Пътепис за Мароко и пясъчните дюни край Агадир.

КЪМ ПРЕДНИЯ ПЪТЕПИС ЗА МАРОКО: МАРАКЕШ И ПРОГРАМА НА ПЪТУВАНЕТО – Виж ТУК

С АВТОБУС ОТ МАРАКЕШ ДО АГАДИР

Пристигнахме на Централната автогара на Маракеш и смело държаща QR кодовете от закупените онлайн автобусни билети, започнахме да обикаляме в търсене на нашия автобус. Цялото нещо продължи около час и половина, в което време местните ни казваха, че автобусът ще дойде ето тук, после – ето там. А през това време всякакви други автобуси пристигаха и тръгваха отново. Накрая нашият автобус дойде и един “помагач” ни извика да се качим първи като той се качи преди нас и пренареди хората, които вече бяха вътре, така че да можем да седнем заедно четиримата. Това ни струваше бакшиш, но няма как – в Мароко сме 🙂

За информация – билетите купихме през ТОЗИ сайт – търсачка за автобуси и поддържа кажи-речи всички компании, включително най-малките и регионалните. Има английска версия и се плаща се с всякакви карти.

Автобусите са ужасно амортизирани и с изгризани седалки, но въпреки това пътуването, което продължи около 4 часа, бе спокойно без никакви обезпокояващи моменти. По едно време преди да се качим на магистралата за Агадир, автобусът спря за тоалетна и хапване – имаше както малък магазин, така и готвена храна и задължително – множество чешми на открито. Пейзажите по пътя бяха неочаквано красиви – имаше палитра от цветове – пустиня в бежово, керемидено червено и кафяво.

INDRIVE APP (или иначе казано – “Арабския Uber”)

На автогарата в Агадир беше първият път, когато използвахме InDrive. Това е приложение, алтернатива на популярните Uber и Bolt, в което местни хора предлагат услуги за превоз от точка А до точка Б на цена в пъти по-ниска от цената на официалните таксиметрови компании. Важно е да отбележа, че приложението е незаконно в Мароко и шофьорите, изкарващи пари по този начин подлежат на санкциониране. Затова често в приложението пише, че ще дойде автомобил с определен номер и модел, а реално идва съвсем друг и винаги след заявка има последваща комуникация в чата или чрез обаждане, за да се уточни точно къде може да спре шофьора, така че да не бъде хванат. Тази хватка я научихме ние по трудния начин… Няколко пъти викахме кола през приложението, шофьорът ни виждаше, махаше ни да отидем при него и докато се разберем, той тръгваше, защото таксиметровите шофьори, намиращи се близо до нас, го идентифицираха и тръгваха да го гонят. Дори когато се отдалечихме на достатъчно разстояние от автогарата, пак се намериха таксита, които да правят проблем и да заплашват шофьорът, който най-накрая ни взе и закара до апартамента в Anza.

АГАДИР И РАЙОНА. ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ.

Град Агадир има доста немарокански, дори може да се каже модерен вид. Изграден е почти отначало след тежко земетресение, случило се през 60-те. Пак има цигания, но доста по-малко, отколкото в Маракеш. Променадата и крайбрежната алея са чудесни за разходка и хапване. В Агадир е и единственият лифт в Мароко – качва се до крепостта Уфла и има хубава гледка към града и океана по залез. Една от другите забележителности в Агадир е Крокопаркът, който представлява ботаническа градина и парк с крокодили. За всички, които не могат без шопинг, има ритейл парк с магазини SELA Park с познати брандове като DeFacto, Waikiki и други.

На север от Агадир се намират туристическите курорти Анза, Тамрахт и Тагазут, където са разположени както плажовете за сърф, така и луксозните хотели и затворените комплекси. Апартаментът, който бях резервирала, се намираше в Анза, в затворен комплекс, и трябваше да си покажа паспорта, за да ме допуснат вътре.

Беше станало залезно време. Затова хвърлихме раниците в апартамента и дим да ни няма. Плажът бе само на 5 минути разстояние и пристигнахме точно навреме. После се разходихме по крайбрежната алея, която бе пълна със семейства със щъкащи насам-натам деца. Имаше детски катерушки, фитнес на открито, футболно игрище и това, което най-много ме втрещи – продаваха охлюви на пара по същия начин, както в България се продава царевица на пара! И имаше опашка пред количката с охлюви! После напазарувахме в близки Карфур, приготвихме си вечеря в апартамента, хапнахме по някой нов екзотичен плод – кактусов плод и ковано и по леглата.

