Пътепис за Чинкуе Тере, Ла Специя, Генуа, Пиза и Порто Венере

ПРОЕКТ ПО ПРОГРАМА ЕРАЗЪМ +

Втората мобилност, в която участвах, към проект по Програма Еразъм +, се проведе в района на Ла Специя, Италия, от 18-25.10.2025 г. Пътеписът ще разделя на две части като отделя културната програма от работните посещения и срещи. В настоящия пътепис разказвам за посетените забележителности в Ла Специя, Чинкуе Тере, Порто Венере, Генуа и Пиза.

ЛА СПЕЦИЯ

През цялото време бяхме ситуирани в град Ла Специя (в превод “Подправката”). Ла Специя се намира в област Лигурия на брега на Лигурийско море с главен административен център Генуа. Град Ла Специя е известен с това, че е отправна точка за посещение на района Чинкуе Тере като туристите могат до там да се придвижват с влак или лодка (ферибот). За пазаруване на хранителни продукти и не само препоръчвам супермаркети Basko (има ги на много места из града). Друго добро място за шопинг е магазин Coop в мол Le Terrazze. Посетихме и аутлета в покрайнините на Ла Специя – Brugnato 5Terre Outlet Village.

Основните забележителности в Ла Специя са:

• Крайбрежната алея
• Района около пристанището
• Военоморският музей – в града се намира едни от най-големите корабостроителници и военоморски бази в Италия
• Музеят за модерно изкуство Lia
• Замъкът Saint George
• Катедралата на Христос Царят – абсолютно уникална катедрала в кръгла форма и супер изчистен интериор

ЧИНКУЕ ТЕРРЕ

Влакът от La Specia Centrale ни пренесе в Чинкуе Тере (в превод “Петте земи”) – крайбрежен район, обект на ЮНЕСКО, с пет живописни селца: Монтеросо ал Маре, Вернаца, Корнилия, Манарола и Риомаджоре. Разписанието и актуалните цени на билетите за влака, обслужващ района на Чинкуе Тере, може да видите ТУК.

Разходихме се по т.н. “Алея на любовта”, дълга 1200 метра и свързваща Риомаджоре и Манарола. Пътеката е пусната за туристи през 2025 г. след продължила близо 20-годишна реконструкция. Сегашната пътека е построена на мястото на стар път, свързващ двете села. По пътя се намира още тунел, а над него минава железопътна линия.

Районът на Чункуе Тере никога не е бил известен с риболов, въпреки че е разположен на крайбрежие, но със своите осеяни с лозови насаждения склонове. Местните са строели много тесни и стръмни каменни пътеки, за да стигнат до своя имот. Готовото грозде качвали с помощта на въжета до върха на хълма. Оттам технологията по създаване на вино включвала изсушаване на гроздето и чак след това изцеждане. И до ден днешен местните се придържат към своята древна технология по създаване на вино и не искат да се модернизират. Това е и причината тук да се намират едни от най-скъпите италиански вина – по 300, а дори и по 1000 евро бутилката.

Подобно на Амалфийското крайбрежие ( пътеписът за Амалфийското крайбрежие виж ТУК ), Чинкуе Тере със своите цветни сгради и лодки, тълпи от туристи, вкусният сладолед и храна, ароматът на цветя и симпатичните тесни улички правят мястото наистина впечатляващо.

Ако времето позволява, си пригответе банските, защото в Монтеросо има широка плажна ивица, идеална за събиране на слънчев загар.

Петте селца на Чинкуе Тере може да бъдат обиколени в рамките на един ден изцяло с влак, изцяло пеша по пешеходни маршрути или смесено. Ето ТУК и ТУК може да научите повече информация за пешеходната обиколка на маршрута с конкретно описание на маршрута и полезни съвети.

А ето ТУК предоставям линк към Google Maps към всички селца в района с отбелязани забележителности, кафенета, плажове, паркинги и други полезни за туристите местенца. 

Важно! Бъдете внимателни за личните си вещи особено в пълните с тълпи улички като този съвет е общовалиден за цяла Италия и не само. Също така внимавайте по жп гарите в района, защото някои регионални влакове въобще не намалят скоростта си и минават през иначе малките селски гари с много висока скорост – това ни се случи на жп гарите във Вернаца и Монтеросо Ал Маре.

ПОРТО ВЕНЕРЕ

Порто Венере е малък пристанищен град, до който от Ла Специя може да се стигне с автобус или както ние направихме – с ферибот. Цената на двупосочния билет на ферибота бе 15 евро/възрастен и 8 евро/дете.

До преди стъпването ми там, не бях го чувала и нямах представа какво да очаквам от града, но искам ясно да заявя, че определено останах очарована от това, което видях. Порто Венере и Риомаджоре (първото селце на Чинкуе Тере) са разделени от отвесни скали на фона на тюркоазеното море.

Освен китните крайбрежни кафенета и ресторантчета и магазичетата със кожени изделия и италианско песто, градът има две основни и спиращи дъха забележителности – замъкът Дория, изграден през 1160 г. и разположен на хълма непосредствено до града и църквата Свети Петър, построена през 12 в., разположена драматично на самия нос на полуострова и заобиколена почти изцяло от вода.

Интересен факт е, че замъкът Дория предлага възможността за провеждане на сватбени церемонии за чужденци на символични цени – около 600 евро. 🙂

ГЕНУА

В Генуа се намира най-голямото пристанище в Италия. Сред забележителностите на града са:

• Аквариумът, Биосферата, корабът-музей Нептун, Морският музей и неговата подводница – всичко е в района на пристанището
• Паркът Villetta Di Negro – интересна тайнствена атмосфера се усещаше в парка
• Закритата улица със стъклен покрив Galleria Guiseppe Mazzini (подобно на Галерията в Милано)
• Дворецът на дожите, площад Ферари
• Статуята на Пасажерът от Корсика. Подобна статуя имаше и в Амалфи (Виж ТУК)
• Къщата на Христофор Колумб
• Старият град на Генуа ми се стори огромен със своите безброй дълги и тесни пешеходни улички, някои от които бяха широки точно колкото да мине човек с чадър, но не и да се разминат двама. Времето навън бе много дъждовно и мрачно и в тези тесни улици беше почти пълен мрак.

С посещението на фасадата от къщата на Христофор Колумб (защото къща няма, а само фасада е останала) отмятам и тримата велики мореплаватели – Фернандо Магелан (с посещението на неговата статуя в Пунта Аренас в Чили, разположена на Магелановия проток – виж ТУК, Вашку да Гама (и посещение на моста Вашку да Гама в Лисабон, където се води, че е било началната точка на неговото пътуването до Индия – виж ТУК – и сега къщата на Христофор Колумб в Генуа. Много съм хепи!

ПИЗА

Последният ден на мобилността посетихме град Пиза, където освен да видим и изкатерим прочутата и куха отвътре Наклонена кула, попаднахме на Food Fest, където се предлагаше разнообразна храна – индийска, испанска, френска, белгийска. Там аз и една колежка си взехме самоса – традиционно ястие в Индия и Пакистан, представляващо пържени хрупкави тестени джобчета, обикновено с триъгълна форма, пълнени със солени плънки – най-често се пълнят с подправени картофи, грах, лук, кайма или сирене, но съществуват и сладки варианти. 

Това бе второто ми посещение на Пиза. Първото бе по време на нашето Голямо кемпер приключение до Тоскана и обратно – Прочети ТУК.

Пиза се намира в популярния район Тоскана. В периода 1000-1406 г. Пиза е бил град-държава република. Галилео Галилей (1564-1642 г.) е роден в Пиза.

Интересен факт е, че другото име на Катедралният площад, където са разположени Наклонената кула, Катедралата на Пиза и баптистерият, е “Площадът на чудесата”. И предния път забравих, и този път отново, че влизането в Катедралата става с безплатен билет, който се взима от билетната каса на комплекса. Влизането в останалите сгради е платено. Актуална цена на билетите може да проверите ТУК. Имайте предвид, че в кулата се влиза на малки групи от хора и под точно определен час. Не са позволени никакви чанти. Тях трябва да оставите на гардероб. На входа правят проверки за багажа. 

Малко хора знаят, че наклонената кула в Пиза всъщност е камбанарията към катедралата. Тя е висока около 60 метра и до най-горната ѝ част водят 296 стъпала от доста тясно стълбище. Строителството ѝ започва през 1173 г. и се извършва на три етапа в продължение на 177 години. Това се наложило заради меката почва и лошата основа, довели до потъването на сградата от южната й страна. В най-високата ѝ част са разположени седем основни камбани, излети да звънят в музикалната гама.

На поляната до камбанарията се издига статуя, превърнала се в символ на Рим – вълчицата, кърмеща бебетата-близнаци Ромул и Рем.

Друга забележителност в Пиза са Стените на Пиза (Mura di Pisa). Крепостните стени ограждат старата градска част и в частност Площада на чудесата.

Градските стени на Пиза са с обща дължина от 6.435 км. Любопитен факт е, че до средата на XIX век развитието на града Пиза е ограничено в рамките на градските стени. В днешно време човек може да се разходи по стените на Пиза, като пешеходният маршрут е с дължина 3.2 км. Може да се качите от няколко места, но най-удобно е да използвате кулата в северозападния ъгъл на Площада на чудесата, това е ъгълът до баптистериума. На входа на кулата е билетната каса, като билетът за разходка по стените струва 5 евро.

Трудно ще подминете и Църквата Санта Мария дела Спина (Santa Maria della Spina) – Това е малка готическа църква от 1230 г. на левия бряг на река Арно. През 1333 г. пизански търговец донася в нея ценна реликва – трън от венеца, с който е бил разпънат Исус Христос, откъдето идва и името на църквата – della Spina.

Дотук с културната програма. В следващия пътепис давам описание на служебните ангажименти и посещения, които реализирахме по време на мобилността – Прочети ПЪТЕПИСА