Рискът да вземеш кемпер под наем за дълго пътуване

Какво да се качиш за първи път в живота си на кемпер и да го наемеш за цели 15 дни, с който да изминеш над 5000 километра и който кемпер да се окаже пълен с всевъзможни проблеми, четете в Първата част от нашето Пътуване с кемпер до Западни Балкани и Италия.

Повече информация относно маршрута, разходите и всички пътеписи от пътешествието може да откриете ТУК.

НАЕМАНЕ НА КЕМПЕР

Нашето кемпер приключение започна с резервирането на кемпер от частно лице в София два месеца преди самото пътуване. След доста щателно преглеждане на обявите за кемпери под наем се спряхме на един кемпер, който беше със 6 седящи и 5 спални места + пълна посуда, маси и столове, тента и „уж“ абсолютно всичко необходимо, но без климатик. Кемпера се намираше в София, а моделът бе Форд Транзит, 1992 г. 🙂 Цената беше 70 лв/ден като тази цена беше най-ниската възможна, която успяхме да намерим. Търсихме общо взето ниска цена, тъй като пътуването ни се очертаваше да е доста продължително – около 15 дни.

Пътувахме 2-ма възрастни + 2 деца ( на 4г. и 8 г. ) + куче – Чарли. Датите на пътуването бяха 9-23.07.2019 г.

Мислихме, че ще е голяма жега в кемпер без климатик през този период от годината, но реално само първият ден беше супер горещо, защото няколко дни преди старта на нашето пътуване, кемперът бе стоял в София нагряван от слънцето.  Следващите дни обаче не сме усещали такава жега вътре. Дори през някои от нощите се чудихме с какво да се завиваме, тъй като си ставаше хладно.

По време на цялата ни предварителна комуникация със собствениците на кемпера до самият старт на пътешествието, те бяха много отзивчиви и отговаряха на всичките ни въпроси. Това щеше да бъде първото ни пътуване с кемпер и повярвайте ми, имахме мноого въпроси. Беше необходимо да оставим депозит от 500 лв. за евентуални щети, който след това ни беше върнат.

За съжаление кемпера, който получихме беше пълна трошка в истинския смисъл на думата. Истината е, че пренебрегнахме факта на колко години беше самата машина и се подведохме по цената и добре изглеждащия интериор. Грешка, за която после сто пъти съжалихме…


Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!


КЕМПЕРЪТ, КОЙТО ПОЛУЧИХМЕ:

Кемперът се саморазрушаваше в движение. Ето и няколко примера (които едва ли конкретно ще ви интересуват, но пък са добра идея какво да проверите, когато вие самите наемате или купувате кемпер):

1. През първия половин час от пътешествието ни, още докато пътувахме от София към българо-македонската граница, едната лампа над мястото за хранене се откачи;

2. Веднъж, отваряйки вратата на тоалетната, видяхме, че тоалетната чиния лежи счупена на земята т.е сама се е счупила по време на движение;

3. По същия начин беше и с една от вратичките на шкафчетата в тоалетната;

4. Задната броня се оказа, че е лепена преди да наемем кемпера и до края на нашето пътешествое половината броня успя да се разлепи;

5. Багажникът се отвори по време на движение по магистралата и добре, че една от минавашите покрай нас коли ни даде знак да спрем и отстраним проблема, защото иначе ние нямаше как да разберем, докато не спрем някъде;

6. Магнитите на шкафовете бяха износени и постоянно се отваряха по време на движение. Дори един път стъклена купа падна от един от шкафовете и се счупи върху главата на Симеон ( съпруга ми)! Добре, че нищо му нямаше и че не падна върху някое от децата.

7. Дясното странично огледало за обратно виждане все се изплъзваше надолу като това създаваше опасност при изпреварване и престрояване в друга лента и беше необходимо през 30-40 минути да го нагласяме отново и отново…

8. Горния люк, който е на тавана при леглото над шофьора, редовно се откачаше и започваше свободно да се отвартя и затваря. ВИЖ – ПЪРВИ ДЕН

9. Тента физически имаше, но работеща и изправна тента нямаше. Предните наематели били я счупили…

10. Вентилаторът, който бе прикрепен към втория люк на тавана, и който добре компенсираше липсата на климатик, ни предаде по средата на пътешествието и така и не заработи след това.

11. Стартерът ни предаде последния ден и последваха интересни преживявания пред граничарите на сръбско-българската граница. ПОВЕЧЕ ЧЕТЕТЕ В ПОСЛЕДЕН ДЕН

12. Една от завесите, която се намира до мивката, се раззглоби.

13. Повече от половината бушони изгоряха от само себе си и останахме само с два работещи бушона и трябваше да избираме или да имаме вода в чешмата или да имаме осветление!. Добре, че намерихме бушони от близкия супермаркет, та нормализирахме нещата.

14. Най-големият проблем на кемпера обаче беше БОЙЛЕРЪТ, КОЙТО НЕ РАБОТЕШЕ. Този факт установихме едва на третия ден, когато след разходка в Дубровник, бяхме решили най-накрая да се възползваме от тази „екстра“. Включихме го и се оказа, че той въобще не включва. Пробвахме различни начини да оправим проблема, но така и не успяхме. По време на цялото ни пътешествие от 15 дни се изкъпахме точно един път (!!!) и то със СТУДЕНА вода (!!!) на пристанището в хърватския град Трогир. Там се възползвахме и от платената пералня и сушилня на пристанището, които обаче нито изпраха, нито изсушиха хубаво. Изключваме прекрасните дни, през които се къпахме в морето или под разни горещи извори.

Оказа се, че много от нещата, които се развалиха в кемпера по време на пътуването, можехме да оправим, стига да разполагахме с отвертка и клещи. Не бяхме взели такива инструменти с нас, защото по презумция очаквахме такива неща да намерим в багажника на кемпера, както и резервни бушони. Бушоните в един кепмер са едни от най, ама най-важните неща. Без тях нямаш вода, нямаш ток, нямаш бойлер, нямаш печка.

ВЪПРЕКИ ВСИЧКО, НАСТРОЕНИЕТО БЕШЕ НА МАКС, ДЕЦАТА НЕ МРЪНКАХА МНОГО И СЕ НАСЛАДИХМЕ НА ПРЕКРАСНИ ГЛЕДКИ.

Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!


ОБСЛУЖВАНЕ И ПОДРЪЖКА НА КЕМПЕРА

От гледна точка на пълнене на резервоара с вода и изпразване на тоалетната нямахме проблеми.

Чиста вода наличвахме главно на бензиностанции и паркинг стопове, където има чешми. Дори веднъж, спахме супер близо до една пожарна стация и на следващата сутрин наляхме оттам благодарение на пожарникарите.

Резервоарът с мръсната вода от двете мивки бяхме оставили отворен, за да се излива водата свободно по време на движение.

Тоалетната изчиствахме на безлюдни места. Едно от най-отвратителните неща при пътуването с кемпер е именно изчистването на тоалетната. Този кемпер не беше с касетка, а с контейнер. Издърпваш капака и всичко се изсипва… Бляк! По препоръка на собствениците слагахме разни таблетки в самата тоалетна през 3 дни, които уж изчиствали миризмата. В интерес на истината аз миризма на тоалетна по време на цялото ни пътуване НЕ усетих.

Няма как да не спомена, че шофирането по магистрала с този кемпер, набор ’92, беше пълна пародия… Ако случайно ти се падне магистралата, мааалко по-стръмна или пък, не дай си Боже,  планински път, тогава кемперът не можеше да вдигне дори и 50 км/ч. на трета предавка. А иначе от друга страна максималната скорост, която успяхме да вдигнем с кемпера по надолнище на магистрала бе около 115-118 км/час., тресеше се ужасно и имахме чувството, че всеки момент ще се разглоби в движение.

Кемперът нямаше хидравлика и съответно трябваше с много повече сила да въртим кормилото. Щом и аз като жена се справих, значи не беше чак пък толкова зле… 🙂


ПОЛУЧЕТЕ 41 долара ОБРАТНО ПРИ РЕЗЕРВИРАНЕ ПРЕЗ AIRBNB.COM


ОБЩА СЪДБА СПОЛЕТЯ ШОФЬОРСКАТА КНИЖКА И КАРТИТЕ

Освен пълната трошка под формата на кемпер, която получихме, лошата поредица не свърши с това. По време на самото пътуване имахме проблеми с няколко разплащателни инструмента – загубихме 1 дебитна карта, блокирахме друга дебитна карта, и почти успяхме да блокирахме друга кредитна карта. В един момент имах чувството, че се състезаваме кой колко карти може да блокира 🙂 Накрая се озовахме с по-малко от 300 лв. в единствената останала карта, а бяхме още в Италия и тепърва започвахме да се прибираме, та се наложи спешно да звъним на близки в България да ни пратят пари, с които все пак някак да се върнем…

Също така още при тръгването ни от София към границата с Македония, забелязахме, че сме загубили шофьорската книжка на мъжа ми. Някак при подписването на договора за наем на кемпера, книжката се е изтърколила някъде и безследно изчезна. Преровихме целия багаж по няколко пъти, но така и не я открихме. Това не ни попречи по този начин да пропътуваме половин Европа – без книжка. Бяхме си изкарали международни шофьорски книжки, които обаче важаха само при представяне на валидна българска книжка. Международната шофьорска книжка е валидна 1 година от издаването и важи за определени държави извън Европейския съюз, които нямат сключено споразумение. Половината път шофираше Симеон без книжка ( главно по магистралите, защото там няма как полицаите да ни спрат за проверка ), а другата половина аз. По време на цялото ни пътуване ни спряха точно НУЛА пъти за проверка.

Мисля, че тук е мястото да спомена, че в Трогир ( Хърватия ) си изгубих телефона и след това ходихме да го взимаме от някакъв непознат хърватин, който го беше намерил.

За финал, цялото пътуване мина без никакво ПТП, освен ако не броим случката ни в Словения, където докато аз шофирах, колата пред мен заби спирачки, след което и аз забих спирачки така че Симеон от задната част на кемпера почти седна до мен. Успях да спра, но зад мен имаше ТИР, който явно не беше успял да спре и отазд леко беше подпрял багажника на колелета. Този факт обаче установихме чак след като пристигнахме до крайната ни за деня дестинация и вече беше твърде късно да търсим начини за разрешаване на казуса. Слава Богу, това не ни създаде проблеми със собствениците на кемпера при неговото връщане.

КЪМ СЛЕДВАЩИЯ ПЪТЕПИС –-> ДЕН 1: ОТ БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ МАКЕДОНИЯ, КОСОВО ДО АЛБАНИЯ

Хареса ли ви статията? Моля споделете в: