Пътепис за Маракеш, Мароко. Кратка програма.

ДА БЪДЕ ИЛИ ДА НЕ БЪДЕ?

За това пътуване до Мароко до последно имаше до последно една огромна въпросителна дали да се случи или не поради разни разнообразни причини. Бях закупила самолетните билети още в началото на лятото. Реално билетите ни излязоха напълно безплатно, тъй като използвам кредитна карта Wizz към банка ДСК и чрез кешбекът, който получавам обратно в профила си в сайта на Wizz бях натрупала достатъчно, за да може вместо по 140 лв. на човек (колкото струваше двупосочният билет от София до Маракеш) или общо 560 лв. за всички, аз да платя НУЛА.

И когато окончателно реших, че няма да се ходи и отмених всички направени резервации за нощувки и турове, само 2 дни след това имаше друго по-окончателно решение, че ще отиваме! 🙂 Пътуването започваше във вторник, а ние в неделя вечер решихме, че да стягаме багажа! Разбира се, последва повторно резервиране на всичко като интересно в случая бе, че както туровете, така и някои от местата за настаняване ми дадоха по-добра цена, когато се резервира в последния момент, отколкото по-рано.

В Мароко ни се очертаваха общо 4 нощувки и 3 пълни дни. Много време обмислях какво да правим там като най-много исках да видим пясъчна пустиня. Преди 5 години бяхме в Йордания в пустинята Wadi Rum и там децата си прекараха прекрасно! Може да прочетеш пътеписа за Йордания ТУК.

В Мароко обаче се оказа, че пясъчните пустини Merzouga или Erg Chigaga са на 500-550 км. разстояние от Маракеш, което отнема около 10 часа шофиране. Реално трябваше един ден да прекараме в пътуване натам, един ден за самата пустиня и един ден – за връщане и с това щяхме да се скапем от път и да не успеем да видим нищо от Мароко. Затова все по-сериозно защочнах да обмислям други варианти до момента, до който случайно видях снимки на бъгита върху пясъчни дюни край океана. Бърза справка в Интернет ми посочи че става въпрос за пясъчните дюни Tifnit край град Агадир. Прегледах стотици пъти сателитната карта в Гугъл, за да съм сигурна, че дюните са това, което търся и накрая реших – там ще се ходи 🙂

Програма на пътуването до МАРОКО (9-13.12.2025 г.):

ДЕН 1 – Полет от София до Маракеш с Wizz Air. Пристигане към 19 ч. и настаняване в хотел в Медината. Вечерта посещение на открития пазар Jemaa el-Fnaa + вечеря в някой от ресторантите наоколо

ДЕН 2 – Закуска в хотела. Пътуване с автобус до Агадир. Трансфер до Anza и настаняване. Залез и разходка в района.

ДЕН 3 – Организиран тур с бъгита + сандсърфинг. Обяд в заведение за бързо хранене. Сърф. Вечеря в хубав ресторант.

ДЕН 4 – Пътуване с автобус до Маракеш. Организиран тур с бъгита, камили, вечеря и огнено шоу в пустинята Агафай.

ДЕН 5 – Полет от Маракеш до София с Wizz Air. Пристигане в София към 17 ч.

Полетът София – Маракеш излетя от Терминал 1 – това бе единствения полет извън Шенген за деня, нямаше много хора и бързо преминахме всички проверки. Бях се притеснила, тъй като единият от паспортите ни изтичаше след 5 месеца, а знам, че в много държави има изискване срокът на изтичане да не е по-малък от 6 месеца… но нямахме проблеми за това нито на отиване, нито на връщане. Полетът бе с продължителност 4 часа. Самолетът беше на 90% пълен и успяхме, без да плащаме допълнително за седалки, да седнем аз и децата заедно на един ред.

„НЕЖНО“ ПОТАПЯНЕ 🙂

Проверките на летището минахме много бързо, защото бяхме от най-първите. Летището имаше модерен изглед. От хотел Atlas бях ангажирала шофьор, които да ни вземе от летището и да ни закара до хотела. Шофьорът ни чакаше отпред и първите ни впечатления за Маракеш бяха силно положителни до момента, в който видяхме една пешеходна улица, пълна със сергии и много народ и шофьорът каза: “Дотук сте. Оттук тръгвате, вървите 200 метра през тълпата, завивате и ще стигнете до хотела.” Не можете да си представите ужаса в очите на децата 🙂 Това се наложи тъй като в Медината почти няма улици, през които може да премине автомобил, а само мотопеди и разни триколки.

Съгласни или не, слязохме и от раз се потопихме в местната атмосфера. Цветове, аромати, приканвания да си купиш разни ненужни нещица и всичко това с целия багаж на гръб. Добре, че пътувахме само с малък ръчен багаж т.е. е по една раница на гръб.

В хотела никой не ни очакваше, наложи се да изчакаме да дойде човек, за да се чекираме. Бях резервирала четворна стая, състояща се от две големи спални и имаше бонус – мивка в стаята. Санитарният възел беше общ и нямаше никъде къде да си оставим багажите. Въпреки това, реших точно в този хотел да нощуваме поради близостта му до Големия базар и това, че се намира в самата Медина. Въпреки централното си местоположение, през нощта бе учудващо тихо.

THE GRAND BAZAR

Оставихме багажа и веднага излязохме на разходка. Големият базар, The Grand Bazar, разположен на площад Jemaa el-Fnaa не може да се опише с думи или със снимки – трябва да се преживее. Навсякъде се носеше дим от тамян и т.н. “викачи” постоянно ни подканяха да ядем улична храна в импровизираните им заведения. Още имаше произволно образувани кръгове от групи хора – къде се танцуваше, къде се свиреше и пееше, къде се играеха игри с награди. Този базар оживява всяка вечер със залеза на Слънцето и продължава до късно вечерта. На следващата сутрин нямаше и помен от него, дори липсваха ресторантчетата за улична храна. Само разни хора с маймунки се разхождаха напред-назад из празния площад и предлагаха снимки с животинките.

ГЛАДНИ ЛИ СТЕ?

Децата не харесаха ориенталската атмосфера на Големия базар и затова бързо се ориентирахме да търсим ресторант за вечеря. Спряхме се на Restaurant Le Grand Bazar Marrakesh и уцелихме в десятката. Абсолютно препоръчвам този ресторант! Намира се на втория етаж, непосредствено до Базара. Атмосферата в ресторанта бе много уютна, тиха, спокойна, а храната – сервирана в сравнително малки порции, но удивително вкусна! Обслужването бе от костюмирани сервитьори – на ниво като в изискан френски ресторант. Цените на ястията естествено бяха по-високи спрямо стандарта там – между 80 и 200 дирхама.

След вечеря оставихме децата в хотела и излязохме още веднъж само двамата с мъжа ми да попием от вечерната атмосфера на Големия базар. Отидохме и до Централната джамия на Маракеш, където бе пълно с каляски, теглени от двойка коне.

На следващата сутрин имахме изобилна закуска, която бе на покрива на хотела и се състоеше от кафе/чай/фреш от портокал, хлебчета, марокански палачинки (M’semen), кекс, мармалад, масло, омлет.

НА ШОПИНГ ИЗ МЕДИНАТА

След това целта ни бе да стигнем до Централната автогара на Маракеш като преминем през Медината, която тепърва се събуждаше и търговците още не бяха в настроение “Чакай, че ми трябваш”. Медината на Маракеш е най-голямата Медина в Мароко. Със своите безкрайни лабиринти от тесни улици и често нахални търговци, разходката там може да се превърне в малко неприятно преживяване и затова препоръчвам използването на навигация (Maps.me), за да не се случи така че вие да си мислите че вървите на запад, а всъщност да вървите на изток.

Доста време се застояхме в един магазин с всякакви местни подправки, аромати, сапуни и др., откъдето накупихме сухи парфюми и няколко шишенца натурално арганово масло. Точно пред магазина имаше преса за арганови ядки, където една жена извличаше арганово масло. В този същия магазин продавачката много културно ни агитираше да купим различни продукти като ни даваше да ги пробваме – например показа ни ефекта от семената на черния кимион, които като се натъркат на памучен плат и се вдишат дълбоко през ноздрата, помагат при мигрена и главоболие, а евкалиптът помагал при проблеми със синусите.

КЪМ СЛЕДВАЩИТЕ ДВА ПЪТЕПИСА ЗА МАРОКО:

С бъгита из пясъчните дюни край Агадир – Виж ТУК 

– Пустинята Агафай + съвети и разходи – Виж ТУК

Хареса ли ви статията? Моля споделете в: