Пътуване с кемпер: Връщане у дома

Какво е да не можеш да запалиш кемпера си на 400 км. от Родината, да биеш с чук за месо стартера на кемпера и то пред митничарите на границата и накрая домашният ти любимец да бъде ухапан от злобен ротвайлер, четете в последната част от нашето Пътуване с кемпер до Западни Балкани и Италия.

КЪМ ПРЕДНИЯ ПЪТЕПИС –> ДЕН 14: Крепостта Оточец в Словения и малко от Сърбия

Повече информация относно маршрута, разходите и всички пътеписи от пътешествието може да откриете ТУК.

Ден 15: BOLJEVCI – СОФИЯ – 420 км. ( 7:30 ч. )

ЧУК-ЧУК! СТАРТЕРЪТ Е БОКЛУК!

На следващата сутрин закусихме на спокойствие, напълнихме резервоара с чиста вода от чешмата и готови за поредната доза път потеглихме към България. Е, да, ама НЕ. Кемпера не можа да запали! Мда, кемпера от ’92-ра не искаше да запали. Нищо чудно!

Пробвахме няколко пъти, но безуспешно. Проверихме акумулатора дали има ток – имаше ток. Накрая се оказа, че е стартера. Последва дълъг телефонен разговор със собствениците на кемпера в България и то на скъпия роуминг, че нали знаете – Сърбия не е в ЕС и се плаща предоволно за всяка минутка телефонно време. Та в крайна сметка, след разговора, мъжа ми Симеон беше посъветван от собствениците да пробва да удари с някакъв чук по стартера. Добре, намерихме един чук за месо и бам, бам, бам и то все че стана! Запалихме! Ихааа! България идваме!

За този ден бяхме планували да пътуваме до Ниш или по скоро до р-т Капица ( Kapica ), който се намира малко преди границата с България. Координатите са 42.997543, 22.773179. Да, но след случката със стартера, вече чашата ни преля и решихме, че вече не можем да издържаме в този раздрънкан кемпер и искаме възможно най-скоро да се приберем вкъщи и най-накрая да се изкъпем. Затова натиснахме газта дикетно към София. Минахме безпроблемно магистрaлата като спирахме само, колкото да заредим, без излишно бавене.


Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!


И така, стигаме ние сръбско-българската граница и изненада. По време на цялото ни кемпер прикллючение преминахме през 10 държави и никъде на границите не сме чакали повече от 10-тина минути. Тук обаче имаше сигурно по 20-30 коли, наредени пред всяко гише и ни се очертаваше доста да си поседим. Повечето автомобили бяха с немски регистрации, което значеше, че бяхме улучили гастърбайтерите, които се прибираха в БГ.

И тъй като няма смисъл двигателят да работи, докато седим и чакаме на опашката, го изгасихме. След това трябваше малко да се придвижим напред и изненада – отново не запали. И така се започна едно много интересно за околните коли повтаряне на следната процедура:

опит за запалване –> отваряне на предния капак –-> бум-бум с чука по стартер –-> затваряне на капака –-> запалване 🙂

Дори успяхме да направим на това как се случва целия процес, за да имаме все пак веществени доказателства пред собствениците на кемпера. Съседните коли обаче много ни се забавляваха и ни юркаха.

След около 40 минути чакане дойде и нашия ред да минем проверка на границата. Притеснявахме се дали няма да ни се наложи точно пред граничаря да удряме с чука по стартера, но, Слава Богу, точно тогава взе че кемпера запали. И така по живо, по здраво, се върнахме в милата ни Родина. 🙂

Скоро не бяхме минавали по пътя Калотина-София, но това, което ни посрещна трудно се описва с думи. Малко след границата, основнияТ път явно бе в ремонт и затова трябваше ние, заедно с всички останали коли и камиони, да минем през някакъв поне 10 километров участък черен път като на някои места имаше остатъци от асфалт. Просто останахме без думи! Ужасен път и ужасно първо впечатление за България от гледна точка на чужденците.

Добрахме се най-накрая до автосервиза в София, където работеха собствениците на кемпера и където се бяхме разбрали да се срещнем със собствениците и да върнем кемпера. Да, ама не! Те били отишли на кино и трябвало да ги почакаме! Мда, ние минахме 400 км. и бяхме точни за уговориката, но те – не. Както и да е.


ПОЛУЧЕТЕ 41 долара ОБРАТНО ПРИ РЕЗЕРВИРАНЕ ПРЕЗ AIRBNB.COM


ЧАРЛИ СТАНА ЗА ВЕЧЕРЯ

Докато ги чакахме, нашето куче Чарли хвъркна от вратата на кемпера точно към ротвайлера, за да си поиграе с него… Познайте какво последва… Ротвайлерът като го подхвана първо захапа Чарли по корема, после по гушата и започна да го мята наляво-надясно. Аз стоях и не знаех какво да направя, защото въобще не съм очаквала да се случи подобно нещо и че въобще ротвайлерът ще е пуснат на свобода. Добре, че беше едно момче, което работеше във автосервиза, и дойде да разтърве двете кучета, че още малко и сигурно щяхме да останем без Чарли. Милият, не можеше да се движи и да се изправи, всичко го болеше и беше страшно изплашен. Дори от нас го беше страх в първите няколко минути след случката…

Изчакахме собствениците, дойдоха и започнаха да оглеждат кемпера за евентуални щети. В същото време ние започнахме да им разказваме колко неща са се счупили сами по време на пътуването и те не можеха да повярват. Например, твърдяха, че бойлерът е работел, когато ние сме го взели, тъй като точно преди нас е бил на ремонт и съответно е бил поправен. За стартера оправданието беше, че всяко нещо се разваля в един момент и т.н. Видяха багажника за велосипеди, който беше изкривен от лекия удар на тир в него, докато транзитно минавахме Словения на отиване към Италия. Понечиха да кажат нещо, но след като им изброихме отново всички неща, които преживяхме с кемпера, липсата на тента и бойлер, барабар с нахапаното ни куче, те решиха, че ще ни върнат целия депозит от 500 лв. и няма да задържат нищо за поправката на багажника за велосипеди.

Междувременно няма как да пропусна да напиша какъв беше отговорът на собственика относно ухапването на нашето куче. Според него ротвайлерът си е бил на негова територия и може да си прави каквото си иска – сиреч може да хапе и убива другите кучета и животни. Държим да отбележим, обаче, че това не беше частен двор или къща, а обществен автосервиз, в който може да влезе всеки, а това куче се разхождаше пуснато свободно без каишка, повод или наморник, без да е вързано, и представлява реална заплаха за всички влизащи в този автосервиз.

След цял 1 час коментиране и разглеждане на кемпера, най-накрая се качихме в нашето любимо синьо Пежо 307 🙂 Не мога да ви опиша удоволствието, което изпитахме, когато натиснахме газта и колата форсира, а не както с кемпера – натискаш педала и чакаш 20 секунда да набере скорост… А колко тихо се шофира с Пежо 🙂 Направо много се изкефихме, че отново сме си в нашата удобна кола на път към Пловдив. Хапнахме набързо в магистралния Burger King и най-накрая се прибрахме у дома.

А какво се случи с Чарли ли? Слава Богу, оцеля. Още същата вечер го закарахме до денонощната ветеринарна клиника Провет в Пловдив, за да го прегледат. Биха му антибиотик и казаха да следим дали отока от ухапването по корема му ще започне да спада или не. След седмица раната не се беше оправила и му направиха операция за херния, която струваше 200 лв. След още една седмица, Чарли вече беше стария, игрив и непослушен Чарли и всичко се върна така, както беше преди.


Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!


Хареса ли ви статията? Моля споделете в: