Остров Пукет

Пътепис за остров Пукет

Из „Обиколка в Югоизточна Азия“

МАРШРУТА НА ЦЯЛАТА НИ ОБИКОЛКА В ЮГОИЗТОЧНА АЗИЯ И ВСИЧКИ ПЪТЕПИСИ ЗА
СИНГАПУР, МАЛАЙЗИЯ, О-В ПУКЕТ, БАНКОК И О-В БАЛИ може да видите ТУК.

Предишна спирка от обиколката в Югоизточна Азия: СИНГАПУР. Прочетете пътеписите за Сингпур.

Какво е да попаднеш на наистина райски и необитаем остров, да си на гърба на слон, да шнорхелираш за първи път и да вечеряш с още 2000 човека – това са само част от преживяванията ни на о-в Пукет по време на нашата „Обиколка в Югоизточна Азия.

На следващата сутрин закусихме обилно и тръгнахме към летището, откъдето трябваше да хванем полета от Сингапур за остров Пукет. Навън ни изненада тропически порой и затова си сложихме дъждобраните, които бяха взели за подобни ситуации. Разбира се, валя докато стигнем метро станцията, и след това, спря 🙂

Полетът ни беше от 13:05 ч. до 13:45 с Air Asia. Имахме 4 полета с тази авиокомпания и изводите ни са, че като обслужване и хигиена са ОК, като единствената ми забележка е, че седлките са доста наблъскани една до друга и е много тясно както напред, така и настрани.

 

Пристигнахме в Пукет навреме. Времето беше слънчево и горещо. За влизане в Тайланд са необходими визи, за които аз предварително се бях погрижила като бях изпратила необходимите документи по куриер до посолството на Тайланд в София и оттам ми бяха върнали документите с визата  вътре отново по куриер.

Намерихме на летището и се качихме на един минибус, който предлага шатъл услуги до по-големите градове на острова. Нашия хотел се намираше в град Патонг – най-големия град на остров Пукет и на един час разстояние от летището. Патонг се води и Градът на разврата на острова и навсякъде може да видиш проститутки, които се правят на масажистки, стриптийз барове, еротични барове и тем подобни.

Трафикът, не само на остров Пукет, но и в цял Тайланд, беше направо ужасен. Постоянно се чудихме как не катастрофират при такова каране. Отвсякъде изскачат разни мотопеди. Всички пътища са много тесни и не са пригодени за такова количество трафик.

Хотелът ни се казваше Cool Sea House и се оказа, че съм резервирала отново стая без прозорец. Честно казано не беше много уютно местенце, но като за 3 нощувки ставаше.

Първото нещо, което направихме, след като пристигнахме, беше да си изперем част от дрехите.

Това е може би най-големият недостатък, за мен лично, при пътуване със само с ръчен багаж. Факт е, че трябва да си переш дрехите постоянно или да прибягваш до услугите на обществена пералня, тъй като те (дрехите) са в ограничено количество.

След това излезнахме на разходка до плажа. Първото нещо, което ми направи много силно впечатление бяха страшно многото жици по стълбовете. Стотици жици висяха по стълбовете. Също така имаше трансформатори навсякъде, насред пазара, над магазините. От една жена на улицата си купихме да пием кокос.

Навсякъде изглеждаше бедно, но не мръсно, колкото например в Малайзия. Може би, защото е туристическо място и малко или много трябва да привличат туристите, а не да ги отпращат.

Минахме през пазарче, откъдето можеше да си купим най-различни екзотич

ни и непознати за нас плодове и зеленчуци като Лонган ( хлебно дърво ), Salak, Тамаринд. Можеше да изкараме съвсем спокойно на плодове, толкова голямо изобилие имаше.

Стигнахме до плажа, който беше доста широк, но не ни впечатли. Не беше това, което очаквахме да видим на о-в Пукет, а именно бистра изумрудена вода.

На връщане минахме през централната улица, където тъкмо отваряха Нощните барове с танцьорки и стриптизьорки. Добре, че минахме рано и ги пропуснахме. Навсякъде млади, красиви наконтени и начервьосани тайландки предлагаха масаж, но дали предлагаха само масаж или още нещо, остана загадка за нас, тъй като не пожелахме да се възползваме от техните услуги.

Намерихме заведение до хотела доста приятно и оборотно, ако съдим по туристите в него. Симеон си поръча рак, който беше изпечен на самата улица на скара на дърва.

На следващия ден сутринта трябваше да ходим при слонове 🙂 В 9:00 ч. дойдоха да ни заберат, като ни качиха в едно странно возило, като тези, в които возят добитък, само че разполагаше със седалки. Бяхме 7-8 възрастни + 3 деца. На едно от китайчетата направих няколко снимки, които може да видите по-долу.

След половин час яко дундуркане в това моторно превозно средство, пристигнахме и там ни посрещна едно бебе слонче, което по-късно си платих да го нахраня с банани. Бананите те засмукват с помощта на дългия си хобот и в знак на благодарност то ми даде, не една, а цели две ЦЕЛУВКИ ( Шегата настрана, беше отварително 🙂 ) След това се качихме на нашия слон, който беше доста възрастен. Лошо впечатление ни направи това, че момчетата, които управляваха слоновете, всъщност ги ръчкаха с острие горе по главата, за да слушат. Цялата разходка със слон продължи 30 минути, които за нас бяха предостатъчно. Агенцията, през която резервирах онлайн, предлагаше и по-скъпи пакети със съответно по-голяма продължителност разходка със слон, но смятам, че 30 минути са напълно достатъчни. Имайте предвид, че слона се движи много бавно и в един момент доскучава. Върху слона се чувствах много несигурно, първо, защото самият слон е много високо животно и второ, подложката, на която бяхме седнали доста се местеше и имапе опастност да се изтърсим.

Момчето, което управляваше нашия слон, предложи да ни снима срещу заплащане, разбира се. Определено парите си струваха, тъй като имаме невероятен спомен от неговите снимки и всъщност една от най-хубавите снимки от цялото пътешествие я направи именно той с наш фотоапарат в ръка. В този парк имаше и маймуни, но горките живееха в ужасни условия и ми стана жално, че дори не исках да ги погледна.

Оказа се, че животните в Тайланд са златна мина, но грижата за тях е на много ниско ниво. Слонове, тигри, крокодили и маймуни биват безспирно малтретирани и упоявани в името на печалбата. Дори след като видях как се отнасяха със слоновете, на които се качихме, се отказах да посетим парка за тигри покрай Банкок, тъй като разбрах, че там тигрите редовно биват упоявани, за да може да са безопасни и да стоят мирно за снимки.

Прибрахме се в хотела, обядвахме в близкото вече познато ресторантче и зачакахме да ни заберат в 17:20 ч. Предстоеше ни да посетим още една от най-големите забележителности на острова, а именно – шоуто Fantasea. Струваше ни 200 лв. за двамата за вечеря и вход за шоуто, като наситина си заслужаваше всяка стотинка. Беше изключително изживяване. Fantasea представлява смесица между шоу с участието на слонове и цирк, като вариантите за билети бяха: билет само за шоуто, комбиниран билет за вечеря и шоу или комбиниран билет за вечеря в луксозен ресторант и шоу. Ние бяхме платили за втория вариант – комбиниран билет за вечеря и шоу.

Вечерята се състоеше в една огромно-грамаданска зала, която побира 2000 човека и всички ястия бяха на принципа на шведската маса. На закупените билети пишешеше точно на коя маса да седнем. Храната беше в изобилие и имаше разнообразие, но някак ми липстваха по засукани ястия. След официалната вечеря се разходихме из парка, където имаше танцуващи тайландки, магазини за сувенири и други приятни местенца. Към 20:30 ч. се запътихме към залата на представлението. Организацията беше на ниво.

Тук се намира залата, в която се провежда спектакъла със слонове.

Бяхме принудени да си оставим телефоните, фотоапаратите и горните дрехи в гардероба. Това е причината да нямам снимки, които да ви покажа.

Залата беше огромна и нашите места бяха на първия ред на втория етаж – просто перфектно! 🙂 Представлението беше У.Н.И.К.А.Л.Н.О. Това е нещо, което човек трябва да преживее, ако отиде на остров Пукет. Mного светлини, шоу на Световно ниво, ефекти. Слоновете всъщност заемат малка част от представлението, но за сметка на това цирковите артисти правят страхотно поу.

Уникалното в това шоу, според мен, беше факта, че не е просто да си седиш на мястото и да наблюдаваш какво се случва на сцената, а реално участваш, защото действията и сюжета се развиваха във всички краища на залата, включително и над главите ни. Артистите влизаха и излизаха от всички страни на залата и така публиката се оказваше насред действието. Кулминацията беше като паднаха хиляди балони от тавана.

С това приключи един невероятен ден.

Следващият ден, обаче, се оказа още по-вълнуващ от предните. Трябваше да станем по тъмно, защото в 6ч. дойдоха да ни заберат отново с минибусче. В Пукет почти не може да видиш голям атобус. Туристическите агенции оперират посредством минибуси.

Този ден щяхме да отидем на Симиланските острови. Бях резервирала екскурзията през Phuketalltours.com и ни струваше 220 лв. Това беше най-ниската цена, която намерих и беше значително по-ниска от останалите оферти. Честно казано бях се притеснила дали всичко ще е ок с пътуването и дали няма да се окажем измамени. Но всичко мина по вода и преживяванията в този ден надхвърлиха по всякакъв начин нашите очаквания.

Пътувахме около час и половина от Патонг до сборния пункт, мястото, където се събират всички туристи. Там имаше на разположение безплатни вода, чай, сладки, малки сандвичи, както и плавници под наем срещу допълнително заплащане. След кратко изчакване, се ориентирахме към моторната лодка.  Наш гид беше едно младо и усмихнато момиче, което ни обясни първоначално къде отиваме, какво ще правим, къде ще ядем, къде ще шкорхелираме и т.н. Пътувахме още около час с моторната лодка до първия остров. Още със слизането се потопихме в рая. Такава вода никъде, наистина НИКЪДЕ, не съм виждала. Водата беше кристално изумрудена, чиста. Пясъкът беше бял и мек като кадифе. Оставям снимките да говорят вместо мен.

Симиланските острови представляват архипелаг от 11 острова, които се водят част от Национален парк. Затова е необходимо да се плати входна такса, която в нашия случай беше включена в така или иначе ниската цена. Островите се водят необитаеми, само такива туристи като нас идват за по няколко часа на ден да разхвърлят буклуци из целия остров и след това си тръгват.

Обядвахме на това райско кътче, след което се разходихме из джунглата. Имаше пътека, която водеше до върха на острова и като се качихме, пред нас се откри страхотна панорамна гледка към синьото море и лодките в него.

Нашата екскурзия включваше освен посещение на Симиланските острови, но и шнорхелиране на две различни места по 30 мин. За първи път в живота си аз и Саймън шнорхелирахме и ни пуснаха в дълбоките води, със спасителни жилетки, Слава Богу. Беше ни много интересно, тъй като видяхме най-различни по вид и цвят тропически рибки, но за съжаление те, в повечето време, бяха далече от нас. Също така се нагълтахме с вода, докато свикнем как да използваме маската и шнорхела. На едно от местата, където шнорхелирахме гидът ни предупреди да не приближаваме съседния малък остров, защото там живеели Turtles, костенурки, които били опасни.

Последната ни спирка беше всъщност най-големият от 11-те острова в архипелага. Още с наближаването на острова можеше да се видят скалите, които са най-известното място и които са на всяка картичка, касаеща Симиланските острови. Водата там отново беше повече от прекрасна, но имаше прекалено много туристи и някак чувството за екзотичност и това да си на необитаем остров, се изпари. Последва един час пътуване обратно с моторната лодка. На сушата ни чакаше малка почерпка и след това тръгнахме всеки откъдето е.  На връщане ни качиха в един много модерен автобус, но вътре беше пуснат климатика, а не бяхме прогизнали целите и с мокри коси, дрехи, та , Слава Богу, че не се разболяхме.

Благодарение на теб, Пукет, ни връхлетяха толкова силни емоции, преживяхме толкова прекрасни моменти и посетихме толкова прекрасни местенца!

Следваща спирка в Обиколката ни в Югоизточна Азия: БАНКОК. Прочетете пътеписите за Банкок.

Снимки, на които не можах да намеря местенце в статията, може да видите ТУК или по-долу:

 

Хареса ли ви статията? Моля споделете в: