Еразъм+ Част 3: Приобщаващо образование и български неделни училища в Италия

Третото ми участие в проект към програма Еразъм+ се проведе в периода 2-12.06.2026 г. в Италия, като мобилността бе разделена на две локации – 5 нощувки в района на Лаго де Маджоре и след това 5 нощувки в разположеният на Адреатическо море – град Римини. Както предните два пъти, така и сега времето ни бе разпределено равномерно между работни срещи/наблюдения в различни институции и културни обиколки с посещение на забележителности в градовете Милано, Римини, Болоня, Сан Марино, както и остров Изола Бела, разположена насред езерото Лаго де Маджоре в Северна Италия.

Проектът бе фокусиран върху професионалното образование и обучение на лица със специални образователни потребности и по-конкретно в областта на Готварството и ресторантьорството, както и в сферата на Градинарството, цветарството и озеленяването. Партниращата организация в Италия бе Associazione Luce, която се погрижи за нашето настаняване, изхранване, културни и служебни мероприятия.

Пътепис за о-в Изола Бела, Милано, Римини, Болоня и Сан Марино – вижте ТУК.

Пътеписите от предните мобилности вижте ТУК (Май 2025г.) и ТУК (Октомври 2025 г.)

В предния пътепис описах посетените от нас забележителности по културната програма на проекта. Тук е време да опиша и работните срещи и посещения, които реализирахме по време на мобилността.

1. Работно посещение на Българското неделно училище “Пейо Яворов” в Милано

Първото място, което посетихме бе Българското неделно училище “Пейо Яворов” – най-голямото българско неделно училище в Италия с най-голяма концентрация от ученици на една локация – 150 ученици и 18 преподаватели, разпределени в дневна фирма на обучение, дистанционна и смесена. Децата често посещават България като някои от тях са от смесени бракове и за тях българският език не е майчин език, а го изучават като втори. Училището е лицензирано и завършеният там клас се признава и в България. Помещава се в сградата на професионална гимназия.

В неделя децата се учат да четат и пишат на български език и изучават празниците по българския фолклорен календар. Тази дейност се осъществява от 10:00 до 12-12:40 ч. като след това имат и извънкласни занимания – народни танци, рисуване, забавна история и география. По време на нашето посещение имахме възможност да наблюдаваме реални учебни часове по български език и народни танци. Атмосферата бе изпълнена с емоция и енергия от страна както на учителите, така и на децата.

В разговор с директора Гергана Христева научихме повече за историята на училището, за организацията на учебния процес и за предизвикателствата, които срещат. Интересен факт, който тя сподели бе, че в италианското училище в първокласниците първо се учат да пишат буквите печатно и едва във втори клас – ръкописно. Използват както същите учебници по БЕЛ, които учениците в България използват, така и адаптираните учебници за изучаване на български език като чужд език. И още – само 10% от българчетата в Италия са обхванати от подобни неделни или редовни български училища.

2. Работна среща в кметството на Арона

На срещата освен нашата „делегация от български граждани и учители“ присъстваха заместник-кмета на Арона г-жа Моника Д’ Алесандро и заместник-директора на училищния комплекс в града г-жа Бети. Едно от най-важните неща за работа в приобщаващото образование, които те споделиха, бе подходът, при който се работи не само с детето със СОП индивидуално, но с целия клас в общообразователното училище – насърчава се сътрудничество, развиват се социални умения и се изгражда естествена среда на приемане и подкрепа. По-напредналите ученици помагат на тези със затруднения в малки групи.

Ето още факти, които те ни представиха от своята работа в приобщаващото образование:

Нормативът на учителите е 22 часа/седмично. Децата с по-леки специални нужди получават 11 часа/седмично ДПЛР, а тези с по-тежки – по 22 часа/седмично. Ако имат нужда от още часове подкрепа, училищата заявяват в общината нуждата си от помощник на учителя. Учителите използват адаптирани учебници, както и концепцуални схеми върху учебния материал. Помощникът, ресурсният учител и общообразователният учител на класа работят заедно. Терапиите (арт, музикотерапия и т.н) не се случват в самите училища, а в медицински заведения, където много от тези терапии са безплатни за учениците. След навършване на 16 години децата имат право да посещават Дневни центрове за терапии.

Нещо интересно: В училището в Арона от 20 ученици в клас само 6 са италианчета т.е. има много чужденци и имигранти.

3. Среща-беседа с Джорджо Пиеручи – треньор по джудо

През първата мобилност, присъствах на негова тренировка на живо с интегрирана група от деца в предучилищна възраст. Виж повече ТУК. Този път той разказа за това как и защо е започнал да се занимава с интегрирани групи. Той сподели, че фокусът му е върху развитието на личния потенциал, а не върху съревнованието. В работата му водещи са не победите и класиранията, а създаването на подкрепяща и разбираща среда.Мотото, което го води, е:„Децата са нашето бъдеще – трябва да им помогнем по всякакъв възможен начин.“

Джорджо Перучи е автор на книгата “Как се ражда усмивката?“ и отговорът е: „Чрез емпатия.“

Тази среща ни показа, че спортът е много повече от физическа активност – той е мощен инструмент за приобщаване, подкрепа и изграждане на увереност у децата.

4. Работно посещение на начално училище „Дарио Сибилия“ и детска градина в Кастелето сопра Тичино, Италия

Децата там (около 180 на брой между 3-5 години) учат заедно чрез музика, която ги свързва без думи, чрез общи инициативи, в които всеки има своето място, и чрез грижата за зеленчуковата градина, където всяко малко усилие дава плод.

Присъствахме на репетиция по повод предстоящ празник за завършване на детската градина, където децата танцуваха и пееха с огромна енергия и желание. Измежду тях веднага фокусирахме дете със СОП (вероятно аутизъм), което участваше наравно с другите деца, но плътно до него бе един учител, който му помагаше да прави танцувалните движения и да се движи където и както трябва. Също така бяхме впечатлени от огромното количество арт инсталации и проекти, които децата са осъществили заедно – рядко се намираше празно място по стените – всичко бе толкова цветно и красиво.

Видяхме „леглата“, на които си почиват децата следобед – които ако ги види някоя БГ мама, веднага ще сигнализира институциите. Още си откраднахме гениалната идея да се слагат тенис топки на краката на столовете, за да не се драска подовата настилка.

5. Работно посещение в Средно училище „Aurelio Bertrola“ в Римини, Италия.

В това училище се обучават 700 деца в прогимназиален и гимназиален етап, между които 45 деца СОП. Всеки ден се осъществяват извънучилищни дейности, в които се включват и децата със СОП. На територията на училището има Био градина, STEM център и танцова школа, която се провежда в огромния физкултурен салон. Интересно бе да наблюдаваме как т.н. ресурсни учители работят индивидуално с някое дете със СОП и то не къде да е, а в отделени за това кътове в коридорите на училището. Останахме впечатлени от цветните и иновативни проекти, които забелязахме из класните стаи и в общите пространства.

6. Българско неделно училище “Георги Капчев” в Гамбетола и асоциация “С България в сърцето”

На проведената работна среща присъства г-жа Боряна Георгиева – Директор на Българско неделно училище „Георги Капчев“ – Гамбетола. Тя представи опита си в работата с български деца, живеещи в Италия като сподели, че училището е подкрепяно по Националната програма „Роден език и култура зад граница“ и има важна роля не само за изучаването на българския език, но и за съхраняването на връзката с българските традиции, история и културно наследство.

Срещата се проведе в гр. Римини и се превърна в ценна възможност за професионален диалог относно обучението на деца със СОП в двуезична среда, обмен на добри практики и обсъждане на съвременни подходи в образованието, насочени към подкрепата и развитието на всяко дете.

Споделеният опит показа, че ученето е най-ефективно, когато е свързано с преживяване и емоция, а не само с усвояване на учебно съдържание.

С това работните ангажименти по време на мобилността ни по програма Еразъм се изчерпаха. За мен лично бе много интересно да се докосна до български училища в чужбина и да разбера както трудности, така и техните постижения сред учениците.

Пътепис за културната програма по проекта с посещения на о-в Изола Бела, Милано, Римини, Болоня и Сан Марино – прочетете ТУК.