Пътепис за о-в Изола Бела, Милано, Римини, Болоня и Сан Марино

Третата мобилност, в която участвах, към проект по Програма Еразъм +, се проведе на две локации. Летяхме от летище Пловдив (за сефте!) до Милано като първата половина от престоя прекарахме в района на разположеното в Северна Италия езеро Лаго де Маджоре – град Кастелето сопра Тичино, а след това с влак стигнахме до гр. Римини, където бе втората половина. Този пътепис за Италия ще разделя на две части като отделя културната програма от работните посещения и срещи. В настоящия пътепис разказвам за посетените забележителности на о-в Изола Бела, Милано, Римини, Болоня и Сан Марино.

Пътепис: Приобщаващо образование и български неделни училища в Италия – прочети ТУК.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ В АРОНА И О-В ИЗОЛА БЕЛА

Нощувахме в малък апартамент в CasaAlbergo (Виж хотела ТУК) в гр. Кастелето сопра Тичино. Този комплекс някога е бил строен за студентско общежитие. Мястото е хубаво, стаите са чисти, просторни и с много място за съхранение на багажа. Като недостатък мога да отбележа, че е далеч от центъра на града, но пък е много тихо и спокойно. В близост се намират големи магазини като Decatlon, Terranova, Pittarelo и други, като този път успях да НЕ прекаля с покупките, за което съм много хепи 🙂 Хранехме се в ресторант Grill Inn Lago в Кастелето и в Esattoria di Jumi в Арона.

Арона, Стреза и остров Изола Бела са едни от най-живописните места на Северна Италия. За да не се повтарям, по-подробно описание на забележителностите в Стреза и Арона вижте в пътеписа ми за Италия от предната мобилност – вижте ТУК.

Мога смело да се похваля, че вече знам какво е в главата на Свети Карло Боромео 🙂 – една от най-високите статуи в Европа, намираща се в Арона. „Главата“ и катеренето до нея не е подходящо за деца или за хора с клаустрофобия. Да не кажете, че не съм ви предупредила 🙂

Също така в Арона всеки вторник се провежда уличен пазар, на който може да откриете голямо разнооразие от стоки – плодове, зеленчуци, сирена, месо, текстил, дрехи (2-ра употреба и нови) и дори чадъри. Аз си купих чадър – същинско произведение на изкуството – “Цъфнали бадеми“ от Ван Гог.

Неизменно акцентът сега бе посещение на Изола Бела – „красивият остров“ насред езерото Лаго де Маджоре – второто по големина езеро в Италия след езерото Гарда. До него се стига лесно с ферибот от Стреза. Мястото представлява забележително съчетание от Лятна резиденция на фамилията Боромео и терасовидни барокови градини, където природа и човешко творчество се допълват по изключителен начин. Актуални цени на билетите за двореца и градините и евентуално до другите острови, намиращи се наблизо, проверете в офиицалния сайт ТУК.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ В МИЛАНО

За трети път съм във вторият най-голям град в Италия и все има нещо ново, което човек може да види. Предните пътеписи за Милано вижте ТУК и ТУК.

Този път в краткото време, с което разполагахме, успях да посетя следните забележителности в Милано:

1. Vertical Forest и районът наоколо. Там се намират двата небостъргачи с естествена зелена растителност по фасадата отдолу до горе. Времето бе прекрасно и в красивия поддържан зелен парк пред сградите бе пълно с хора на всякаква възраст, които бяха седнали или легнали на тревата или си правеха пикник. Коренна разлика с предния път, когато времето бе дъждовно и нямаше жива душа в района…

2. Улица Corso Garibaldi – оживена, почти пешеходна улица с множество заведения и магазини, която свързва чудесно Vertical Forest с крепостта Сфорцеско.

3. Площадът пред Дуомо (Миланската катедрала). За къде в Милано, без човек да си вземе автентично италианско джелато, разбирай сладолед, и то в самия център… Тъкмо бе минала премиерата на филма „Дяволът носи Прада“, чиято основна снимачна площадка бе центърът на Милано и по този повод имаше много тематични места.

4. Евангелизация на Католическата църква в самия център на Милано, точно пред Дуомо. Оказа се, че католиците организират ежегодно по няколко евангелизации на открито в седмиците между Великден и Петдесятница. Имаше семпло изпълнение на няколко песни с китара, после младо момиче разказа за своя път във вярата и накрая имаше проповедник, който сподели послание. Миналата година отново съвсем случайно попаднах на подобна евангелизация в центъра на Месина, о-в Сицилия – виж ТУК, като отново бе същият период между Великден и Петдесятница.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ В РИМИНИ

Бяхме настанени в хотел Rosabianca, който като цяло бе добре като включена закуска и атмосфера, но статите бяха твърде тесни и нямаше място къде човек да си сложи куфара. Въпреки това персоналът от хотела бе много отзивчив и дори ни поздрави със семпъл подарък с цвете за всяка дама по случай Денят на майката, който тази година се падаше на 10.05. Празникът на майката се отбелязва в Италия всяка втора неделя от месец май.

По време на престоят ни в Римини, се хранехме в ресторант II Veliero, където основният специалитет бяха морските деликатеси.

Днес Римини е най-големият курорт в Италия и затова крайбрежният район е много приятно място – красива смесица както от алеи за спортуващи и огромно количество хора, които спортуват, така и страшно дълъг и много широк плаж с безкрайно много чадъри, шезлонги и неработещи все още през Май плажни заведения. Плажната ивица е дълга 15 километра. Разбира се, не липства и китайско-сувенирната чаршия, Виенско колело, морски фар, огромен фотоапарат, яхтено пристанище и още. Един следобед, докато се разхождахме с колежки по плажа, намерихме на брега кост от сепия.

Старият град на Римини също е пълен със забележителности, като най-популярните са:

–        Арката на Август (Arco d’Augusto), построена в чест на едноименния римски император и до днешна дата най-старата запазена римска арка в света.

–        Мостът на Тиберий (Ponte di Tiberio), датира от 14. сл.н.е. и бележи началото на римския път Виа Емилия. Мостът е дълъг 62 м., широк 9 м. и се използва до ден днешен за транспорт.

–        Централният площад „Пиаца тре мартири”, където се събират местните. По средата се намира фонтан със статуята на Папа Павел V. Околните сгради са в ренесансов стил, включително и впечатляващава църква „Сан Антонио”.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ В БОЛОНЯ

Преди няколко години през някакъв трети сайт ( т.е. не официалния сайт на авиокомпанията) бях закупила билет от София до Болоня и обратно за цяло едно евро. Да, правилно прочетохте. ЕДНО ЕВРО! За съжаление тогава поради разни важни причини, не успях да се възползвах и се набутах… 🙂

Но ето, че при тази мобилност имах възможност да посетя града и следните негови емблематични забележителности:

1. Университетът на Болоня – най-старият (от 1088 г.) действащ университет в света. Останах изумена от огромните зали с изрисувани стени и тавани и колони с дърворезба. От там се разкрива и красива гледка към Централия площад Маджоре отвисоко.

2. Базиликата „Сан Петронио“ – че е голяма – голяма е, но не ме впечатли особено, след като съм била в множество други подобни италиански катедрали. Това е най-голямата тухлена готическа църква в света и в нея се намира най-старият музикален орган в света, който все още се използва.

3. Фонтанът на Нептун – сигурно има интересна история, но никак не се впечатлявам от голи статуи.

4. Каналите на Болоня, поради които градът носи и името „Малката Венеция“. Едно от най-туристическите места е „прозорец“ към един такъв канал, намиращ се на пешеходно разстояние от центъра на адрес: Via Piella 16. Имайте предвид, че може да улучите каналите да се без капка вода особено по време на големите летни жеги или при почистване.

5. Двете наклонени кули Азинели и Гаризенда. Да, не само Пиза си има наклонена кула, но и тук в Болоня х 2. По време на моето посещение, кулите бяха оградени и достъпът за качване забранен.

6. ОЦЕТ! Посетих фирмен магазин на най-старият производител на оцет в света – Giusti от Модена, който стартира производството в далечната 1605 година. При подходящи условия за температура и съхранение в тъмна бутилка, оцетът може да съществува буквално вечно!

7. Сос Болонезе (Ragù alla Bolognese) произхожда от град Болоня и винаги се поднася единствено с талиатели или лазаня, а не друг вид паста. Аз и две колежки седнахме в едно заведение, където си поръчах точно това – талиатели с Болонезе сос. Оригиналната рецепта включва кайма (смес от телешко и свинско), зеленчуци (лук, моркови, целина), домати, червено вино и подправки (Сол, черен пипер, риган, босилек). Характерното за него е дългото готвене на тих огън, което му придава богат вкус.

Оригинална рецепта за сос Болонезе включва следните продукти и етапи:

1. Запържване: Запържват се ситно нарязаните лук, моркови и целина (софрито).
2. Добавяне на месото: Добавя се каймата и се запържва до златисто.
3. Деглазиране: Добавя се червеното вино и се оставя да се изпари.
4. Къкрене: Добавят се доматите, подправките и млякото (ако се използва).
5. Бавно готвене: Сосът се готви на много тих огън за дълго време (поне 1-2 часа), за да се смесят вкусовете.

Аз и колегите наблюдавахме също така и открита демонстрация на действия за първа помощ, организирана от Италианския червен кръст, която се осъществи на Централния площад.

Наричат Болоня понякога „Град на музиката“ поради множеството улични музиканти и сцени на открито. Също така градът е известен със своите арки и тунели с дължина общо цели 42 километра!

Видях и т.н. Jesus шествие, което премина през централната градска част. В него участваха имигранти от града и имаха щанд с Библии на различни езици – руски, арабски и др. В Милано – открита евангелизация, тук – шествие. Интересно! 🙂

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ В САН МАРИНО

За втори път посещавам Сан Марино и бях също толкова впечатлена, колкото и първият. Прочетете предния пътепис ТУК,

Малката Република Сан Марино е разположена върху склоновете на Монте Титано. До нея може да се стигне с кола, с автобус от Римини, който отстои само на 16 км. (виж ТУК) или лифт от Borgo Maggiore (виж ТУК).

В Сан Марино е много трудно да определиш кое е акцентът на посещението – крепостта с главозамайващите гледки към долината, Музеят на мъченията, след който ти се повдига или сувенирните магазинчета, от които може да си купиш от уникални и до абсурдни подаръци като например сабя или меч от любим филм, истинска прашка, раница във формата на китара, истинско перо с мастило, парфюм във формата на препарат за стъкла, пате в образа на Нутела или 1 кг. фалшив шоколад Милка.

И все пак при това посещение се откроиха следните 2 забележителности в Сан Марино:

1. Музей на мъченията

С колежките-педагожки многократно се шегувахме, че в този музей сме открили много ефективни методи за въдворяване на дисциплина в клас и е бил много полезен за целите на проекта на мобилноста J В него се намираха огромно разнообрази от средновековни средства за мъчения, използвани често по време на Великата инквизиция. От деформиращи я крак, я пръсти, минавайки през почти всяка част от тялото до напълно смъртоносни. Съвет: Не консумирайте храна преди посещението си в този музей, нито планирайте да се храните след това – няма да ви се получи. Шегата настрана, аз останах изключително разочарована от човека като същество, което може да измисли и да прилага подобни насилствени и нечовешки практики. Направо се възмутих от човешката раса.

2. Крепостта

Първо, заслужава си на 1 милион процента. Второ, входът е напълно безплатен за учители. Айде юруж! Трето, тоалетна има само при първата кула. 🙂 Не се смейте. Важно е. И не пропускайте да посетите Музеят на древните оръжия, разположен във Втората кула.

Като цяло се постарахме да минем по всяка възможна стълба, да се качим на всеки един парапет и да направим снимки през всеки един прозорец или тераса. По някое време седнахме на заведение да хапнем и забелязахме, че в кухнята телевизорът работеше и тъкмо даваха на живо състезанието Giro d’Italia, прекосявайки района на Боровец.

ИТАЛИАНСКИ ВКУСОВЕ

Храната, която ще запомня от това посещение на Италия:

• Морските деликатеси. Срам ме е да призная, но за първи път в живота си опитах морски деликатеси в Римини. Просто организацията на изхранването няколко пъти бе таква, че не даваше други опции и бях принудена да опитам. И OMG! Как е възможно досега да не съм опитвала такава вкусотия – паста с миди, ризото със скариди, панирани морски деликатеси, но най-много се влюбих в шишчетата от сотирани скариди.
• Nuvole di drago (буквално преведено: Драконови облаци) – Прави се от смес на нишесте (обикновено от тапиока), фино смляно месо от скариди или бяла риба, захар и сол. Комбинацията от захар и естествената сладост на морските дарове му придава специфичен, леко сладникав послевкус, съчетан с деликатен аромат на море/риба. В Болоня (особено около китайския квартал или в близост до гарата и Via dell’Indipendenza) има множество магазини, които го продават прясно изпържен и пакетиран в големи пликове за улична консумация. Лично на мен НЕ ми хареса!
• Паста с боб и наденица + сварен спанак, зелен фасул и пуешко – звучи като някаква супер брутална комбинация, но всъщност бе много вкусно
• Разтопен лимонов или ванилов сладоледен десерт в чаша в Римини
• Паста с автентичен сос Болонезе в центъра на Болоня.
• Милански шницел с пуешко месо
• Паста Оричете – най-обикновена паста, но в по-различна форма
• Плоски хлебчета пиадина (в Римини)

Време за малко статистика

Това бе моето 9-то посещение на Италия и за 3-ти път с колеги и е интересно как всеки път опитвам нова храна и посещавам нови места, дори и някой път градовете да се повтарят.

Също така до момента съм посетила 13 от общо 20 административни региона на Италия. В очакване съм за следващото посещение!