От България през Македония, Косово до Албания с кемпер – Ден Първи

Какво е да пропътуваш 600 км. за един ден с 2 деца и куче, в кемпер без климатик при 35-градусова жега, без шофьорска книжка и накрая да се озовеш в центъра на страшна буря, която да наводни кемпера и замалко да не го обърне, четете в следващата част от нашето Пътуване с кемпер до Западни Балкани и Италия.

Повече информация относно маршрута, разходите и всички пътеписи от пътешествието може да откриете ТУК.

ПЪРВИ ДЕН

Ден 1: СОФИЯ – СКОПИЕ – 260 км. ( 4:00 ч. )

           СКОПИЕ – КОСОВО – Shëngjin ( Албания ) – 335 км. ( 4:30 ч. )

Голямото кемпер приключение започна от София, където наехме кемпера официално, подписахме договор, стиснахме си ръцете със собствениците и си пожелахме безаварийно пътуване. Тук трябва да спомена, че изгубихме шофьорската книжка на мъжа ми още при тръгването ни от София – повече за това четете ТУК.

Програмата за първия ден беше доста тежка и скучна. Трябваше да изминем около 700 км общо през Македония, Косово и да стигнем до град Shengjin в Албания, разположен на Адриатическото крайбрежие.

МАКЕДОНИЯ

Границата с Македония минахаме много бързо. За съжаление „първокласните“ пътищата от самото влизане в страната до излизането бяха в окаяно състояние – дупка до дупка, изключително неподдържани.

По план трябваше да спрем в центъра на Скопие, за да разгледаме рождената къща на майка Тереза, но след като видяхме колко бавно се движим с кемпера преценихме, че няма да ни стигне времето и го оставихме за следващия път. Паркингът, който си бях отбелязала за спирка в Скопие, беше със следните координати:

41. 993999  21.4373
N 41°59’38.39″  E 21°26’14.28“
Намира се в центъра на Скопие, на сянка и се плаща по 1-2 евро/час. Къщата на майка Тереза работи от 9:00 до 20:00. Друга интересна забележителност, която си бяхме набелязали беше огромен аквадукт, който се намира на 2 км северно от Скопие в посока Косово.

Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!


КОСОВО

Българската Гражданска отговорност не важи в Косово. Затова е необходимо на границата при влизане в страната да се сключи местна гражданска отговорност в размер на 15 евро за 1 седмица. Това е цената както за кемпер, така и за лек автомобил и няма по-евтин вариант от това. Тази застраховка върши същата работа както българската Гражданска отговорност, ако си случи някакво ПТП. Друг е въпросът в случай на ПТП, за кого ще се застъпи полицая – за чужденеца или за местния гражданин?

За разлика от пътищата в Македония, още с влизането в Косово се започнаха едни магистрали, едни чудесии. Нови, широки, построени във въздуха над една река. Високи планини наоколо. Модерни пътища, осветени тунели. Истината е, че американците наливат пари в Косово и това си личи най-много по инфраструктурата в страната. За съжаление там освен магистрали, друго интересно не видяхме. Хората продължават да си живеят бедно. Покрай пътищата в населените места има много дива растителност навсякъде, зелените площи въобще не се поддържат, няма тротоари. Магистралата от Косово продължава директно към Албания и се минава край едно огромно панорамно езеро с високи красиви планини наоколо.

Нещо интересно – в Косово няма Google maps или по-скоро имате някакви основни ориентири къде се намирате, но ако искате упътване до определена точка, не е възможно.

АЛБАНИЯ

Пътищата в Албания са добри, но като държава не ни впечатли с нищо особено – нито архитектура, нито атмосфера. Имахме само няколко часа там, така че е напълно възможно да грешим. Според информацията, която бях намерила предварително, хубавите плажове на Албания, които много приличат на гръцките, се намират в южната й част. Ние обаче бяхме в северната част и не останахме въобще очаровани от цвета на морската вода – беше като на Българското Черноморие.

Пристигайки в града около 20:30 ч. първо отидохме на следните координати с идеята там да нощуваме. Мястото е безплатно и много диво точно до плажа.

41.782154   19.603163
N 41°46’55.75″ E 19°36’11.38″

Направихме бързо вечерно къпане в морето и се насладихме на прекрасния залез. Там дъщеря ни видя раци в морето и така се стресна, че след това на всеки плаж, където отивахме, ни питаше дали има раци.

Мястото обаче беше много, много диво, сред разни ниви и решихме да върнем кемпера назад по същата улица в малко по-урбанизирана част – близо до хотел Niko, който междувременно предлага безплатен WiFi ( паролата е nikola16 ). Тъкмо паркирахме и дойдоха местни да ни направят забележка да не паркираме там, защото било забранено или най-малкото може да нощуваме там, но след това да преместим кемпера на следващия ден веднага след като се съмне. Така и направихме. Спахме там и на следващия ден се изнизахме. Общо взето няма проблем да спрете където и да е на цялата крайбрежна улица, но само за нощувка, тъй като през деня там са платени паркоместа. Важно е също така да изберете място далеч от баровете, тъй като собствениците на баровете може да поискат да си платите.

Основните неща, които може да се видят в Северна Албания и то за кратко време, това са бункерите, които са останали от Втората Световна война и които бункери уж се намират навсякъде из Албания, но истината обаче е, че ние такива бункери не видяхме. Също така друго нещо, което може да направите, докато сте в Албания, е да си купите евтини маслини и зехтин, които според някои пътешественици и прочетени пътеписи се намират отново навсякъде по пътищата, но ние такива хора и такива маслини също не видяхме. 🙂 Истината е, че ние през Албания минахме супер транзитно и не сме търсили нищо за ядене, нищо да правим там и нищо особено да разглеждаме. Просто колкото да пристигнем от София до Адриатическото Крайбрежие и да спим там.\


ПОЛУЧЕТЕ 41 долара ОБРАТНО ПРИ РЕЗЕРВИРАНЕ ПРЕЗ AIRBNB.COM


ПЪРВА НОЩ НА КЕМПЕР / за малко и да е последна /

Кемперът беше все още горещ и вътре трудно се стоеше. До кемпера имаше горичка около 40-50 метра, а след това отвъд нея се намираше плажа. Направихме много кратка разходка в района, където бяхме спрели, приготвихме нещо набързо за хапване и легнахме да спим.

Ох, каква нощ ни очакваше само… !

Първата ни нощ в кемпера не беше просто кошмарна, а много, много кошмарна. И то не защото спим в кемпер, не защото ни е тясно или неудобно, а защото навън се разрази страшна буря, която едва не обърна кемпера!

Две-три седмици преди пътуването ни в Пловдив, където живеем, се случи ужасно силна буря със страшно много гръмотевици. Светкавиците проблясваха постоянно една след друга – сигурно имаше около 30-40 светкавици в рамките на минута. Беше нещо наистина страшно. И тогава си казахме, че ако ни се случи нещо такова докато сме на кемпер, не знаем точно как ще го преживеем. Е, ето че ни се случи абсолютно същото.

Страшна буря! Светкавиците светкаха една след друга, гръмотевиците падаха коя по-близо, коя по-далеч, а бяхме паркирали до тротоара под дървета. Целият кемпер се тресеше наляво-надясно, имахме чувството, че ще се обърне. Тъй като бурята не е достатъчна сама по себе си, за капак на всичко единия люк на тавана ( този, който се намира над леглото над шофьорската седалка ) се откачи и почна свободно да се отваря и повдига от силния вятър. Нямаше как да оправим капака на люка по време на бурята, тъй като беше много опасно да се излиза навън, затова изчакахме до сутринта, за да го ремонтираме. А иначе до тогава цялото легло се намокри от влизащата вода. Опитвахме се да запушим отвора с възглавници, следствие на което и всички възглавници са намокриха, както и половината ни чаршафи и завивики. Слава Богу, че поне кемперът не се обърна. На следващият ден от близки и познати в България разбрахме, че същата буря е минала и през Гърция, където за съжаление имало и обърнати кемпери.

На следващата сутрин гледката от прозореца беше потресаваща. Имаше паднали клони, обърнати шезлонги, съборени чадъри и изключително много боклуци навсякъде.

КЪМ СЛЕДВАЩИЯ ПЪТЕПИС –-> ДЕН 2: ЧЕРНА ГОРА

Хареса ли ви статията? Моля споделете в: