти на едно и също място са, така че при друго време и обстоятелства би се получила приятна разходка в този район.

Наблизо се намира и LAVA център. Това е музей, посветен на вулканичната дейност в Исландия. Работното време е от 9:00 до 16:00 и входът е 4000 ISK. Вече беше затворен този музей и го пропуснахме за съжаление.

Нощувката отново ни беше в хотел Hotel Vatnsholt и отново в бунгало с огромен прозорец, през който отново НЕ успяхме да видим Северното сияние.


–> Разгледай и резервирай с отстъпка бюджетен хотел в Исландия. Виж ТУК!


Малко думи относно Северното сияние (Aurora Borealis). Бях си инсталирала всевъзможни приложения на телефона и бях букмаркнала разни сайтове ( Виж ТУК), през които да следя къде може да се наблюдава Сиянието, колко е силно, каква е вероятността да се види, каква е прогнозата за облаците в района и т.н. Накрая, жестоката истина е, че за 4 нощи, 2 от които напълно безоблачни, така и НЕ успяхме да видим Северното сияние. Нищо!

Аз все си мислех, че стига да е безоблачно времето, все би трябвало да се вижда. Да, ама не! Оказа се, че третата вечер, когато нощувахме в Хофн, Сиянието е можело да се види там, където бяха бунгалата в Vatnsholt. А двете вечери, когато бяхме при бунгалата, така и не успяхме да видим нищо. Проверяхвахме няколко пъти на нощ, настройвахме аларми, но нищо. Явно ще трябва да ходим отново някоя зима на студено (а не както е традицията да ходим на топло), за да отметнем най-накрая Северното сияние.

Въпреки всичко, успяхме за кратко да наблюдаваме явлението облачна иридесценция, което накратко представлява облаци, оцветени в цветовете на дъгата.

КЪМ СЛЕДВАЩИЯ ПЪТЕПИС –> Пътуване из Исландия – Ден 4: Полуостров Рейкянес

Хареса ли ви статията? Моля споделете в: