От Кан до Марсилия. Качване на круизния кораб.
Как ни посрещна Марсилия, как се придвижихме до круизния терминал и как премина чекирането, четете в настоящия пътепис за Марсилия и кораб MSC Grandiosa, част от поредицата пътеписи „С деца на Лазурния бряг + Средиземноморски круиз + Амалфийско крайбрежие“
ВИЖТЕ МАРШРУТА, ПРОГРАМАТА И РАЗХОДИТЕ ЗА ЦЯЛОТО ПЪТУВАНЕ ТУК.
КЪМ ПРЕДНИЯ ПЪТЕПИС ОТ ПОРЕДИЦАТА: ТУК
От Кан до Марсилия
Добро утро! Станахме много рано, за да сме навреме на централната гара в Кан, откъдето да се качим на влака за Марсилия. Всъщност първата спирка на бързия влак OUIGO беше Ница, минаваше през Кан, където ние се качихме, стигнахме до гр. Toulon, където сменихме влака с по-обикновен и бавен TER влак и така до крайната точка – Марсилия. Тръгнахме в 6:31 от Кан и пристигнахме в 8:43 в Марсилия без закъснение.
Билетите не бяха много скъпи – 72 евро общо за всички. Купих ги от официалния сайт на френските железници – вижте ТУК. Билетите за бързия влак ги получих 4 дни преди пътуването по имейл с конкретни места, на които стоим, докато другите билети за бавния влак бяха без фиксирани места.
Всъщност бързият влак не беше кой знае колко бърз. Не може да се сравнява с немските железници, например, но беше комфортен и пътуването беше спокойно. Насладихме се на прекрасен изгрев и освен това маршрутът ни мина през лозовите насаждения на прочутия френски прованс. Чудесно начало на деня!
В град Тулон, трябваше да сменим влака и тъй като имаше някоя друга минутка закъснение, ни чакаха хора в специални униформи с логото на Ouigo, които ни насочиха към следващия влак. Падна голямо бързане и тичане и далеч не бяхме само ние.
Пристигайки в Марсилия обаче станахме свидетели на гледка, която не сме си и помислили че можем да видим във Франция, а по-скоро някъде из арабския свят. В понеделник, в 8:45 ч. Централната гара на Марсилия – гара Saint-Charles беше зарината от боклуци. Имаше 5-6 пъти повече боклуци около кошовете за боклук, отколкото в самите тях – бутилки от какво ли не, кенчета, опаковки, цигари. А кошчета имаше много и около всички тях беше същата картинка. Просто си представете как десетки и стотици хора минават покрай всички тези камари от боклуци, които стоят все още неизчистени в 9:00 сутринта в работен ден! С това мнението ми за Марсилия не само се затвърди, а окончателно се закова, че това е най-мръсният европейски град, в който съм била до момента. След този шок и ужас на гарата и лутането, които ремонтът на метрото ни причини, беше вече време да помислим как да стигнем до кораба. Междувременно вече имаме 2 предишни посещения на Марсилия, в които успяхме да посетим Старото пристанище, плажът и други забележителности в града.
Ако и ти искаш да си върнеш част от заплатената сума за хотели, полети или продукти, регистрирай се на този линк ТУК и всеки нов потребител получава бонус до 10$ в сметката.
Как да стигнем от централната гара на Марсилия до круизния терминал?
Има няколко начина:
1. От Централната гара Saint-Charles с метролиния 2 (червена) в посока Bougainville (Geze) и се слиза на спирка „Joliette Square“ (Joliette). От там с автобус No n°35 T (чиято спирка е до The Docks Village) стигаме до вход 4 на круизния терминал. Спирката се казва “Terminal Croisières”. От там до самия кораб е между 1 и 3 км., в зависимост от това на кой док е акустирал. Задължително се спазва зелената пътна маркировка. Ние се придвижихме по този маршрут като времето пеша изглеждаше многократно повече заради жаркото слънце. Круизният кораб се виждаше от далеч, но разстоянията на пристанището бяха огромни.
2. От Централната гара Saint-Charles с метролиния 2 (червена) в посока Bougainville (Geze) и се слиза на спирка „Joliette Square“ (Joliette). След това с безплатния пристанищен автобус се стига до самия круизен терминал т.е. си спестявате и ходенето пеша из пристанището. Работното време е от 9:20 ч. сутринта през 20 минути. Има безплатни автобуси не всеки ден, а само в дните, когато има акустирал круизен кораб. Спирката се намира на 9 Quai du Lazaret. След аптеката и магазина the Pomme de Pain. Има голяма порта с бели решетки. Като влезете в нея ще е необходимо да покажете бордните си карти.
–> Разгледай и резервирай с отстъпка бюджетен хотел в Марсилия. Виж ТУК!
НА КРУИЗНИЯ ТЕРМИНАЛ
На бордните ни карти пишеше, че 11 ч. е часът ни за чекиране. На круизния терминал имаше скромно welcome drink посрещане със сладки + лимонада или сок. Идвайки от близо 200 км. разстояние, пътувайки 2 часа с влак, после с метро, после с автобус и ходейки с целия багаж пеша за поне половин час, ние не изчакахме да ни поканят, а бяхме първите, които се възползваха от почерпката. След нас стана опашка 🙂
Уж бях направила чекирането предварително още преди да тръгнем в България веднага след като получих бордните карти за круиза, но се оказа, че на място трябва отново да се чекираме. Корабните карти ни ги дадоха още при чекирането. Трябваше много да ги пазим и да са с нас постоянно, защото именно с тези карти щяхме да слизаме на различните пристанища, да се връщаме в кораба и щяхме евентуално да си купуваме стоки и услуги на кораба. В корабната карта всичко се сумира и в последната вечер от престоя всеки пасажер е длъжен да провери и заплати сумата, която се е събрала.
Чекирахме се около 11:00, а стаята ни щеше да бъде готова към 14:00ч. Куфарите ги оставихме на круизния терминал и персоналът по-късно щеше да ги докара пред нашата каюта. Бяхме останали само с ръчния багаж. Можете ли да познаете кое беше първото място, което посетихме? Бюфета, разбира се! С интерес проследихме процеса по приготвяне на моцарела, после хапнахме обилно и със заредени батерии тръгнахме да разглеждаме кораба.
Как изглеждаше кораба MSC Grandiosa отвътре и какви услуги и забавления предлагаше, ще научите в следващия пътепис.
КЪМ СЛЕДВАЩИЯ ПЪТЕПИС –> Средиземноморски круиз с MSC Grandiosa. Живота на борда.