ОРГАНИЗАЦИОННИ НЕРАЗБОРИИ – ЧАСТ ПЪРВА

На следващия ден през GetYourGuide бях резервирала организиран тур с каране на бъгита и сандсърфинг в пясъчните дюни Tifnit край Агадир. Предния ден от агенцията трябваше да се свържат с нас за уточнение точното място и час на взимане от квартирата. Цял ден ги чаках, вечерта писах по всички възможни канали за контакт до тях и те само повтаряха “Шофьорът ще се свърже с вас по-късно”. Бях буквално пред нервна криза, тъй като цялата програма за Мароко се въртеше около тази организирана екскурзия и ако ни прецакат и тя не се състои, щях да бъда много разочарована меко казано. В крайна сметка, чак към 23 ч. се свързаха с нас за потвърждение. За съжаление подобна липса на организация се повтори и в Маракеш с другия тур, на който отидохме.

ОРГАНИЗИРАН ТУР С БЪГИТА И САНДСЪРФИНГ В ПЯСЪЧНИ ДЮНИ

В крайна сметка бяхме малка група от 9-10 човека и се придвижвахме с микробус до едно селце близо до дюните, откъдето подкарахме бъгитата. Бяхме по двама на бъди, за да има как да правим безброй снимки и видеа 🙂 Шегувам се, така цената бе почти двойно по-ниска. Първоначално карахме по асфалт, след това по пресечен терен и накрая – в пясъка. Гледката бе абсолютно невероятна! Антлантическият океан бе от едната ни страна, а пясъчните дюни – от другата. Общо карането на бъги продължи около час и половина като по средата на това време спряхме до едни големи дюни, изкатерихме ги и там правихме сандсърфинг. Гледката отгоре към съседните дюни бе още по-невероятна – пясъчните дюни изглеждаха точно като че ли си дълбоко в пустинята. Кратко ни се стори цялото преживяване и затова решихме, че на следващия ден, когато сме в Маракеш, ще включим отново каране на бъги в програмата, защото на всички много ни хареса.

След като ни върнаха в Анза, седнахме на обяд в едно малко заведение за бързо хранене на име Аnza Gourmet. Там поръчахме 1 паста, 1 пица Маргарита, 3 бургера с картофки, 2 напитки и 2 десерта като всичко това бе в нормални към големи порции и ни струваше общо само 20 евро!!

СЪРФ НА АНТЛАНТИЧЕСКИЯ ОКЕАН

След това аз и синът ми отидохме на сърф по бреговете на Антлантическия океан. Преди 10 години бях да сърфирам в Индийския океан на о-в Бали по време на нашата Обиколка в Югоизточна Азия, пътеписите за която може да прочетете ТУК.

За разлика от предния път, когато температурите на въздуха и водата бяха повече от прекрасни, тук в Мароко като цяло си измръзнахме, не очаквахме времето през Декември там да е толкова подобно като в Пловдив по същото време. Температурата на водата бе 16 градуса и затова когато наемахме дъските за сърф, поискахме да ни дадат и неопренови костюми като аз лично бях много резервирана доколко те ще ни предпазят от студената вода. Като подминем темата за хигиената на тези костюми и това, че вероятно никога не са били прани, а само ги простират да съхнат до следващото ползване, трябва да призная, че тези неопренови костюми наистина пазеха от студа. Сърфираме спокойно около час и половина и може да ни е било солено в устата, но не и студено!

За вечеря отидохме до ресторант La Bargue Gourmande, който се намира на самия бряг със страхотна гледка и до който стигнахме по приятната крайбрежна алея. Бяхме само ние в ресторанта. От време на време идваха други хора, разглеждаха менюто и си тръгваха. Цените бяха по-ниски от ресторанта в Маракеш, порциите – по-големи, а вкусът – също толкова хубав! Препоръчваме ресторанта. По някое време, мъжа ми се стресна сещайки се, че бил оставил газовия котлон в апартамента включен, за да си направи чай, ама съвсем забравил и веднага хукна да се пробира. Та дотук с романтичната вечеря… 🙂 Слава Богу, всичко бе наред!

КЪМ СЛЕДВАЩИЯТ ПЪТЕПИС ЗА МАРОКО – ПУСТИНЯТА АГАФАЙ КРАЙ МАРАКЕШ – Виж ТУК